Лекции по Икономика

6. Политическа система - Същност, структура, функции. Политическа организация. Политически отношения. Политически норми. Политическо съзнание.

Политиката и самото понятие за политическото съдържа теоретичното представяне на същността на политическия живот. В същността на политическото стои реализирането на властта и това се вмества във взаимовръзка между интерес, власт, цел и средства. Реализирането на тези структурни елементи се свързва с развитието на политическия процес.
Политическият процес и политическият живот се материализират посредством политическата система и политическия режим. Те са двете страни на една цялост. Те са взаимно свързани и взаимно обусловени, като политическата система е основата, върху която се реализира политическия режим като нейно функционално проявление.
Политическата система е трайно свързана с обществените процеси. В историята съществуват различни варианти на взаимоотношение между политическата система и обществото. От една страна съществува тенденция за доминиране на политическата система спрямо обществото, където се проявява нейното значение като конституиращ обществото фактор. Но от друга страна е налице и втора тенденция, която се изразява в стремежа на обществото да си осигури еманципация и независимост от политическата система чрез само стойност на човешките форми на организация и жизнена дейност.
Исторически погледнато доминира първата тенденция. Тази историческа перспектива има своята теоретична основа, която се изразява в това, че политическата система е най-висшата проява на човешката рационалност. Тя е еманация, висш израз на човешката мисъл. Посредством мисълта политиката моделира обществото.
Теоретичният модел на връзката политическа система-общество съдържа входящ процес на саморегулиращо действие и изход. В началото на политическата система стои поддръжката или критиката от страна на гражданите. Тази информация се преработва от политическата система и на изхода се въплъщава в определени резултати. Политическата система се характеризира с единност, интегративнист, тя е единство от взаимодействия и причинно следствени връзки. Политическата система притежава вътрешно разслоение, характеризира се с вътрешна динамика и външно единство. Единството идва от организацията и общността на ценностите.
Политическата система се характеризира с няколко признака: институционалност, комуникативност, нормативност, идеологичност, функционалност. Във връзка с тях структурните елементи на политическата система са сладните: политическа организация – тук се включва държавата, партиите, организациите, средствата за масова комуникация и др.; политически отношения – взаимоотношения между институциите, между личностите и между политическите общности; политически и правни норми – конституциите, законите, наредбите, регламентите, правилата; политическа култура и политическо съзнание – идеологиите, ценностите, значенията, смисълите.
Тези четири елемента реализират своята същност посредством определени функции. Функционалността на политическата система се проявява във връзката с обществото. Тя се изразява в това, че политическата система посочва тенденциите за развитие на обществото, определя неговите задачи, цели, контролира ресурсите и ценностите на обществото, създава и контролира програмите за развитие на обществото и в резултат интегрира обществените процеси.
Според Алмънд политическата система е всяка система на взаимодействие, която посредством използването или заплахата от използването на легитимна физическа принуда, изпълнява във всички независими общества функция за интеграция и адаптация. Алмънд въвежда четири типични функции: политическа социализация; дефиниране и изразяване на интереси; политическа комуникация и политическо представителство на интереси. Функциите на изхода са: изработване на закони; управление чрез закони и правила и отсъждане според действащите закони.
Първият структурен елемент на политическата система е политическата организация. Политическата организация образува ядрото на политическия процес. Това са онези институции, чрез които се придобива правото да се упражнява държавната власт. Към политическите организации се отнасят и институциите, чрез които може да се упражнява граждански контрол върху държавната власт.
Политическите организации възникват още в Древността и преживяват сложно развитие. Причината за възникването на политическите организации е в същността на обществения живот, организиран на държавни начала. Най-напред съществуват центрове на власт, които разполагат със средства за въздействие върху населението, с права за решаването на проблемите на обществото и държавата, които им придават значението на командни височини в обществено-държавния живот. От друга страна никоя социална група не може да удовлетвори своите потребности и интереси само в границите на своя състав. От тук произтича необходимостта хората от една социална група да се организират, за да повлияят на другите социални групи и на цялото общество в насока, изгодна за техните интереси. Обединяването на усилията на хората с цел да се овладеят или повлияят на центровете на властта е същността на политическата организация. Най-голямата политическа организация е държавата. Тя образува ядрото на политическата система. Държавата е всеобща, универсална масова организация на хора. Нейна социална основа са всички граждани без изключение.
Съществуват най-различни видове политически организации. Начална форма на политическа организация е политическият кръг, който включва хора с близки интереси. Тези хора често общуват по между си и правят всичко възможно, за да повлияят на политическите решения. Политическото движение е широкообхватна форма на политическа организация. Неговите цели включват стремеж да се защитят определени интереси чрез участие в процеса на вземане на политически решения. Политическата партия е организация, чиято цел е да се реализира предварително разработена програма. Заговорническа организация е израз на политическо недоволство от властта и нейна цел е смяна на ръководните органи по насилствен начин. Политически съюзи и коалиции са сдружения на политически организации, които си поставят конкретни политически цели: смяна на властта, избор на коалиционно правителство и пр.
