Лекции по Икономика

19. Основания за освобождаване от имуществена отчетническа отговорност.

Трябва да се прави разлика между погасяване на отговорността и невъзникването й. В конкретния случай ще се разгледат хипотезите, при които имуществената отговорност не възниква. Най-често това се дължи на липса на един или повече от елементите на ФС, който поражда отговорността – или липсва вреда, или липсва противоправно поведение, или връзка между двете, или е действано без вина. В ЗДФИ са изброени някои от основанията за освобождаване от имуществена отчетническа отговорност. Друга част от основанията се заимстват като институти на гражданското право.
Първото основание е компенсация между липси и излишъци. Тук не се говори за прихващане като понятие. Разпоредбата на чл. 30 ЗДФИ и чл. 42 от Правилника за приложение на ЗДФИ установяват правилата на компенсацията между липси и излишъци, като в този случай липсва вреда. В хода на едно производство може да се установи, че от някои вещи, за които отчетникът отговаря, е установено, че са в повече, а други вещи – че са в по-малко. Липсата представлява вреда с неустановен произход или отрицателна разлика в имуществото, а различието определяме като положителната разлика в повереното имущество. Не във всички случаи такава компенсация е възможна. Има няколко предпоставки, при наличието на които се извършва компенсация между липсите и излишъците и се освобождава отчетникът от отговорност. Първото изискване е поверените вещи и стоки да се водят не само стойностно, а и количествено. На следващо място предпоставка е между липсите и излишъците да има причинно-следствена зависимост, както изисква чл. 42, ал. 3 ППЗДФИ.
Допустимо е да се извърши компенсация и между двама отчетници, стига отново липсата и излишъкът да е резултат от един и същи факт. Компенсацията е възможна и при извършване на две последователни финансови инспекции на един и същ отчетник тогава, когато са налице условията, изброени по-горе. Предпоставките, за да се приложи това основание за освобождаване, трябва да бъдат установени от извършващия финансов контрол орган (от органа на ДФИ). Той трябва да е установил наличието на излишък, връзката между излишък и липса.
Следващо основание е изпълнение на незаконно или неправилно разпореждане на ръководител. Като основание е предвидено в чл. 28 ЗДФИ. Хипотезата в този случай е, когато ръководител издаде такова разпореждане и длъжностното лице (отчетник) изпълни това разпореждане, или иначе казано, тази неправомерна заповед няма да носи имуществена отговорност, ако са спазени следните изисквания:
 заповедта е издадена от длъжностно лице, което в правомощията си може да издава такива заповеди;
 издадена е в писмена форма;
 отчетникът е възразил писмено на тази заповед,
 след което е последвала нова писмена заповед със същото съдържание.
Тези предпоставки дават основание в теорията това основание за освобождаване от имуществена отговорност да се определя като възражение срещу неправомерна заповед. Ако са налице тези четири предпоставки и вследствие от изпълнение на тази неправомерна заповед настъпят вреди, за тези вреди отговорност ще носи лицето, което е издало заповедта, а отчетникът ще се освободи от отговорност, освен когато със заповедта се изисква извършване на престъпление. Преценката за това се прави във всеки конкретен случай, като обстоятелството дали престъплението е явно се преценява с оглед съдържанието на разпореждането и с оглед на професионалните и интелектуалните качества на лицето, до когото се отнася неправомерната заповед.
Следващото основание за освобождаване от имуществена отговорност е признаването на фири. Основанието е предвидено в чл. 29 ЗДФИ, който предвижда, че имуществената отговорност се изключва, когато причинените вреди са настъпили поради естествени фири. Това основание се прилага по отношение на стоки, които при боравенето с тях (транспортиране, съхраняване) губят част от количеството или от теглото си. В този случай възникналата вреда не е следствие от противоправното поведение на отчетника, а вследствие на външно въздействие (биологични процеси или такива, свързани с транспортиране или съхраняване на съответните стоки). В Наредба No 13а-10403 за пределните размери на естeствените фири, брака и липсите на стоково материални ценности при съхраняването и транспортирането им и в приетите към нея 11 броя таблици са определени размерите на допустимите фири в зависимост от вида на стоките, местата за тяхното съхранение и начина на транспортирането им.
В тази наредба са посочени проценти, ставки за това какви са фирите за отделните стоки, като се презюмира, че това са обективните проценти, а отчетникът трябва да доказва само т.нар. свръхфири, т.е. намаляването на количеството на стоките над допуснатия в наредбата размер. Признаването на фири е оправдано юридически и житейски, тъй като отчетникът не е действал виновно, не е причинил намаляването на съответното имущество.
Признаването на търговски риск – това основание намира приложение най-вече във връзка с търговска дейност, но не във всички търговски обекти, а само там, където клиентите имат пряк достъп до продаваните стоки. По тази причина са възможни кражби. Търговският риск е лимитиран до определен процент от оборота в търговския обект. Приема се, че между 0,4% и 0,5% е допустимият търговски риск, при който отчетникът се освобождава от отговорност.
От естеството на самата търговска дейност и възможността да бъдат извършени кражби се установява възможност за освобождаване на отговорност до този процент.
И при търговския риск, както при фирите, отчетникът трябва да направи искане за прилагане на това основание за освобождаване от отговорност. Органът не е длъжен служебно да приложи това основание. В същото време теорията приема, че това основание има криминогенен ефект – отчетникът е възможно да направи кражба, знаейки, че до установения процент на допустим търговски риск не носи отговорност.
Бракуване и обезценяване на стоки – при това основание отчетникът е действал правомерно, с грижата на добър стопанин, но независимо от това се е стигнало до увреждане на имуществото, което при бракуването е станало негодно за употреба, а при обезценката – негодно да се продаде на началната цена. При бракуването по същество за стопанския субект няма да се реализират никакви приходи от стойността на едно такова имущество, а и то не може да бъде използвано в естествената стопанска дейност. При обезценката също така не може да бъде реализирано на първоначалната си стойност към момента на заприхождаване. Отново липсва противоправно поведение и вина от страна на отчетника, поради което той се освобождава от отговорност. Съществува ред, по който се бракуват и обезценяват стоките. Той предполага назначаване на нарочна комисия, която бракува и прави обезценката. Загубите остават за сметка на предприятието. При бракуването стоките следва да бъдат унищожени в присъствието на назначената комисия, а обезценените стоки се продават на по-ниската цена, отново определена от такава специална комисия (в някои случаи на специални места за продажби). Отново в теорията се говори за криминогенен характер на това основание.
Следващото основание за освобождаване от имуществена отговорност е нормалният производствено-стопански риск (предвиден в чл. 29 ЗДФИ). В този случай отново липсва виновно действие от страна на отчетника, но поради технологични причини или други, свързани с естеството на осъществяваната дейност, се е стигнало до причиняване на вреда.
Следващо основание е престъпление, извършено от трето лице (най-често кражба, грабеж), при което по отношение на отчетника това действие на третото лице се проявява като непреодолима сила. За да се освободи отчетникът от отговорност, трябва да се докаже, че той е действал добросъвестно при извършването на трудовите си функции, но въпреки това вследствие противоправно поведение на трето лице се стига до вреди. Прави се извънредна проверка – инвентаризация, чрез която се установява какво е откраднато. Възможно е, ако в хода на реализацията на наказателна отговорност се установи, че кражбата е по-малко от липсата, отчетникът да се освободи от отговорност. Ако е обратното, тогава е налице излишък, ерго няма имуществена отговорност.
Също така като основания могат да се проявят непреодолима сила и неизбежна отбрана, при които също ще липсва виновно поведение от страна на отчетника.