Определено се смята, че концепцията на меркантилизма, представлява епохата на търг. капитализъм. В края на 15 и началото на 16в. Меркантилизмът се оформя в западно европейските страни в два периода:
- Ранен М. от 16 и началото на 17в. наричан монетарна система, в която централен пункт е паричният баланс и натрупването на богатство и ценности от други страни.
- Късен или развит Меркантилизъм, който преобладава през 17в. наричан търговски баланс.
Оформянето и развитието на М. като първата цялостно оформена икономическа концепция се основава на следните основни принципа:
1) обръщението е основна сфера на обществото
2) абсолютна форма на богатството са парите
3) останалите блага са богатство само ако се реализират пари
4) производството не само предпоставка за богатство
5) непосредствен принцип на печалби
6) натрупването на богатство се извършва от фирмата на печалба от външната търговия или от добива на благородни метали- злато
7) вътрешната търговия само преразпределя натрупаното вече богатство
Меркантилизмът първоначално се заражда в Франция и Англия. Така напр. във Франция М. се въплъщава чрез политиката на Жан Батист Колбер. Тя е израз на строгата държавна регламентация на занаятчийското и манифактурно производство, което е свързано с лукса, търговията, износа на стоки и услуги и създаване на нови компании за търговия. Най-ярък пример на политиката на М. в Англия е т. нар.- навигационен акт на Кромуел 1651г. Тази политика е насочена към насърчаване на английски корабоплаване и притока на ценности към Англия. Реално в практиката тя включва следните няколко аспекти:
1) крайбрежното плаване и плаването към колониите на Англия да става изключително с английски кораби
2) такива се считат корабите, които са произведени само в Англия, капитана и ¾ от екипажа, на които са английски граждани
3) европейските стоки да се превозват в Англия само с английски съдове или на съдове, които са свързани със страните производителки на тези стоки, като в противен случай се плаща двойно мито.
Развитието на Меркантилизмът преминава през два етапа:
1) Ранен меркантилизъм с представители:
- Уйлям Стафорд- автора изразява следните по- важни икономически възгледи:
а) отрицателно отношение към износа на пари
б) вреда на внос на стоки, защото това ще доведе до износ на пари
в) фалшификацията на пари води до поскъпване на живота, » Стафорд е защитник на националната манифактура.
- Гаспере Скаруфи, който за 1път изказва идеята за единно парично обръщение и пускане на единна монета, т.е. Скаруфи е първият автор, който защитава идеята за премахване на национални прегради.
2)Развит или късен Меркантилизам с представители:
- Томас Мън, който е привърженик на актив. Външна търговия, при която стойността на ежегодно изнасяните стоки трябва да бъде по- голяма от внасяните такива,защото това ще доведе до приток на пари в Англия. Мън е защитник на тезата за допустим износ на пари.
-Вторият защитник за намаляване на износните мита-Антоан де Монкретиен- той за 1 път употребява понятието” полит. икономия” като съвкупност за стопанската дейност на хората.Според него търговията е главна цел на всички занаяти.Търговската печалба компенсира риска, а златото е по- могъщо от желязото, защото може да направи държавата богата.
- итал. икономист Антонио Сера е противник на големия внос на стоки от чужбина, осъжда забраната за износ на пари и лансира идеята,че държавата трябва да изнася промишлени не земеделски стоки. А.Сера е 1ят икономист,който обосновава закон за намаляващото се плодородие на почвата.
Меркантилизма се развива и в Германия,
израз на късния Меркантилизъм в Русия е политиката на Петър 1.
