Съдържанието на понятието бюджетен процес се извлича от анализа на процесуалните действия на държавните органи, описани в ЗУДБ. В широк смисъл това е съвкупност от процесуални действия, които се извършват в определена последователност и е форма за реализиране на бюджетни правомощия на държавни органи. Той се характеризира със стадийност, като отделните етапи са съставяне на проектобюджета, приемане, изпълнение и приемане на отчета за изпълнение. Всеки етап е предпоставка за последващия и затова бюджетният процес се характеризира като динамичен фактически състав. Принципите на бюджетния процес са посочени в чл. 10 ЗУДБ (законосъобразност, целесъобразност, икономичност и публичност).
Първият етап е изготвянето на проектобюджет (чл. 14-20 ЗУДБ). Този етап започва по средата на годината и основната дейност е на министъра на финансите. Проектобюджетът има икономически характер, тъй като става дума за икономически анализ и предвиждания, свързани с различни макроикономически показатели (БВП, доходи, инфлация, валутни курсове и т.н.). Правната характеристика се изразява в правомощията на държавните органи, уредени в съответните правни норми. Министърът на финансите изготвя бюджетна прогноза въз основа на посочените икономически показатели за следващите три години, която прогноза се одобрява от МС и се конкретизира за съответната година. От тук нататък изготвянето на проектобюджета върви по две линии. На държавните органи се изпращат бюджетни насоки, които в съответната рамка изготвят проектобюджетите си. От друга страна, в МС се изготвя отделно проектобюджет. Обсъждането на двата проекта е в Министерството на финансите, като споровете се решават от МС. Сметната палата и ВСС представят своите бюджети без Министерството на финансите да може да прави корекции в тях. Корекции в бюджетите на Сметната палата и ВСС прави НС. Изготвеният проект за бюджет се внася в МС заедно с мотивиран доклад. МС също може да внесе промени с изключение на двата бюджета. Проектът на държавен бюджет се внася в НС от МС, а не от министъра на финансите най-късно до 1 Ноември. За удължаване на срока се иска разрешение от НС.
Вторият етап е обсъждане и приемане на проектобюджета. Като всеки закон и ежегодният бюджет се приема на две четения. На първо четене министърът на финансите от името на правителството представя бюджета. Сметната палата няма правомощие за предварително становище по бюджета, но с решение на НС такова може да бъде поискано. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, но тъй като бюджетът засяга всички сфери, всички постоянни комисии участват в обсъждането, а бюджетната комисия обобщава становищата. Приетият със закон бюджет на второ четене придобива юридическа сила и подлежи на изпълнение. Допълнителна предпоставка е издаване на постановление от правителството в едномесечен срок от обнародването, в което се конкретизират показателите на бюджета. След приемането на бюджета разпоредителите с бюджетни кредити въз основа на гласувания им бюджет разпределят бюджетните средства по тримесечие и попълнят бюджетна класификация. Това разпределение отново се контролира от министъра на финансите за законосъобразност и едва тогава бюджетът става годен за изпълнение. Ако бюджетът не бъде приет до 1 Януари, приходите се събират в съответствие с действащите закони, а разходите са в размери на предходната година, освен ако няма актове на НС или МС, които да ги коригират.
Следващата фаза е изпълнението на бюджета. В това отношение е компетентна изпълнителната власт, като в бюджетното право за ръководителите на ведомства на бюджетна издръжка се използва изразът разпоредители с бюджетни кредити. Разграничават се първостепенни и второстепенни разпоредители. Министърът на науката и образованието е първостепенен, ректорът е второстепенен. Правомощието по изпълнение на бюджета е на МС (чл. 106 КРБ). Изпълнението на бюджета се осъществява от БНБ, която е и касов орган по изпълнението на бюджета според ЗБНБ, чрез търговските банки. Така информацията се обобщава от БНБ и се предоставя на министъра на финансите. Във връзка с изпълнението на държавния бюджет министърът на финансите според чл. 38 ЗБНБ може да реализира принудителни административни мерки. Те са две: да спира финансиране и да блокира банкови сметки на бюджетни учреждения при условие, че има нарушение на нормативните актове или констатирани нарушения на финансовата дисциплина. Текущ контрол осъществяват и органите на Сметната палата. При недостиг на средства БНБ би могла да отпусне кредити на правителството, но една от характеристиките на валутния борд е именно забраната за финансиране на държавния бюджет от Централната банка. Възможно е бюджетно регулиране вътре в рамките на бюджета по реда на чл. 34 и чл. 35 ЗУДБ.
Последният етап е приемането на отчета за изпълнението на бюджета. Изпълнението на бюджета завършва на 31 Декември на съответната година. Приетите за заплащане задължения се изплащат също до тази дата. Задължения по влезли в сила съдебни решения, които не са изплатени по текущия бюджет, се предвиждат в следващия бюджет (чл. 39, ал. 5 ЗУДБ). Процесът за изготвянето на отчета за изпълнение е същият както при проектобюджета. Министрите изготвят своите отчети по пълна бюджетна класификация и ги представят в Министерството на финансите. То подготвя изпълнението на държавния бюджет. Този отчет се внася в МС, приема се от него и решението се внася в НС. Крайният срок за приемането на отчета е до края на следващата бюджетна година. Особеното е, че за разлика от фазата на изготвяне на проектобюджета, Сметната палата представя пред НС доклад по отчета за изпълнението. Отчетът се приема с решение, а не със закон.
