Гражданското общество е форма на организиран обществен живот, който е доброволен, възниква спонтанно, в повечето случаи се самоиздържа, независим е от държавата и се подчинява на опрелени законови норми.
Основните характеристики на гражданското общество са следните:
- Основните човешки права в гражданското общество са общовалидни и еднакво достъпни за всеки;
- Личността разполага с реални права за влияние върху решенията на управниците;
- Свободен и алтернативен печат;
- Социален, икономически и политически плурализъм;
- Честна и независима съдебна власт;
- Търпимост, сътрудничество и компромис.
Гражданското общество е политически термин с дълга история. До 17 век е използван гръцко-римски термин, основаващ се на личните права и личната автономия. В края на 17 век с екзекуцията на английския крал Чарлс І настъпва края на узаконяването на властта от религията. Държавата придобива светски характер, заражда се идеята за обществения характер.
Джон Лок и Томас Хобс пишат, че законодателната власт се основава на договор, по силата на който обикновеното общество се превръща в гражданско. Токвил прибавя критерия за плурализма. Според него свободното общество може да се поддържа единствено от свободни сдружения.
Гражданското общество се превръща в обществена сфера със собствени права, наред с тези на държавата и пазара.
Американската концепция за гражданско общество е най-демократична и най-всеобхватна. Тя се опира на традиционното американско разбиране, че политическите и обществените сили трябва да се контролират взаимно в името на оцеляването на обществото. Гражданското общество се разглежда като плуралистична договореност, според която различията в обществото трябва да се поддържат, но всички групи в обществото трябва да имат равни права при наличието на конкуренцията на идеи и интереси.
Съвременната концепция за гражданското общество отразява богатата му история. Списъкът от критерии за формулирането на гражданското общество включва: правни изисквания за автономия на личността; плурализъм на сдруженията; публичност и откритост в действията им; посредничество между политическата власт и обществото.
За да се изясни напълно ролята и значението на гражданското общество е необходимо да се отговори на въпроса за отношенията на отношенията между гражданското общество с държавата. Хобс счита, че естественото състояние на хората може да се характеризира с „война на всички против всички”. Хората са равни един с друг по отношение на своите физически и умствени способности, но същевременно в тях са заложени и недостатъци като съперничество, недоверие, желание за слава и т.н. Тези негативи пораждат „войната на всички против всички”, а заедно с нея и необходимостта от „обща власт, която да всява страх у хората и да насочва действията им към общото благо”. Учредяването на такава власт е въпрос на спогодба-договор между хората, които упълномощават едно лице или едно събрание да ги управлява и тази спогодба-договор при необходимост да се гарантира от въоръжена защита.
Според Русо задачата на обществения договор е да намери такава форма на асоциация, която защитава и огражда с цялата обща сила личността и имуществото на всеки от членовете на асоциацията и благодарение на която всеки съединявайки се с всички, се подчинява на обаче на самия себе си и остава толкова свободен, колкото и преди. Политическият организъм според Русо възниква от съглашението на хората, като всеки индивид предава в общо достояние и поставя висшето ръководство на общата воля своята личност ивсички свои сили, и в резултат всеки член се превръща в неразделна част от цялото. Всичко става по волята на народа, на всеки член по отделно. Според Русо частният интерес може да внушава нещо различно от това, което изисква общия интерес, но общата воля по своята природа не може да бъде против интересите на народа и личността, против частния интерес.
За Русо собствеността е истинската основа на гражданското общество и истинската гаранция за задълженията на гражданите, които ако нямат имущество, което могат да загубят, лесно биха се отклонили от законите.
Според Хегел обществото произлиза от държавата, в която се концентрират интересите на индивидите, семейството и гражданското общество, в нея те намират своята реализация, но според „целта на цялото”.
Противоположна е гледната точка на Карл Маркс. Според него държавата като политическа организация, възниква от гражданското общество, което е частният, индивидуалният живот на човека, което за Маркс е светът на неговия егоизъм. Но да се живее в общност, означава да се напусне позицията на крайния егоизъм, да отстъпи човек нещо от себе си, за да се достигне до взаимно разбиране и взаимодействие. Това според Маркс и Енгелс е противоречието между частния и обществения интерес и благодарение на това противоречие общественият интерес във формата на държавата взема самостоятелна форма, откъсната от действителните интереси.
Независимо от противоречията в тези теории можем да направим следните обобщения:
- Основата на гражданското общество и неговата двигателна сила е частната собственост. Истинските шансове на човек за избор в поведението, в действието имат своя източник в частната собственост. Тъкмо от тук произтича необходимостта от общ интерес, от обща воля, от обща власт, която да регулира отношенията;
- Гражданското общество в неговия развит вид е общество на равни хора, в смисъл на юридическо равенство между индивидите. От една страна то е източник на справедливост, а от друга е извор на потребността от общ интерес, от обща воля и обща власт, която изпитва гражданското общество като цяло;
- Гражданското общество е един от адресите на анонимния свят на индивида. Не би трябвало частният живот на индивида да се смесва с неговия личен живот. Тази анонимност гарантира свободата на избора и равенството при договаряне;
- Юридическото равенство защитава личността на частния собственик като член на гражданското общество;
- Специално значение има двигателната сила на частната собственост за динамизма на гражданското общество. Тя е носител на промените в гражданското общество;
- От особено важно значение е и процесът на самоорганизация на гражданското общество, която обаче се нуждае от политико-правна регулация.
От всичко казано до тука става ясно безспорната потребност на гражданското общество от обща воля, излъчена от него, но поставена над неговите членове, която да регулира отношенията помежду им и между тях и институциите на тази власт, изразяваща общата воля и интерес.
