Това са консервативно аристократичният романтизъм на Адам Мюлер и буржоазно стопанският реализъм, национализъм и протекционизъм на Фридрих Лист.
Най-ярко романтизмът на Мюлер се заключава в това,че той отхвърля класическата теза за парите, че те са продукт на размяната на стоки и ги представя като някаква „интимна духова единица”.
Национализмът на Ф.Лист.Той отхвърля т.нар. „невидима ръка” на пазара на Смит и поставя държавата, духът на нацията и политиката, които регулират икономическия живот.
1) теорията за националния дух
2) за нормалните качества на индивида, техният индивидуален капацитет от образованието и културата.
3) този морал засилен от образователните, нравствени и политически институции на държавата.
Национализма на Лист се преплита с протекционизма като глобална политика. Лист се ръководи от зараждащият германски капитализъм, за защита на националната индустрия, за издигането на покровителствените мита в принципа на промишленото възпитание на нацията.
Романтизма на А.Мюлер, национализма и протекционизма на Лист се възприемат като модел от икономическата теория на т.нар. „Стара школа”, представители на която са Вилхелм Рошер, Бруно Хилдебранд и Карл Книс.
Според Рошер търсенето на икономически закони е спекулация и преодоляването на кризите трябва да става по пътя на обществените преобразувания.
Бруно Хилдебранд се противопоставя на утилитарната доктрина на личният интерес и за класическата теза за разменните връзки като издига ролята на основа на историческият метод. Хилдебранд разглежда три стадия на икономическото развитие:
1) натуралното стопанство при което съществува неразвитост на промишлеността и търговията с бавно натрупване на капитала, в което богатството и бедността са наследени от привързаността на хората към земята като главна форма на богатството.
2) парично стопанство, което освобождава хората от връзката им с земята и води до разпадане на натуралните отношения.
3) кредитно стопанство, което според Хилдебранд е венец на икономическото развитие. Само, че кредита може да отстрани властта на парите и капитала. Частната собственост се разглежда от две страни, а именно:че тя е мощен двигател на човешкия дух, благодарение на която хората са отстранили неравенството в бедността и невежеството. А от друга страна частната собственост е източник за нравствено развръщение, за обогатяване на едни и обедняване на други.
Карл Книс лансира тезата, че историческият метод трябва да бъде приложен към теорията и икономиката.
Той се противопоставя на търсенето на обективни закони, управляващи икономиката и защитава позицията, че всяка епоха притежава специфичен дух, пораждащ специфична социална философия.
Той извежда на преден план описанието на различията в способностите и нравите на народите. Различията, които изключват възможността от построяването на еднотипно стопанство.
