Лекции по Икономика

5.3. Туризмът и антихуманните явления

Като антихуманни явления се определят най-общо тези, които в своето мащабно проявление стимулират деградиращи човешката личност и обществото действия, лишават хората от правото на свободен избор и дори застрашават правото на живот на отделния индивид. Към тях се отнасят тероризъм, проституция, наркомания и др.
Проследяването на редица фактори поражда идеята за паралел между развитието на туризма и престъпността (в частност - тероризма). По-важните от тях са:
- Наличие на значителни улеснения за свободно движение на туристите: визови, паспортни, транспортни, валутни и финансови. Тези свободи, обаче, могат да се използват и за насилствени цели от престъпни елементи. В резултат се увеличават кражбите, побоищата, изнудванията и дори убийствата на туристи.
- Назряването на конфликтни ситуации между туристи и местно население – в повечето случаи отразяват демонстрираните различия между социалния и икономическия статус, културата и възпитанието, религията и т.н. – резултатът е физическо, морално или материално ощетяване.
- Поведението на туристическите агенти също може да предизвика престъпни или терористични действия спрямо туристи или местни жители – става въпрос за предлагане на туристически атракции с неконтролирана консумация на алкохол.

По друг начин се оценява връзката туризъм – организиран тероризъм. Организираният тероризъм е преди всичко действие на политическа основа. Според различни автори организирания тероризъм е вид комуникация, която насочва вниманието към конкретен политически проблем, след като по друг начин това не може да се постигне.
Като атакуват туристи и туристически обекти, терористите постигат няколко цели: популярност, икономическа разруха и идеологически се противопоставят на развитието на туризма. Туристите са атакувани, защото обикновено се възприемат като посланици на добра воля на техните държави в посещаваната дестинация, но също и като символични представители на враждебни или неодобрявани правителства.

Тероризмът въздейства върху развитието на туризма по 2 начина:
• Пряко – когато туристи и туристически обекти са директна цел на терористични атаки. В този случай терористите третират туристите като натрапници, било в идеологически, социален, икономически, политически или религиозен план. Ефектите обикновено са ограничени до съответното туристическо място и се изразяват в отлив на туристи поради страх от насилие, отвличане или смърт.
• Косвено – когато туризмът понася неблагоприятни въздействия в резултат на нарушения ритъм на обществен живот. Те се изразяват в състояние на обща несигурност, влошена икономическа конюнктура, разрушена транспортна инфраструктура и др. Атаките в Ню Йорк, например, доведоха до общ спад в туристическите пътувания.

Въздействията от терористичните атаки върху туризма имат различна сила на действие и зависят от:
- Мястото на туристическия сектор в икономическата макрорамка на дестинацията;
- Дела на приходите от туризъм в структурата на БВП;
- Броя на чуждестранните туристи и тяхната структура по националности;
- Характера на туристическото потребление и склонността на туристите към риск;
- Обема и структурата на предлаганите транспортни услуги от национални и чуждестранни превозвачи;
- Обема и структурата на заведенията за пребиваване;
- Големината и атрактивността на туристическото място (дестинацията).
Установено е, че потенциалния риск от атаки чувствително променя поведението на туристите още в процеса на вземане на решение за пътуване. Рисковите дестинации се заместват с по-сигурни, предпочитат се „съседни” дестинации, които не са пряко засегнати от тероризъм, пътуването се отлага за по-късен етап и т.н. По данни на СТО всички страни, на чиито територии е имало големи атентати, са усещали отлив на туристи. В отделни страни спадът на заетостта в хотелите достига 60%, а анулираните пътувания са над 48%.

Друг факт е, че повече атентати се извършват в индустриално развити страни. Икономическите последици са негативни в продължение на 3 до 6 месеца след нападението, след което развитите икономики бързо се съвземат от шока. В същото време туристите са все по на ясно, че в света няма безопасно място и с всяка изминала година все по-рядко отменят пътувания.

Днес се полагат все повече усилия за ограничаване на пораженията от тероризма. СТО създава Комитет по възстановяването на туризма, които предприема инициативи, с които подпомага пострадалите дестинации. Световният съвет за пътуване и туризъм също създава „Кризисен комитет”, който се ангажира с анализи и прогнози за евентуалните промени в развитието на туризма. На територията на пострадалата дестинация чрез разработване на модел за оценка на кризисната ситуация.
Много по трудно се формулира връзката между развитието на туризма и проституцията. Секс туризмът е факт с преимуществена локализация в Югоизточна Азия, Карибите, Тихоокеанските острови, а вече и в туристическите райони на Лас Вегас, Балеарските острови, Мексико и др.

Туризмът не създава платените секс услуги, ное благоприятна среда за нейното разпространение, поради следните причини:
• Туристът се чувства свободен да прави само това, което желае и то е извън ежедневните ограничения. Той е отговорен единствено и само за себе си;
• Той става подвластен на желанието да придобие различен опит, който включва и сексуална авантюра;
• Туристическата индустрия бързо улавя нагласата за по-различни, хедонистични преживявания и „опакова” в подходящ продукт търсените услуги.

Секс туризмът е сред основните причини за посещение на Замбия, особено на гр. Ливингстън. През 2001г. делът му е 16%, а през 2004 г. достига 42%. В резултат на това двойно са нарастнали и заразените със СПИН.

Като главна причина за мащабното разпространение на проституцията се определя бедността. Тя обуславя превръщането на платения секс в източник на средства за живот. По данни на УНИЦЕФ всяка година повече от 1 млн. деца по света стават жертви на различни форми на сексуална експлоатация с търговска цел.

Друга немаловажна причина е промяната на обществените норми, касаещи възприемането и изживяването на сексуалността. Наблюдава се значително нарастване на броя на хората със сексуални отклонения в резултат на физически, психически или социални проблеми, като разрешаването им обикновено се търси по-далеч от дома. Печалбите, които се реализират от проституция, също са важна причина, стимулираща развитието й. Опасността от заразяване със СПИН дори не е преграда за нейното разпространение.