Държавата е организация за реализиране волеизявлението на гражданите. За да изпълнява своите функции тя разполага с държавна власт. Държавната власт има политическия характер с основни белези - върховна воля и принудителна сила. Държавната власт е силата, регулирана от правото, което е израз на обществената воля. Източник и субект на държавната власт е народът.
Структурата на държавната власт включва институции, които да осигуряват необходимите дейности за съществуването и функционирането на държавата. Тези дейности осигуряват равновесие в държавно-политическия живот и съответстват принципа на разделение на властите, обоснован от Монтескьо. На първо място това е дейността, която създава законите, чрез които се определят правата и задълженията, сферите на дейност и отговорностите, начините за регулиране на отношенията и за осигуряване на общите грижи и работи на държавата – това е законодателната власт. На второ място това е дейността, чрез която животът на гражданите, активността на институциите се организира практически: прехраната на населението, развитието на производството, социалните грижи, образованието, здравеопазването, обществения ред и т.н. - изпълнителната власт. На трето място това е дейността по урегулиране на споровете н конфликтите между институциите и длъжностните лица, между тях и гражданите и между самите граждани - съдебната власт. Взаимното проникваме между трите власти осигурява единството на държавната власт и необходимото единодействие на гражданите.
Изработването на нормативната система на държавата е продукт от дейността на законодателната власт. Законодателната власт има първенствуваща позиция пред другите власти, защото в изработените от нея закони се изразява и постига целостта, единството в съществуването и напредъка на всяка нация, на всеки народ, защото има правото на контрол върху дейността на другите власти.
Основен момент в дейността на законодателната власт във всяка демократична държава е изработването на конституция - основен; върховен, писан закон. Конституцията е инструмент за контролирано управление на държавната власт. Всяка една конституция трябва да включва минимум съдържание, което показва важната и неотменима роля на конституцията във всяка една правова държава, а именно: - регулиране на основните функции по упражняване на държавната власт и разпределението й между различните носители, така че да се предотврати прекомерната концентрация на власт в един от тях; - залагане на механизъм, осигуряващ съвместното функциониране на отделните носителя на разделените власти и на система от средства за взаимно блокиране между разделените власти; - предвиждане на начини н пътища за мирно приспособяване на установения конституционен ред към постоянно изменящите се социално- икономически и политически отношения, - изрично признаване правото на самоопределение на всеки индивид, признаване на правата и свободите на гражданите и тяхната закрила.
Вторият стълб в структурата на държавната власт е изпълнителната власт. Изпълнителната власт включва функции по изпълнение на законите н управителни функции. Законите се създават, за да бъде управлявана чрез тях държавата, а управлението се извършва според законите. Следователно законодателната н изпълнителката власт взаимно се допълват.
Идеята за обособяването на изпълнителната власт се появява през 16 в. с необходимостта за промяна в начина на легитимиране на монархическото управление, тъй като до тогава в пол. доктрини господстват представите за волята като източник на правила и норми за управление и като средство за тяхното привеждане в действие. Най-голямо значение се придава на правната теза, според която не е за препоръчване този, който управлява администрацията да издава законите сам и след това да ги изпълнява, защото законът те изразява личната воля на управителя, а тя не винаги съвпада с потребностите на съществените дела. В Европа обособяването на изпълнителната власт се разглежда като императив на политическото управление на дейците на Великата Френска революция, когато се налага идеята институционалната самостоятелност на изпълнителната власт да се разглежда като конституционна норма на устройство на държавното управление, независимо каква с неговата форма - монархическа или републиканска.
Третият стълб от държавната власт е съдебната власт. Съдебната власт възниква още в Древността и намира широк периметър на действие. Развитието на правото и съдебната власт получава изключителен тласък по време на Римската държава. Пълното разгръщане на съдебната власт, обхващането на почти цялата територия на живота на гражданското общество и държавата става след буржоазните революции, които налагат юридическото равенство на гражданите.
Съдебната власт е държавна власт, която упражнява правораздавателни функции като проява на суверенитета на цялата държавна власт. Това е самостоятелна власт, която взаимодейства йерархично със законодателната власт и нейните учреждения са длъжни да се ръководят от законите, гласувани от институцията на законодателната власт, която взаимодейства и с правоохранителните учреждения на изпълнителната власт.
Държавната власт се реализира от система от държавни институции, като всяка от тези институции действа в рамките на една от трите власти.
Институцията, на която се възлага законодателната власт е парламентът. Той изпълнява няколко основни функции като преди всичко е център на законотворческия и законодателния процес. Парламентът е център на политическата власт, която избира правителствата и чрез контрола върху дейността им упражнява влияние върху формирането и провеждането на държавната политика. Парламентът има и представителни функции, в качеството му на институция, свързана със суверена. Парламентът изпълнява формира и да провежда политика от името на държавата. Чрез разширяване на състава си правителствата се стремят да обхванат всички сфери на обществения живот, като сред основните им компоненти са осигуряване на обществения ред и национална сигурност, управление на държавното имущество и провеждане на фискална политика. Всяко правителство, в съответствие с действащата конституция, има право на законодателна инициатива, чрез която упражнява непосредствено управленската си компетентност спрямо органите на законодателната власт. Всяко правителство осъществява общо ръководство на административния държавен апарат, като за тази цел има правото да издава самостоятелно постановления, правилници и разпоредби.
