Лекции по Икономика

8.3. Проблеми при проектиране, изграждане и експлоатация на материалната база на туризма

Проектирането на материалната база на туризма е сложен и продължителен процес. Материалната база е свързващо звено между потребители и ресурси и затова процесът на проектиране започва с анализ на тези две величини.
Туристическите ресурси определят разположението, капацитета, категорията, експлоатационния период и архитектурата на материалната база. Те се проучват обстойно и се взема предвид нормативите за вид ресурс на един турист, обща застроена или обща площ на един турист, отдалеченост от основния ресурс и др. Особено внимание се обръща на степента на усвояване на туристическите ресурси и степента на изхабяване. Резултатите от проучванията служат за разработването на концепция за материалната база на туризма.
Природната среда също се проучва и прогнозира в дългосрочен план. Ако не стана дума за първоначално усвояване на територия, следва да се анализират и изградените вече инфраструктура и суперструктура.
Процесът на проектиране на материалната база включва още икономически и социален анализ, като тук се има в предвид прогноза за евентуалната им възвръщаемост, оценка на инвестиционния риск и описване на стимулиращите или рестриктивни фактори.
Степента на инвестиционния риск е сравнително висока, вседствие зависимостта на туризма от конюнктурни събития. Тези причини затрудняват икономическата прогноза за бъдещото функциониране на туристическата база.
В проектирането на материалната база на туризма трябва да участват специалисти от различни туристически дейности, защото познават добре особеностите им.
При изграждането на материалната база на туризма се налага съчетаване на различни интереси. Чрез общините, държавата често се намесва като един от инвеститорите или като гарант при строителството на инфраструктурата или нейната реконструкция. Поради съчетаването на общо и специфично в материалната база възниква проблемът кои съоръжения да се изградят първи, как да се съчетаят помежду си, как да се оперира при недостиг на средства.
Особено опасно е плътното застрояване на туристическите територии, без да се спазва допустимото разстояние между обектите, което вреди на психологическия е физическия комфорт на туриста. Друг проблем, характерен за българсата практика, е застрояването на части от туристическите ресурси, което намалява ценността им и възможностите за развитие на туризма.
Проблеми възникват и във връзка със създаването и поддържането на общите инфраструктурни съоръжения.
Като основен проблем при експлоатацията на материалната база на туризма си остава сезонността. През активния период тя може да е свръхнатоварена, което изхабява елементите и повишава общата неудовлетвореност на туристите. При кратък сезон собствениците не могат да експлоатират пълноценно скъпоструващите съоръжения. Изход от проблемът се търси в подходяща ценова политика с по-малко загуби, отколкото при окончателното затваряне на обекта.
Други важни проблеми са свързани с внедряването на скъпоструващите еконормативи, които не са задължителни, но повишават възможността за реализация на туристическия продукт. Изостават и инвестициите във водоснабдяването и пречиствателните съоръжения.
Затруднения възникват и във връзка със собствеността на всички инфраструктурни съоръжения. Тя е най-различна – държавна, общинска, частна, което нарушава координацията между институциите и прикрива отговорността.
Материалната база има нужда и от периодично обновяване. Добре е да се поддържа баланс между темповете на изхабяване и обновяване.
Въпреки всички проблеми по проектирането, изграждането и експлоатацията материалната база на туризма продължава да се развива и усъвършенства.