Тази материя се разглежда във връзка с търсенето на имуществена отговорност, която по същество е гражданска, но се изучава във финансовото право, защото е последваща от осъществен финансов контрол, от една страна, и второ, макар отговорността да е гражданска, има специфични особености. По отношение на финансовия контрол съществуват няколко нормативни акта – Закон за финансовото управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС), Закон за вътрешния одит в публичния сектор (ЗВОПС), Закон за Държавната финансова инспекция (ЗДФИ). Първите два закона уреждат системите за финансово управление и контрол и вътрешния одит като елементи на вътрешния контрол в отделните организации и са взаимно свързани. При тях не се стига до възникване на имуществена отговорност, докато третият закон урежда именно контрола, във връзка с който може да възникне т.нар. имуществена отчетническа отговорност. Създаден е и специален орган, наречен агенция „Държавна финансова инспекция“.
Финансовият контрол, осъществяван от тази агенция, е по същество административен контрол и органите, които го извършват, са административни. Това е специална форма на контрол, чието предназначение е да се контролира приложимостта на правните норми по повод основните групи финансови правоотношения, разпределянето, преразпределянето и разходването на .... фонд. Контролът е както за законосъобразност, така и за целесъобразност. Това най-добре личи от чл. 2 ЗДФИ. Според чл.2 основната цел е да се защитават публичните финансови интереси чрез извършване на инспекции по повод спазването на нормативните актове, които уреждат бюджетната, финансово-стопанската или отчетната отговорност.
Юридическата отговорност винаги се свързва с контрола за законосъобразност. Ако са констатирани неправилни действия, се предприемат други мерки за подобряване на финансовата дейност. Контролът е финансов, защото се проверява финансовата дейност и наименованието идва от предметното съдържание на института. Така при този вид контрол става дума за специализиран административен контрол в областта на финансовата дейност. (чл.2, ал. 2, т.1 ЗДФИ). Всяка контролна дейност обхваща две хипотези, два вида действия: проверовъчна дейност, която най-общо се състои в съпоставка на фактическото състояние с изискванията на нормативните актове, и предприемане на мерки за въздействие като последица от проверовъчната дейност. Контролът може да е предварителен, текущ и последващ, като в случая става дума за последващ контрол под формата на финансова инспекция.
Понятието финансова инспекция замени понятието финансова ревизия. Целта на този вид контрол е да се провери дали финансовата дейност е осъществена законосъобразно. В чл. 4 ЗДФИ са посочени адресатите на контрола. От самото наименование на контрола (държавен финансов контрол) се стига до извода, че контролът се упражнява от държавни органи по отношение на държавен обект. Всеки обект, в който има държавно или общинско участие по посочените в чл. 4 критерии, може да бъде обект на финансова инспекция. Така адресати на контрола са бюджетните организации, държавните предприятия по чл. 64, ал. 3 ТЗ, търговски дружества с блокираща квота държавно или общинско участие, юридически лица с нестопанска цел и граждански дружества, в които участват държавата или общините, и други лица, финансирани със средства от бюджета, включително и по програми на ЕС.
При анализа на чл. 2 може да се направи изводът, че при проверката на законосъобразното боравене с общинско и държавно имущество се цели да се установяват причинени вреди на имуществото на лицата по чл. 4 с цел да се реализира имуществена отговорност или да се установят предпоставките за административнонаказателна отговорност. В чл. 5 са посочени основанията за започване на инспекция. По молби за нарушение на бюджетната/отчетната дейност, подадени од държавни органи, физически или юридически лица, по искане на МС или министъра на финансите или при възлагане от органи на прокуратурата. За осъществяването на контрола е създаден специален орган, наречен агенция „Държавна финансова инспекция” като администрация към министъра на финансите и ЮЛ на бюджетна издръжка. За устройството й е приет устройствен правилник от МС. Органи на агенцията са директорът и финансовите инспектори, които могат да издават съответни актове. Функциите на агенцията са описани в чл. 8 – осъществяване на последващ контрол за законосъобразност при боравенето с общинско и държавно имущество и аналитична дейност, свързана със задачите.
