Лекции по Икономика

11. Прекратяване на финансовите правоотношения. Изпълнение на публичните вземания. Видове изпълнение. Срокове при изпълнението. Гаранции за изпълнение. Привилегии.

След като държавното вземане е определено по основание и по размер, се поставя въпросът за неговото изпълнение. При правоотношенията се употребява терминът прекратяване. Погасяването е по-широко понятие от изпълнението. Погасяването обхваща освен изпълнението в двете му форми и други способи (финансова амнистия, опрощаване, компенсация при прихващане, погасителна давност). Виж чл. 168 ДОПК относно начина на погасяване.
Видове изпълнение
Изпълнението може да стане по два начина: доброволно (по волята на длъжника) или принудително (по волята на държавата, с държавна принуда). За да започне изпълнението, следва да са налице няколко предпоставки: трябва да има изпълняемо право, т.е. да има държавно вземане, то да е определено по основание и размер и да е изискуемо. В някои случаи е необходимо да има ИФА, а в други - не, защото този акт е с декларативно действие (например по Закона за местните данъци и такси се плащат данъци 4 пъти годишно, но не се издава ИФА при тези заплащания). На следващо място като предпоставка е държавното вземане да е безспорно – да са изчерпани законовите възможности за обжалване на основанието или размера. Важно е да се подчертае, че това не се отнася за данъците и митните сборове, където жалбите не спират изпълнението. При тях имаме предварително изпълнение. Изпълнението може да се спре, ако се представи обезпечение с акт на финансов орган или съд. Последната предпоставка е държавното вземане да не е разсрочено или отсрочено. Разсрочването и отсрочването на публични задължения е уредено в чл. 183-190 ДОПК. При отсрочването се променя падежът на цялото задължение, а при разсрочването се изготвя погасителен план за заплащане на части на задължението.
Разграничаваме две форми на отсрочване и просрочване:
1. с лихви при временни затруднения на длъжника – тук особеното е, че ако се спазва погасителният план, лихвата е в размер на основния лихвен процент (чл. 183, ал. 3 ДОПК);
2. отсрочване и просрочване без лихви при форсмажорни обстоятелства (стихийни бедствия и производствени аварии) – чл. 186 ДОПК.
Компетентните органи са посочени в чл. 184 ДОПК, като критерият е размерът на задължението и срокът. Отказите подлежат на обжалване.
Кой може и кой трябва да изпълни?
Финансовото задължение се изпълнява от длъжника, посочен в правната норма. При правоприемство изпълнява правоприемникът. При солидарна отговорност всеки от длъжниците отговаря за целия дълг. Тъй като финансовите задължения са с паричен характер, те не са свързани с личността на длъжника и всяко трето лице може да изпълни. Чл. 180 ДОПК урежда правните последици при изпълнение на публични задължения от трети лица. Третото лице встъпва в правата на публичния взискател при принудителното изпълнение. Принципът е, че се дължи изцяло и в срок, освен ако не става дума за разсрочване или отсрочване.
Ред за погасяване
Вземания, отнасящи се за различни години, се погасяват според възникването им (чл. 169, ал. 4 ДОПК). Редът за погасяване в чл. 169 ДОПК във фазата на доброволното изпълнение е главница, лихви и разноски (това е отклонение от стария режим), докато във фазата на принудителното изпълнение е разноски, главница, лихви.
Срокове за изпълнение и тяхното значение
В материалните финансови закони са определени различни срокове за изпълнение на финансовите задължения с цел регулярното постъпване на средства в бюджета. За разлика от ГП във ФП няма безсрочни задължения. Всяко финансово задължение е скрепено със срок, посочен в закона. Дори когато се издава ИФА, срокът за изпълнение също е посочен в закона - например чл. 127 ДОПК. От гледна точка на теорията сроковете имат различно правно значение. Възможно е във връзка с изпълнението на задължението в срок да се предвиди облекчение (ако си платя местния данък в първия срок, предвиден в закона, ползвам 5% отстъпка например). Със сроковете се свързват и неблагоприятни последици – на първо място тече лихва за забава. Това е предпоставка за започване на принудително изпълнение със свързаните с него неблагоприятни последици.
Когато говорим за гаранции за изпълнение на финансовите задължения имаме предвид правните способи, които държавата създава, за да си обезпечи събирането на вземания. Под гаранции в широк смисъл се разбират различни правни институти, въведени, за да се изпълни точно задължението. Тук включваме финансовия автоматизъм, отговорността за чужд финансов дълг, солидарната отговорност, принудителното изпълнение.
Специален вид гаранции са посочени в чл. 264 и чл. 265 ДОПК. Става дума за това, че при прехвърлителни сделки се изисква декларация от прехвърлителя, че няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични вземания, а нотариус и съдия по вписванията, който извърши действия без такава декларация, ще отговаря солидарно. Идеята е при сделката, ако има публични вземания, те да се погасят.
Когато говорим за гаранции в тесен смисъл, имаме предвид института на привилегиите в юридически смисъл (привилегии не като облекчения). Става дума за мястото на държавата между останалите кредитори за нейните вземания. На две места в законодателството се уреждат привилегии – чл. 136 ЗЗД и чл. 722 ТЗ. Според чл. 136 ЗЗД разграничаваме специални и общи привилегии. При специалните привилегии, свързани с конкретно имущество (недвижим имот или превозно средство), вземанията на държавата за данъци за това имущество се предхождат от разноски по обезпечения и принудително изпълнение, а при общите привилегии вземанията на държавата освен тези за глоби се предхождат от вземания по договорни отношения и за издръжка. В чл. 722 ТЗ при производството по несъстоятелност публичните вземания на държавата са на шесто място. В изпълнителния процес (без значение по кой ред е) държавата е винаги присъединил се кредитор (взискател). Изпълнителният орган винаги е задължен да провери дали държавата има вземания и да я привлече като взискател – напр. чл. 191 ДОПК.