Принудителното изпълнение е вторият вид изпълнение. То се реализира от органи по принудителното изпълнение и при него се осъществява държавна принуда, под влияние на която длъжникът подчинява поведението си на изискванията на ФПН. Агенцията за държавни вземания вече не съществува – в началото на 2010 г. тя се вля в НАП и сега принудителното изпълнение на публичните вземания (държавни и общински) е по реда на ДОПК от публични изпълнители при НАП (чл. 167 ДОПК). Принципите, въз основа на които се развива принудителното изпълнение, са законност, служебно начало и писмено начало.
Според чл. 266 ДОПК публичните изпълнители издават постановления и разпореждания, а за всяко действие се съставя протокол. В чл. 210 ДОПК са описани страните в производството по принудително изпълнение – това са публичният взискател, длъжниците, респективно правоприемниците им, третите лица с права върху обекта на изпълнението, обезпечените кредитори. Участници могат да бъдат вещи лица, оценители, пазачи и т.н. В чл. 212 ДОПК е уредено общото задължение за съдействие на ФЛ и ЮЛ или държавни органи спрямо органите по принудително изпълнение – предоставяне на информация и др.
За да започне принудителното изпълнение, освен че трябва да са налице предпоставките за доброволно изпълнение, длъжникът следва да е изпаднал в забава и да е налице изпълнителен титул (титулът е процесуален термин, под който се разбира материализирано субективно право на държавата да получи определено вземане) – чл. 165, 166 и чл. 209 ДОПК. Както и при доброволното изпълнение, освен в случаите за данъци и митни сборове, вземането трябва да е безспорно. Разграничаваме следните видове изпълнителни титули: индивидуални финансови актове, съдебни актове, влезли в сила наказателни постановления. Важна особеност е, че преди да започне принудителното изпълнение органът, установил задължението, изпраща покана за доброволно изпълнение (чл. 182, ал. 1 ДОПК). Изисква се и втора покана при започване на принудителното изпълнение (чл. 221, ал. 1 ДОПК) с цел да се мотивира длъжникът отново да изпълни.
Образуването на изпълнителното дело е уредено в чл. 220 ДОПК. Изпълнителният титул се изпраща на публичния изпълнител.
Основанията за спиране на производството са изброени в чл. 222, ал. 1 ДОПК, а в чл. 225 са посочени основанията за прекратяване. Смъртта на длъжника е основание за спиране.
Способи за осъществяване на принудителното изпълнение
В чл. 215 са посочени способите за осъществяване на принудително изпълнение – това са изпълнение върху вземания и парични средства в банките, доразвити в чл. 228; изпълнение върху други вземания и парични средства на длъжника, доразвити в чл. 230 и 232, ал. 6; изпълнение върху движими и недвижими вещи – чл. 233 и следв.; върху ценни книги – чл. 232; върху дялове – чл. 231. Публичният изпълнител може да използва всеки един от способите заедно или поотделно. Изпълнението върху парични средства и вземания се осъществява чрез изпълнителен запор чрез разпореждане. На третото лице се разпорежда да плати на държавата вместо на длъжника. Става дума за изпълнение, а не за налагане на обезпечителна мярка с оглед на бъдещо изпълнение по чл. 198 ДОПК, където се говори за обезпечителен запор. Изпълнението върху имущество е чрез опис и публична продан, която от своя страна може да бъде публична продажба на постоянно определени места и търг – чл. 233-238 и следв. ДОПК. Има и особени случаи на продажба: на специфични вещи, на съсобствени вещи, върху съпружеска имуществена общност и т.н. Важен е чл. 213 ДОПК – принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника, но в чл. 213 е описано несеквестируемото имущество. В чл. 214 ДОПК е посочена възможността за избор на длъжника. Отказът може да се обжалва.
Защита срещу принудителното изпълнение
Тя е уредена в чл. 266-269 ДОПК. В хода на производството е възможно органът да предприеме незаконосъобразни действия, които накърняват правата и законните интереси на длъжника или трети лица. Важното е да се подчертае, че се обжалва не основанието и размерът на вземането, а само законосъобразността на действието. Може да обжалва длъжникът и трето задължено лице. Особеното е, че жалбата не спира действията по принудително изпълнение, освен ако е подадена от трето лице със самостоятелни права върху вещта. Обжалването е по административен ред и след това по съдебен ред. Ако се окаже, че действията са незаконосъобразни, може да се премине към друг способ и друго имущество за изпълнение (пример за незаконосъобразно изпълнение е изпълнение, насочено срещу несеквестируемото имущество). Вторият способ е защита по исков път (чл. 269). Тази защита е предоставена на трето лице, чието право е засегнато от изпълнението. Тази защита е пред съда, като при нея се спира производството или се преминава към друг способ. Искът се предявява срещу длъжника и взискателя. Ако се окаже, че вещта е на третото лице, производството се прекратява.