Правомощията на органите на агенцията са описани в чл. 10. Директорът възлага със заповед извършването на финансови инспекции, като може да иска разкриване и на банковата тайна. В чл. 13 са описани правомощията на финансовите инспектори при извършването на финансовата инспекция. Най- общо можем да ги разделим на:
1. правомощия по използване на възможността за упражняване на контрола (например на свободен достъп до информация и обекти, да извършват насрещни проверки);
2. правомощия, звързани със събиране на доказателства (да изискват документи, сведения, справки, писмени обяснения от проверяваните лица и трети лица);
3. изготвянето на актове по повод проверовъчната дейност и предлагането на мерки за въздействие (един извършва контрола, друг реализира мерките за въздействие).
В чл. 14 са посочени задълженията. Най-общо те са свързани с опазването на служебната тайна във връзка с проверовъчната дейност. В чл. 15 е уредено задължението на трети лица за съдействие.
Проверовъчната дейност се изразява в установяване на фактическата обстановка в обекта, събиране на доказателства в подкрепа на констатациите в актовете, които се издават по повод на нея, и предлагането на мерки за въздействие, когато се установи нарушение.
Финансовата инспекция може да започне според чл. 5 ЗДФИ по постъпили молби или сигнали от физически и юридически лица, по искане на държавни органи (МС, министъра на финансите, органите на прокуратурата) и за проверка на процедурите по обществени поръчки пак въз основа на съответните регистри. Специални структури за осъществяване на финансов контрол съществуват към МВР и Министерство на отбраната. Финансовите инспекции се извършват от финансови инспектори на агенцията въз основа на заповед на директора на агенцията. С този акт се открива производството. Заповедта е конститутивен акт и не подлежи на обжалване.
По време на проверовъчната дейност се развиват три групи правоотношения: между директора на агенцията и финансовия инспектор по повод заповедта за възлагане на инспекция; между проверяващия орган, финансовия инспектор и адресата на контрола (организациите и лицата по чл. 4); между адресата на контрола и неговите отчетници. Основното за третата група правоотношения е установяването на правопораждащи факти за търсене на имуществена или административнонаказателна отговорност. Инспекционното производство преминава през няколко етапа – подготвителен етап, изразяващ се в запознаване с нормативните актове, уреждащи съответната дейност, и резултатите от други проверки; проверовъчна дейност, изразяваща се в съпоставяне на извършеното от лицата, боравещи с общинско и държавно имущество, и отразеното в счетоводните документи с действащото финансово законодателство, за да се установи правилното приложение на финансовия закон; приключването на инспекцията и съпоставянето на доказаното и правните последици от извършената инспекция.
Можем да сравним финансовата инспекция със сродни правни институти. Финансовата инспекция следва да се отграничи от инвентаризацията, която е уредена в закона за счетоводството. На първо място нормативната уредба е различна – ЗДФИ за финансовата инспекция, за инвентаризацията – счетоводните закони. Инспекцията е форма на последващ контрол, инвентаризацията – на текущ. Инспекцията е специален външен контрол, докато инвентаризацията е форма на вътрешен контрол. Инвентаризацията има ограничен обхват – проверява се наличието, състоянието и годността на вещите, докато инспекцията обхваща цялостната финансова дейност. Инспекцията се осъществява от държавни органи с особени правомощия и тяхната трудова функция е упражняване на контролна дейност, докато при инвентаризацията се назначава специална комисия (временна) вътре в съответната организация и лицата губят качеството на контролен орган след приключването на инвентаризацията. Различни са и актовете, с които се приключват двете производства: инспекцията приключва с актовете, предвидени в закона; при инвентаризацията се съставя протокол като констативен акт.
Финансовата инспекция се разграничава и от съдебно-счетоводните експертизи. Възможността за назначаване на такива експертизи се съдържа в процесуалните закони – ГПК, АПК, НПК. Тук не става дума за извършването на контрол. Експертиза се назначава при нужда от отговор на специфичен въпрос, за който са нужни специални икономически или счетоводни познания. На експерта се поставят конкретни въпроси, по които той отговаря в заключение. По принцип заключението на експерта се обсъжда заедно с всички събрани доказателства и не обвързва съда при формиране на вътрешното му убеждение.