Комуникативността в политическата система се реализира посредством политическите отношения. Политическите отношения се вид социални, обществени отношения. Те са съществена чертана класовите обществено-икономически формации. Политическите отношения, както и всички други социални отношения, включват и свързват индивидуалните интереси. Тези индивидуални интереси в сферата на политиката имат преди всичко обществен характер. Тук съвпадението или несъвпадението на интереси определя противодействието или сътрудничеството на отделните индивиди. Сътрудничеството на индивидите е основано на формирането и реализирането на техните политически интереси, посредством разпределението и осъществяването на политическата власт в обществения живот. Политическите интереси и политическата власт се проявяват като взаимосвързани във формирането, възпроизвеждането и промяната на политическите отношения.
Поддържането на социалния ред и интеграция на политическата система става посредством политическите норми. Те са свързани с нравствеността и правото. Те се вкореняват в начина на живот и така се превръщат в първични форми на поведение. Това ги свързва с моралната регулация. В правен смисъл политическите норми съдържат знанието на закона и съблюдаване на задължителните изисквания. Правото е рамка, в която се вмества политическата целесъобразност. То е най-добрият способ, известен в съвременността, за регулиране на политическата дейност.
Осъзнаването на политиката от социалните субекти – индивиди, групи, общности, обществени класи, представлява политическото съзнание. То е съвкупност от знания, оценки и представи, които индивидът натрупва от своето семейно обкръжение, чрез общуването му с други хора и от личния му опит. Тази съвкупност от знания позволява на „Аз“-а да организира света на политиката и правилно да се ориентира спрямо него.
Политическото съзнание има няколко функции: регулираща функция – политическото съзнание регулира социалното поведение на хората на основата на възприемането на действителността; познавателна функция – политическото съзнание помага на хората да усвоят политиката, която прониква в техния живот във вид на политическа информация; оценъчна функция – в процеса на осъзнаване на политическия свят се изработват оценки за политическата действителност; мобилизираща функция – политическото съзнание помага на хората да се осъзнаят като граждани, които имат политически права и свободи, които трябва да отстояват.
Политическото съзнание съществува като масово и специализирано. Масовото съзнание изразява характера на знанията за политическата действителност на обществото като цяло, а специализираното съзнание е политически еднородно и негови носители са преди всичко политическите партии и други политически организации.
Политическото съзнание има сложно структура и редица равнища. То не само отразява политическата действителност, но и изработва определено нейно възприятие, на основата на което до голяма степен се строи и политическото поведение на отделните граждани и обществото като цяло.
Практическата реализация на политиката става посредством действието на т. нар. политически институции. Те са относително трайни и устойчиви социални обединения или структури, функциониращи според задължителни или общоприети правила, както и нормативни системи, чрез които си осъществява политическия процес. Те се разглеждат в тесен и широк смисъл на думата. В тесен смисъл на думата към тях се включват държавни институции – парламент, правителство и органи на съдебната власт. От тук следва, че държавата заедно с нейните властни институции се явява един от най-съществените и характерни за всяка политическа система елементи. От такава гледна точка политическите институции в тесен смисъл могат да се определят като съвкупност от исторически формирали се и трайно установили се органи, учреждения и институции, чрез които непосредствено се осъществява публичната власт. Тези институции са овластени, притежават строго определени функции, имат определени правомощия и прилагат държавна принуда, ако това е необходимо и полезно за обществото. В широкия смисъл на думата към политическите институции се причисляват всички останали т. нар. „институции посредници“, групите за натиск, други форми на граждански обединения (отраслови, професионални, синдикални и пр.), които са продукт на многообразието на интересите в гражданското общество. Основната разлика между тях и държавните институции е тази, че не са преки, а косвени участници в политическата власт, доколкото оказват влияние върху структурите на властта (с изключение на парламентарно представените партии) посредством богата гама от най-разнообразни форми. Институциите посредници са най-разнообразна част от активността на гражданското общество (осъществяващи натиск спрямо дейността на държавните органи). В този смисъл те по-скоро са участници в цялостния политически процес, отколкото непосредствени „играчи“ на политическата власт.
Всичко казано до тук потвърждава тезата, че политическата система стои в същността на интеграционните процеси в обществото. Постигането на тази интегрираност на обществото, политическата система реализира посредством политическия режим. Политическият режим е резултат от връзката политическа система-общество. Той изразява насочеността на политическата система, материализира и въплъщава действената, функционална страна на пол. с-ма. Пол. режим произхожда от същността на пол. с-ма като единна с-ма. Той се основава на взаимодействието на структурните елементи на пол. с-ма.
Съвременната теория разглежда три основни варианта на пол. режим: тоталитарен – характеризира се с ограничаване на човешката дейност и цялостно моделиране на човешкия живот; авторитарен – той е еволюция на тоталитарния и в неговата същина стои ограничено регламентиране на частния живот; демократичен – липсва регламентиране на човешкия живот.
Един от основните проблеми в теорията за политическия режим е проблема за движещото начало на пол. режим. Според Р. Дал основни движещи елементи, носещи енергията на пол. режим са наличието на опозиция, пол. конкуренция и участие на гражданите. Според Блондел основни движещи елемент на пол. режим са пол. класа, пол. конкуренция и участие на гражданите. Тук акцентът пада върху пол. борба и характеристиките на пол. класа. Движещото начало на пол. режим се определя от вътрешната динамика на пол. класа.