Ефективността е една от основните икономически категории за измерване на икономическото развитие. Изследването и анализирането й се използват за определяне на качествените характеристики на дадена система /икономическа, социална, политическа, културна/.За ефективността няма единно общопризнато определение. Най-общо ефективността се проявява винаги, когато се съпоставят резултати и разходи, необходими за получаването им. Количествената й оценка се извършва чрез формиране на отношения между постигнатия резултат /ефект/ и сумата на използваните разходи за осигуряването му.
резултатът от дадена дейност се синтезира и изразява чрез ефекта от нея. Измерването на ефекта се извършва с помощта на икономически и неикономически показатели: обем на оборота, произведени услуги и стоки, брутен приход, печалба, качество на обслужване, условия на труд, степен на удовлетвореност на клиентите и др. При определянето на ефективността се сравняват ресурси и резултати от различен вид – икономически, социални, културни, екологични и др. Така получената ефективност се характеризира като икономическа, социална, културна, екологична и др.
Според характера на дейността ефективността се разделя на:
- отраслова
- стопанска
- фирмена
- ефективност на труда
- финансова ефективност
- други
Ефективността е резултат от оползотворяване на ресурсите и разходите. Количеството й се измерва като се съпостави ефекта /резултата/, изразен чрез различни показатели, с вложените ресурси или с направените разходи. Ефекта се изразява в абсолютни показатели, а ефективността – в относителни /съотношения/.
Ефективността може да се изрази по два начина:
1. Ефективност = /Резултати/ Ефекти
Ресурси /Разходи/
Показва колко единици ефект от даден вид се осигуряват от единица ресурси / разходи/ и стремежът е той да бъде по голям. Използва се и обратното съотношение:
2. Ефективност = Ресурси /Разходи/
/Резултати/ Ефекти
Показва колко ресурси /разходи/ са необходими за реализацията на единица ефект /резултат/ от даден вид и стремежът е количеството им да е минимално.
Икономическата ефективност цели с минимум разходи да се задоволят максимум потребност. Икон. ефективност има 4 основни разновидности :
1. Производствена
2. Разпределителна
3. Разменна
4. Ефективност на потреблението
Икономическата ефективност предполага да се избегнат загубите от използването на производствените ресурси. Ако тези ресурси се използват ефективно, съвкупният продукт се увеличава и води до подобряване на общото благосъстояние. Загубата на ресурси не може да се предотврати единствено чрез пълното им използване. Тя предполага комбиниране на производствените ресурси по начин, по който те си спомагат за постигане на максимален потенциал на този процес. Крайните резултати се оценяват от клиентите посредством максималните ползи, които те получават в резултат на потреблението.
Особеностите на икономическата ефективност се синтезират в следните основни направления:
- ресурсите са ефективни и рационално използвани, ако фирмите минимизират производствените си разходи
- общия размер на разходите за определен отрасъл е по-висок от необходимия, ако значителна част от фирмите в отрасъла произвеждат с по-високи производствени разходи, а други – с по-ниски производствени разходи
- като цяло производствените ресурси не са използвани икономически ефективно, ако икономически блага с ниска обществена оценка са вече произведени, а блага с висока обществена оценка не са произведени
Ефективността от прилагането на производствените ресурси се нарича ефективност на Парето или Оптимум на Парето.
Ефективността в туризма показва постигнатите резултати /ефекти/, съпоставени с разходите на труд в процеса на туристическото обслужване. Под икономическа ефективност на туризма следва да се разбира реализиране на максимални резултати от туристическа дейност чрез влагане на минимум производствени ресурси. Тя се разглежда в същността или като част от обществената ефективност и се определя като: рационално използване на туристическите ресурси и производствените фактори за създаване и реализация на висококачествени туристически продукти /услуги/, съответстващи в максимална степен на потребностите на туристите при минимално разходване на средства и оптимално опазване на туристическите места.
Икономическата ефективност от туризма се понижава , когато ефектът от туристическата дейност нараства по-бавно в сравнение със сумата на вложените ресурси /парични, материални, информационни, технологични, човешки/. Ако икономическата ефективност на туризма не се повишава, то за осигуряване на единица ефект ще са необходими все повече ресурси. Определянето на дадена услуга като /не/ефективна зависи от начина й на подготовка /ефективна/ и от потребностите които удовлетворява.
Особеностите на туризма като социално-икономическо явление влияят пряко и косвено върху показателите и формите на проявление на икономическата ефективност на отрасъла. Туристическите услуги удовлетворяват вторични потребности, туристическият продукт има нематериален характер, следователно може да се предположи, че част от икономическата ефективност не може да се определи с точни количествени показатели. По-важните елементи на туристическия продукт като туристически ресурси и атракции нямат конкретно ценово изражение или са “безплатни” /слънце, море, въздух, културно-исторически места и др./. В състава на туристическото предлагане те са водещ мотив за предприемане на пътуване и важен ценообразуващ фактор. Не е възможно точно да се установи количеството ресурси, определящи икономическата ефективност на туристическия отрасъл. Значителен брой елементи на туристическото предлагане са с фиксиран или ограничен капацитет и период на използване, което води до загуби /или пропускане на ползи/ предимно извън главния туристически сезон. Следователно равнището на икономическа ефективност на туризма би могло да се обвърже с продължителността и интензитета на туристическите пътувания по време на целия туристически сезон.