Конституционната уредба на съдебната власт включва: съд, прокуратура и следствие.
Съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юрид. лица и д-вата. Тя е независима и изпълнява своите функции базирайки се само на закона. Правораздаването се осъществява от Върх. касационен съд; Върх. адмистратив. съд; апелативни; окръжни; военни и районни съдилища.
Учрежденията в съдебната система имат инстанционен статус, в зависимост от който съдилищата се подреждат във възходящ ред: първоинстанционни, апелативни и касационни. Никой орган от законодателната и изпълнителната власт не може да отменя каквото и да е решение, на който и да е съд. То може да се отменя само от по-горен по своя статус съд като решенията на касационния съд са окончателни. Върх. касационен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно н еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Върх. административен съд осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване. Той се произнася по спорове за законността на актовете на МС и на министрите, както и на други актове, посочени в закона.
Действа специален Конституционен съд, който има компетенцията да се произнася окончателно дали законите, приети от парламента не противоречат на конституцията.
Прокуратурата следи за спазване на законността, като привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ хар-р; упражнява надзор при изпълнение на
наказателните и други принудителни мерки; предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове; в предвидените от закона случаи участва в граждански и административни дела. Прокуратурата бива районни, окръжна, главна.
Следствените органи са в системата на съдебната власт. Те осъществяват представителното производство по наказателните дена. Следствието бива: районна следствена служба, окръжна следствена и национална следствена служба.
Към структурата на съдебната власт влизат още и Висшия съдебен съвет и адвокатурата правораздава. Съставен е на квотен принцип съдилища, прокуратура следствие. Председателя му е мин. на правосъдието. Висшия съдебен съвет е орган на независимата съдебна власт.
Адвокатурата е свободна, независима самоуправляваща се. Тя подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси.
Местната власт е съществен елемент с демократичната пол. система като изборът на адекватен към конкретните условия модел на местна власт е важно условие за действителната демокрация Този модел трябва да се основава на принципите на разделение на властите и на балансиране на интересите между местната и централна власт. Съществуват две основни теории за същността и произхода на местната власт. Според първата се приема, че д-вата възниква като обединение на група териториални общности, които при това обединена доброволно ограничават част от своите суверенни права като ги предоставят на д-вата името на общото благо н за постигането на общите цели. Такава е системата на общинско управление в Англия. Произхода на местната власт в Р. Б-я се обяснява с втората теория. Тя се глади на факта, че при разпадането на силите и Европ. монархии, д-вата постепенно и доброволно предоставя част от своите права на общините. Това се налага в следствие на непрекъснато усложняващия се обществен живот и невъзможността на д-вата да се справи с нарастващите потребности, но тя запазва правото си на контрол в/у законноста на управлението.
Според демократичната традиция понятието "местно самоуправление" се възприема като принцип на упражняване на властта, която произтича от народа. То с свързано с организации и институции, които се намират в определени съотношения помежду си. Според Европейската харта от 1985г. местното самоуправление представлява правото и реалната способност на местните власти да управляват и регулират в рамките на закона съществена част от обществените дела на своя собствена отговорност и в полза на своето население. Основни характеристики на самоуправлението: 1. То представлява принцип за упражняване на властта. Чрез него се уреждат и установяват правилата на взаимоотношения м/у различните нива на властта в държавното управление; 2.Самоуправлението по своята същност е управление на процеси, протичащи в публичната сфера.
Територията на една държава се разделя на административни единици, където освен централно се осъществява и местно управление. То се осъществява само на част от територията на д-вата (в т.нар. административно-териториални единици) от държавни органи, тясно свързани със съответното населено място и живеещото на територията му население. Територията на Р. Б-я се дели на области и общини.
На органите на местната власт се признава известна самостоятелност, въпреки че не се допуска местна автономност. Те не се намират в бюрократична зависимост и йерархична подчиненост на институциите.
Общината е основна административно-териториална единица, в която се осъществява местно самоуправление. В нея се избират кмет на общината, който е орган на изпълнителната власт в общината, и общински съвет, който е орган на местното самоуправление в общината, (в кметствата - кметове; а в районите - кметове на райони и районни съвети).
Областта има административно предназначение. Тя е административно-териториална единица за провеждане на регионалната политика, за осъществяване на държавно управление по места и за осигуряване на съответствие м/у националните и местните интереси. В нея могат да се създават органи и служби на централната власт, но без да се създават изборни органи на местното самоуправление. Управлението на областта се осъществява от областен управител, подпомаган от областна администрация.
