При някои от тези способи не постъпват средства в бюджета. Амнистията и опрощаването са специфични способи, произхождащи от властническия характер на ФПО. Чрез тях държавата също реализира финансовият си суверенитет.
Финансова амнистия
Нормативната уредба е в чл. 84, т. 13 КРБ, където се предоставя правомощие на НС да дава амнистия. Кой постановява амнистията? НС, а не президентът, нито министърът на финансите или МС. С какъв акт? Със закон, а не с решение и не с декларация. Особеното на този закон е, че влиза в сила веднага и има еднократно действие – погасяват се определени задължения и той прекратява действието си. Обхващат се неограничен кръг адресати, обикновено конкретизирани по определени критерии, вид на задължението, падеж, размер и т.н. По същество със закона не се отменя ФС, породил задължението, и е възможно същият длъжник на същото основание за в бъдеще да има същото финансово задължение. Законът се прилага служебно, без да е необходимо сезиране от засегнатите лица. Амнистията може да бъде пълна или частична, да обхваща главница, лихва или разноски или да е под условие.
Опрощаване
Уредбата се намира в чл. 98, т. 12 КРБ. Компетентен е президентът. Това правомощие на президента не може да се делегира на вицепрезидента. Не е изрично отменен Указ 2273 на Държавния съвет за опрощаване на несъбираеми държавни дългове. За разлика от амнистията тук става дума за конкретни задължения на конкретни длъжници. Президентът не действа служебно, а по молба на длъжника. Специална комисия в президентството проучва казуса, събира се информация за имуществото и здравословното състояние, взема се становище на взискателя и се прави предложение до президента да опрости или не задължението. Президентът опрощава задълженията с указ при условията на оперативна самостоятелност, т.е. актът има конститутивно действие. Отказът на практика става с уведомително писмо от председателя на комисията, като това е така, защото президентът не може да издава решения. При нови обстоятелства длъжникът отново може да иска опрощаване. Правомощието е да се опрощават несъбираеми държавни вземания, най-вече с публичен характер, като не се опрощават задължения към „Топлофикация“ или към други държавни предприятия. Указът на президента се подписва от министъра на финансите.
Прихващане
Прихващането води началото си от ГП, където в чл. 105 ЗЗД е предвидено, че не могат да се прихващат без съгласието на кредитора вземания за данъци. Тази особеност за съгласието на кредитора се разпростира за всички публични вземания. В ДОПК уредбата на прихващането е в чл. 128 и следв. (обща процедура за данъци и осигурителни вноски); прихващане до започване на принудителното изпълнение (чл. 170); чл. 223 при принудителното изпълнение. За да се извърши прихващането, следва да са налице две вземания, които да са насрещни, еднородни, парични и заместими. Необходимо е да е налице и идентичност на субектите. На следващо място следва да е настъпил падежът на изпълнение и на двете вземания, т.е. и двете да са изискуеми. В ГП е достатъчно волеизявлението на едната страна, за да настъпят правните последици. Във ФП се иска съгласие на държавния орган с цел да се установят други публични вземания, за да се включат в прихващането. Въпреки че това съгласие е предпоставка, правните последици настъпват не към момента, когато се прави волеизявлението, а към момента, когато компенсацията е била възможна, т.е. когато второто вземане е станало изискуемо. Така лихва се начислява само за остатъка и ако в периода между момента, когато компенсацията става възможна и когато се прави волеизявлението някое от вземанията се погаси по давност, този факт е ирелевантен и възражение за изтекла давност е недопустимо. Виж чл. 128, ал. 1, изр. 2 и чл. 170, ал. 3 ДОПК в тази насока. Отказът за прихващане подлежи на обжалване по административен и след това по съдебен ред. Друга особеност е, че не може да се прави компенсация от държавата като цяло. По двете правоотношения държавата трябва да се представлява от един и същ орган.
Погасителна давност
Давността за публични вземания е уредена в чл. 171 и 172 ДОПК. Погасителната давност е ЮФ, който представлява период от време, през който носителят на субективното право бездейства. Чрез погасителната давност се погасява правото на съдебна защита или на принудително изпълнение. Налице са два елемента – обективен (изтичане на определен срок) и субективен (позоваване от длъжника) под формата на възражение за изтекла давност. В чл. 171 е предвиден по ал. 1 петгодишен давностен срок. Спирането и прекъсването на давността като основания са посочени в чл. 172. В чл. 171, ал. 2 е предвиден втори, десетгодишен срок, който също е давностен. Този срок е изрично посочен като давностен. Платеното след изтичането му не е недължимо платено. Срокът не е преклузивен, а се прилага независимо от спирането и прекъсването на давността.
От кога започва да се брои давностният срок: считано от 1 Януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати задължението. В чл. 173 ДОПК е предвидена възможност за отписване на вземания (чл. 5, ал. 5, т. 9 ЗНАП) в размер до 100 лв., разходите за събирането на които надхвърлят задължението. Компетентен орган в този случай е управителният съвет на НАП.
