Правната уредба на ТС е в част 3-та на ТЗ. До 1996г. правната уредба на ТС се намираше в ЗЗД. Има и други закони уреждащи такава материя: - закон за застраховането;
-различните закони за превоз /железопътен, автомобилен, морски, въздушен/; -закон за банките и банковата несъстоятелност; -закон за цените книги;
-чл. 288 ТЗ препраща.към гражданското законодателство, а при непълноти и в него към търговския обичай.
Търговския обичаи е наложена обичайна практика в различни сфери /в много случаи източник на морското право е обичаят/. Правните- обичаи признават правната сила на фактическото.
Гражданското право е субсидиарен /спомагателен/ източник на правната уредба на ТП. По правило правната уредба на ТС е диспозитивна -дава редица свободи, но императивно са уредени и ограничения.
Основни форми на ТС.
По принцип общото правило, е че ТС са неформални /няма изискване за форма на валидност не сделката/, но с и това общо правило си има и изключения:
1. Банкови и застрахователни сделки -писмената форма е задължителна.
2. Задължителните реквизити, освен писмената форма, в някои менителници /запис на заповед и др./.
3. Изявлението за прекратяване или изменяне на ТС трябва да се направи в предвидената форма.