Две основни групи фактори на производство,които влияят на тур предлагане и дейност: външни /екзогенни/ и вътрешни /ендогенни/.
Външните фактори въздействат на икономическата ефективност на туризма посредством протичащите в обществото изменения и имат различна роля за елементите на туристическата система. Към тази група спадат:
- природо-географски и културно-исторически фактори – с определящо значение за избора на туристите и влияние върху обема, темповете и направленията на туристическата дейност
- икономически – от равнището на икономическо развитие на д-та зависят доходите на населението, количествените и качествени параметри на материалната база и инфраструктурата в туризма. Инфлацията, лихвените проценти, промените в обменните валутни курсове влияят върху обема и структурата на туристопотока между страни със силна и слаба валута.
- социални – най-важен е намаляването на работното време за сметка на увеличеното свободно време и периодът на годишните отпуски. По-кратки и по-чести почивки повишават мобилността на туристите. Висок жизнен стандарт и притока на туристи благоприятстват икономическия ефект
- демографски – естествен прираст на населението, степен на урбанизация определят броя на туристическите пътувания
- политически и правни – стабилност и сигурност на политическата обстановка в региона
- технологични – възможност за предоставяне на нови услуги и усъвършенстване на туристическото обслужване. Развитие на науката и информационните технологии.
- Екологични – влияят непосредствено върху развитието на туризма Неконтролираната масова туристическа дейност разрушава компонентите на природната среда. Последствията са спад в туристическите посещения и оттам намалява икономическата ефективност в отрасъла
Вътрешните фактори в туризма са явленията и тенденциите, проявяващи се непосредствено в туристическата сфера - материалните условия, свързани с количествените и качествени характеристики на заведенията за настаняване и хранене, транспортното обслужване, рекреационната сфера и др. Тук се отнасят и : степен на информираност на потребителите и промени в предпочитанията им, координация на действията в туристическата сфера и процесите на монополизация, осигуреност на туристическата индустрия с необходимите кадри /брой, квалификация/, развитие на частния туристически сектор, роля на средствата за масова информация в рекламата на туристическите услуги и др.
Основните детерминанти на икономическия ефект от туризма според Крис Райн са: равнище на икономическо развитие на туристическото място, собственост на туристическите обекти, наемане на работна ръка извън туристическите райони, видовете туристи и естеството на потреблението им по време на пребиваването. Той извежда следните зависимости:
- ефектът от туризма е по-голям в по-слабо развитите н стопанско отношение райони в сравнение тези с динамична икономическа дейност
- ако обектите са собственост на чужденци, голяма част от печалбата от туристическата дейност излиза от местната икономика и икономическия ефект от туризма за дестинацията домакин е по-малък
- ако туристите създават голяма потребност от внос посредством потреблението си, икономическите ефекти за района намаляват
Трайно повишаване на икономическата ефективност на туризма може да се постигне тогава, когато той се развива балансирано и паралелно с останалите отрасли на националния стопански комплекс, а не за сметка на тях. Развитието на туризма като икономически и социален феномен е изключително динамично. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие ОИСР предприема действия за разработване на общоприемлив международен модел, с помощта на който да се измерва и доказва приносът на туризма. Първоначално се предлагат икономически сметки на туризма, публикувани през 1997г. в изданието “Сателитни туристически сметки:инвестиция в бъдещето”. По-късно ОИСР предлага проект с упътвания за сателитни счетоводни сметки, който успява да елиминира недостатъците на първоначално предложения. СТО подготвя свой проект по примера на ОИСР в средата на 1995г. В създаването на обща концептуална рамка относно методологичния дизайн на туристическите сателитни системи се включва и Европейската комисия /Евростат/. През 2001г. на 31-та сесия на Статистическата комисия към ООН е приета “Туристическа сателитна сметка: препоръчителна методологична рамка” – съвместна разработка на ЕК, ОИСР, СТО. Туристическата сателитна сметка /ТСС/ международно признат стандарт за измерване на директните икономически ефекти на туризма в икономиката. Най-общо ТСС се състои от 14 основни и 12 допълнителни таблици базирани на анализ на същността на данни за разходите на посетителите и стойността на туристическите и свързаните с туризма дейности. Таблиците са взаимно свързани и всяка от тях илюстрира различен аспект на туристическата дейност. С прилагане принципните методологични постановки на ТСС се преследва реализирането на следните основни цели: икономически анализ на туризма чрез с-та на националното счетоводство, достоверност и сравнимост на представените данни /по отрасли и страни/, изчисляване на добавената стойност от туризма, изследване структурата на заетостта в туристическите дейности, разработване модели за икон анализ на туризма и измерване на туристическите инвестиции във връзка с туристическото предлагане. Практическото използване на ТСС е факт в някои от развитите страни като Франция, Великобритания, Испания, Швейцария, Австрия, САЩ, Канада, Нова Зеландия, Австралия, Мексико и др. В България ТСС не се предлага и това затруднява измерването на икономическите резултати.
