Във ФП се говори само за пълна имуществена отчетническа отговорност. Ограничена отговорност във ФП в този вид не се разглежда. Такава има и се разглежда в трудовото право по КТ – тогава се говори за ограничена отговорност в резултат от вреда, причинена от производствено боравене с материални ценности. При пълната имуществена отчетническа отговорност трябва да е налице вреда, която да е причинена на ЮЛ, и субекти, които са причинили тази вреда (тези субекти трябва да имат качеството отчетник). Хипотезите, при които се носи пълна имуществена отчетническа отговорност са четири:
1. Когато вредата е причинена умишлено – не всички деяния обаче, които водят до причиняване на щета във ФП, са умишлени. Именно това създава сериозни затруднения във ФП, специално за дейността на инспекторите.
2. Когато вредата е причинена под формата на липса – тя е вреда с неустановен произход (отрицателна разлика между поверено, отчетено и намерено). Отчетникът носи отговорност, защото не е изпълнил едно от основните си задължения – да съхранява поверените му пари, имущество и материални ценности.
3. Когато вреда е причинена не при или по повод (според Кучев е по-правилно да се използва нито при, нито по) изпълнение на служебни задължения.
4. Когато е разпоредено или допуснато незаконосъобразно плащане. Чл. 271 КТ казва, че работникът е добросъвестен, когато получава трудово възнаграждение. Добросъвестността се предполага до доказване на противното.
За да се носи пълна имуществена отчетническа отговорност, освен хипотеза, трябва да са налице и още четири предпоставки, които са кумулативни: да е налице вреда, противоправно поведение, причинно-следствена връзка между вредата и противоправното поведение и вина (психическото отношение на дееца към извършеното от него деяние). Ако дори една от тези предпоставки лиспва, не се носи пълна имуществена отчетническа отговорност. Вината не се доказва при наличието на първите три предпоставки. Когато вредата е под формата на липса, не се доказват никакви предпоставки. Пълна имуществена отчетническа отговорност се търси само с акт за начет.
Солидарна отговорност
В правото солидарността е известна по два начина: по договаряне (договорна солидарност) и по силата на правна норма (законова солидарност). Във ФП няма място за договаряне – тук налице е само законовата солидарност. Известни са 63-64 случая на законова солидарност.
Първата хипотеза на законова солидарност е съпричиняването. Съпричиняването следва да се отграничи от съучастието. Последното е институт на наказателното право. Във ФП няма обединяване на усилията с цел постигане на някакъв престъпен резултат. Много често отчетниците могат да не се познават помежду си, но да са причинили една и съща вреда.
Втората хипотеза е солидарност между контролен орган и прекия отчетник, причинител на вредата. Става дума за вътрешния финансов контролен орган, не за финансовия инспектор от ДФИ. Тук вредата е причинена от прекия отчетник, като е причинена, защото контролният орган не осъществява контрол, т.е. последният е благоприятствал причиняването на вредата. Тук вредата трябва да е пряка и непосредствена последица от виновното противоправно действие на прекия отчетник и виновното противоправно бездействие на контролния орган. Отговорността е солидарна, като обаче всеки отговаря на различно правно основание: единият за противоправно действие, другият – за противоправно бездействие.
Друга хипотеза е изпълнението на неправомерна заповед. Тук отговорността е солидарна между двамата субекти: издалия заповедта субект и изпълнилия заповедта.
Следващ случай е, когато не може да бъде разграничена отговорността между отделните отчетници (не може да се разграничи кой е причинителят на вредата). Материалното отговорно лице е пряк отчетник. Във ФП не е важно качеството материално отговорно лице, а качеството отчетник.
Следващата хипотеза е неизпълнение на задължение по приемане и предаване. Във ФП, когато се приема и предава нещо, това се извършва по нарочен способ (в писмен вид чрез създаване на специален протокол). В този случай има законова презумпция, че вредата е причинена и от двамата отчетници.
Солидарна отговорност между колективен орган и членовете на колективен ръководен орган. Колективен ръководен орган взема решение, изпълнението на което причинява вреда. Няма да носи отговорност този, който е гласувал против това решение. Тук солидарна отговорност трябва да носят въздържалите се (съгласните с това, което другите решат).
Солидарност между прекия отчетник, причинил вредата, и третото неоснователно обогатило се лице. Тук е без значение поведението на третото неоснователно обогатило се лице. Затова тази отговорност е наречена обективна безвиновна отговорност. Няма значение дали третото лице е добросъвестно или недобросъвестно. Солидарността обаче е само до размера на неоснователното обогатяване. Всяка от двете страни отговаря на различно правно основание: отчетникът – за причинен деликт; неоснователно обогатилото се лице – за неоснователно обогатяване. Солидарността е до полученото от неоснователно обогатилото се лице.
Солидарността е уредена в полза на държавата – ако някой плати, няма право на солидарна отговорност (няма регресни права).
Бригадната отговорност
За да се стигне до тази отговорност, трябва да е налице един мини трудов колектив от лица, които извършват една и съща дейност с едни и същи пари и материални ценности. За целта всеки един от членовете на този мини трудов колектив трябва да сключи договор за носене на бригадна отговорност. Договорът се сключва с ръководството на предприятието. Каква отговорност е тази: деликтна или договорна? Деликтна, защото във ФП няма договорна. За какво служи тогава този договор? Договорът служи за разпределение на отговорността между отделните членове на бригадата. В такъв случай какъв вид отговорност е тази: равна, лична или солидарна? Отговорността е лична. Този договор не е задължителен. Никой не може да принуди друг да сключи договор за бригадна отговорност. Това не е основание за налагане на дисциплинарни наказания и е въпрос на лична преценка. Този вид отговорност има плюсове и минуси: много благоприятно за предприятието (много по-лесно е да се съберат парите); тук се засилва самоконтролът; от друга страна обаче всички ще се смятат за виновни. Този вид отговорност е с уредба от 1961 г. и е създавана тогава, когато е имало други субекти в правото.
Какво става с лицето, отказало да сключи договор за бригадна отговорност? То носи отговорност с цялата бригада за цялата сума. Това е много неблагоприятно. Неблагоприятно е положението на третото лице, което отказва да сключи този договор – има икономически натиск върху него. Бригадната отговорност е само за липси и се носи тогава, когато не е известен извършителят. Договорът за бригадна отговорност има и криминогенен ефект – мога да открадна повече, а да дължа заплащането на по-малко. Понастоящем договорът за бригадна отговорност се прилага масово в държавни и общински учреждения, но и в частни такива.
