I. Застраховка гражданска отговорност.
1. Общи бележки. Застраховката гражданска от отговорност (ЗГО) е уредена е чл. 405 - 409 ТЗ. Тя може да бъде договорна и задължителна. Най-честият пример е задължителна ЗГО за собствениците на МПС.
1)Предмет на закрила е имуществото на застрахования като цяло, а рискът, който се покрива е опасността от възникване на задължение за обезщетение в тежест на застрахования при непозволено увреждане.За разлика от имуществените застраховки ГО покрива всякакви вреди - претърпени загуби и пропуснати ползи (става дума за вреди причинени на 3-тото лице).
2)Застрахователното събитие е извършването на деликт от застрахования - чл. 45 ЗЗД, но и 49 и 50 (Според Кацарски ЗГО покрива всички състави на деликтна отговорност).
3) При ЗГО не се говори и не съществува понятие застрахователна стойност и не е
възможно под и надзастраховане.
4) Задължението на застрахователя е за плащане на застрахователната сума.
Особеност е, че вземането на застрахования за застрахователната сума не подлежи на
принудително изпълнение (то е несеквестируемо).
5) Давността при тази застраховка е 5 години (при всички останали
застраховки - 3 г.)
1.2. Действие на договора за ЗГО -съществуват 3 типа отношения: 1) Отношения между застрахования и 3-тото увредено лице. За да възникне задължението на застрахователя за плащане на застрахователната сума трябва да има деликт и да е възникнало вземане на 3-тото лице за вреди, причинени от деликт. Тъй като отношенията между застрахования и 3-тото лице рефлектират и в отношенията между застрахования и застрахователя (тъй като 3-тото лице има пряк иск срещу застрахователя), законът изисква ако се постигне спогодба между застрахования и 3-тото
лице или застрахования признае задължението, тези действия да имат значение за застрахователя само ако той ги одобри (тъй като съществуват възможности за симулация).
2) Отношения между застрахования и застрахователя. Застрахования има
задължение за уведомяване в 7дневен срок от настъпване на застрахователното събитие.
В същият срок е длъжен да уведоми застрахователя ако срещу него е предявен иск, както
и за плащания, които е извършил на 3-тото увредено лице. Ако срещу застрахования се
предяви иск от 3-тото лице, застрахования е длъжен да привлече застрахователя в
процеса, за да може последния да направи своите възражения или да одобри спогодбата
или признаването на задължението от страна на застрахования. Ако застрахования е
платил на 3-тото лице той има право да иска плащане от застрахователя.
3) Отношения между 3-тото лице и застрахователя. Характерно е, че увредения има
пряк иск към застрахователя, т.е. може, без да е предявил претенция към делинквента да
се обърне към застрахователя. На свой ред застрахователя може да противопостави на
3-тото лице възражения, които произтичат от застрахователния договор, както и
възражения на застрахования към 3-тото лице. Единственото възражение, което не може
да прави е това по чл. 389, защото в противен случай застрахователят ще може да бави
необосновано плащането като изисква нови и нови документи. Застрахователят отговаря
пряко към 3-тото лице дори когато застрахования е действал умишлено. В тази хипотеза
той има регресно вземане към застрахования. Това е така защото застрахователя покрива
само вреди причинени при небрежен деликт. Това е хипотеза на неистинска солидарност
-3-тото лице има пряк иск не само към делинквента, но и към застрахователя. Ако
застрахователят плати обаче той няма регрес към застрахования. Защото застрахования
си е плащал застрахователните вноски. Застрахованият обаче има регрес към
застрахователя, защото идеята на застраховката е да не плаща той.
Застрахователят има регрес към застрахования само когато последният е действал
умишлено.