В това е основата за анализа на въпроса за отношенията на гражданското общество и държавната власт. От една страна гражданското общество и пазарното стопанство изискват максимален простор за правото на избор, а от друга страна възприемането или налагането на общи правила за поведение е необходимо.
В съвременният свят, превърнат в единно икономическо, политическо, информационно и културно пространство, ролята на държавата не може да се елиминира. Сега е времето за взаимно проникване на гражданското общество и държавата. Вървим по линията индивид – частен собственик – пазарно стопанство – правова държава – плуралистична политическа демокрация – висша държавна власт като регулатор на поведението на гражданското общество и на обществените отношения.
На съвременния етап всяко гражданско общество се състои от редица структури, форми на организиране на гражданското общество. Открояват се две съществени различия, които засягат генезиса на тези отношения:
1. Първата се обуславя от спецификата на американското гражданско общество. В американската литература се възприемат две системи зпрофесионалнитее на структурите на гражданското общество. Според първата, която взима за критерий отношението на гражданското общество – политическо управление, съществуват четири основни структури: групи по интереси, неправителствени организации, правозащитни организации и природозащитни организации.
Според втората клесификация, предвождана от Алмънд, групите по интереси от своя страна се разделят на аномични – възникват спонтанно като прояви на протест, който се модифицира в последна политическа задача или стремеж; неасоциативност – също няма стабилна организационна структура, но се базира на определени етически, религиозни и ултурни връзки. Техните интереси се реализират чрез въздействие върху управляващите; институционални – имат стабилна структура, която се използва за постоянно въздействие върху управляващите (групи за натиск); асоциативни – профсъюзите и различни етнически формирования. Те представляват постоянен интерес и използват обществено възприети процедури за въздействие върху институциите за управление.
2. Втората тенденция в развитието на структурите на гражданското общество е свързано с промяната в разбирането за взаимодействието между тези структури и правителствените институции. Тази промяна също е особенно характерна за САЩ. При създаването на американската държава гражданското общество се идентифицира с икономическата свобода и в съотвадствие с нея се появява обща политическа цел – да не се допуска държавата да обсеби сферата на частната икономическа инициатива. През 20 век в САЩ настъпват промени в развитието за статуса на гражданските структури. Политиката на Рузвелт „Нов курс“ насърчава създаването с помоща на правителството на граждански структури, които по-късно започват да се наричат неправителствени организации и специални научни звена.
Континентална Европа се отличава с наличието на устойчива връзка между гражданското общество и държавата. В Европа доминират професоналните сдружения, а от тук и изразяването на професионални интереси. Другите форми на гражданските сдружения се приемат като социална дезинтеграция, която се преодолява чрез съсловане корпоративизъм.
В началото на 20 век се създава корпоративния фашизъм, при който т. нар. тотална държава слага ръка върху гражданските професионални обединения. След Втората световна война корпоративизмът претърпява развитие и започва да се използва терминът неокорпоративизъм, известен още като система на социалното партньорство. Тази система функционира паралелно с представителната политическа система, тъй като решенията, взети от нея се изпълняват със съдействието на официалните държавни институции.
Развитието на гражданските структури се свързва с формирането на т. нар. трети сектор. Това е процес, който започва през 80-те години на 20 век. Структурите на този сектор изпълняват ролята на непосредствен посредник в условията на политически режими, при които партиите губят част от универсалните си посреднически функции. Това е характерно за непарламентарните форми на управление. Структурите на третия сектор реално участват в политическия процес, но не и във вземането на политически решения. При парламентарните форми на управление стректерите на третия сектор се поставят в състояние на конкуренция с политическите партии.
Гражданските структури регулират част от отношенията вътре в гражданското общество, а някои от тях служат като трансмисия между структурите на държавата и тези на гражданското общество. Въпреки това главен регулатор на отношенията между държавата и гражданското общество е правото. По този начин държавата и гражданското общество се подчиняват на един и същи ред. Този ред включва два задължителни елемента, които се регулират от държавата: 1) това, което се отнася до законодателството, администрацията и съда, т.е. до непосредственото осъществяване на принципа за разделението на властите; 2) каталог от права и свободи на гражданите, за които държавата поема социалния и правен ангажимент, че ще ги спазва, охранява и гарантира. Така държавата по правен път се задължава пред обществото, че ще зачита честната гражданска сфера на всеки индивид, като по този начин се гарантира и свободата на гражданското общество.
Проблемът за характера, природата и гаранциите на правата и свободите на гражданите придоби особено важно значение в съвременното гражданско общество, тъй като те са показател за неговото развитие и утвърждаване.
Обект на основните права и свободи на гражданите са материални и духовни интереси на определени блага. По правило основните права и свободи на гражданите се регламентират конституциите на държавите. Те отразяват коренните интереси на гражданите. Най-общо правата и свободите на гражданите могат да се класифицират в три групи: лични – очертават ограничават за вмешателство на държавата в личния живот на гражданите и създават условия за свободно съществуване и развитие на личността; политически – създават правна възможност на гражданите да участват в политическия живот и преди всичко в осъществяването на държавна власт и да участват в дейността на държавните органи; социално-икономически – създават условия за задоволяването на материалните и духовни потребности на гражданите.
Правата и свободите, техният характер и гаранции зависят от степента на развитие на материалните условия на живот, от типа на обществените отношения и от степента на развитие на производителните сили. Характерът и обемът на основните права и свободи, и особено техните гаранции зависят от степента на развитие на демокрацията. От друга страна, те са мярка за развитието на демокрацията.
На всеки етап от развитието на обществото се провъзгласяват определени права и свободи. С развитието на обществото, с усъвършенстването на обществените отношения, с развитието на демокрацията все повече се разширяват гражданските права и свободи.
