Правната уредба на имуществената отчетническа отговорност е в чл. 21 ЗДФИ. Става дума за гражданска отговорност. До нейното прилагане се стига, когато има причинени имуществени вреди в резултат на финансова инспекция. Функцията на отговорността е да се възстановят причинените вреди, т.е. тя има обезщетителен характер. Теоретичният спор е дали това е договорна, деликтна или самостоятелен вид отговорност. Последното не се приема в теорията. Теоретично е застъпвано схващането, че отговорността е договорна, доколкото субекти на отговорността основно са лица, които са участници по трудови правоотношения, но тук не се отчита, че субекти могат да бъдат и други лица (фактически отчетници или косвени отчетници). Господстващото разбиране в теорията и съдебната практика е, че това е деликтна отговорност. В чл. 21, ал. 1 ЗДФИ се очертава ФС, пораждащ отговорността. Имуществената отчетническа отговорност е деликтна, защото ФС е същият, който поражда гражданската деликтна отговорност. Задължение да пазят повереното имущество имат не само лицата, които са в трудов договор за съответната организация, а и всяко друго лице, на което се поверява или борави с държавно или общинско имущество. Общият принцип да не се вреди другиму се прилага и тук. Обикновено в трудовия договор не се съдържа клауза, че лицето ще пази или отчита имущество. Очертават се трудовите функции, а не отчетническите. Важна особеност е, че тази отговорност е възможно да се приложи само спрямо адресатите на контрола така, както са описани в чл. 4. За другите ЮЛ ще се приложи общият режим на ЗЗД или режимът на имуществена отговорност на работниците и служителите по КТ.
Можем да направим разграничение между общия режим на отговорността по ЗЗД и имуществената отчетническа отговорност. Принципно отговорността по ЗДД наричаме обща деликтна отговорност, докато тази по ЗДФИ – специална. На първо място разликата е в нормативната уредба – за общия режим важи чл. 45 и следв. ЗЗД; за специалния – чл. 21 и следв. ЗДФИ. На практика общият режим се прилага субсидиарно и към специалния. На второ място разликата е в лицата, които носят такава отговорност – по общия режим всеки, който причини вреда другиму без да е необходимо субектът да има специално качество; по ЗДФИ – само лица, които имат качеството отчетници (само ФЛ).
Кой може да бъде увреден? По общия режим – както ФЛ, така и ЮЛ; по специалния – само ЮЛ по критериите на чл. 4 ЗДФИ.
С оглед вредите, които предпоставят носенето на отговорност – по общия режим – имуществени и неимуществени; по специалния – само имуществени.
Във връзка с обема на вредата: според чл. 51 ЗЗД подлежат на възстановяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от противоправното поведение, като се обхващат както действително претърпените загуби, така и пропуснатите ползи. По специалния режим не се говори за пропуснати ползи, а че обезщетението включва действително причинените вреди. Във финансовото законодателство се използва терминът щета, а не вреда (чл. 39 от Правилника).
С оглед вредоносния ФС: по общия режим се възстановяват всички вреди без значение от какъв деликт произхождат; по специалния режим – в чл. 21 са описани няколко хипотези, при които може да възникне отчетническа отговорност (умишлено причинени вреди, вреди от липси, вреди, причинени не при или по повод изпълнение на служебни задължения, разпореждане или допускане на незаконни плащания). За останалите вреди отговорността ще е по КТ или по общия исков ред.
Има разлика и в давността: по общия режим давността е 5 години и 3 години за лихви; по специалния срокът отново е 5 години, но при спиране и прекъсване на давността тя е 10 години, като това се отнася и за лихвите. Давността се прекъсва освен при условията на ЗЗД, така и с акта за начет.
С оглед реализацията на отговорността – деликтната отговорност се реализира по общия исков ред, предвиден в ГПК, докато отчетническата – по реда на заповедното производство в ГПК, когато е съставен акт за начет. Всички тези разграничения характеризират отговорността като специална деликтна отговорност.
