Лекции по Икономика

26. Правен режим на митните сборове. Видове мита. Митническа политика. Митническа администрация. Статут и правомощия на митническите органи.

Правната уредба на понятието за митнически сбор и на митата като вид публично държавно вземане се съдържа в следните нормативни актове: Регламент 2913/1992 г., с който е създаден Митнически кодекс на Общността; Регламент 2454/1993 г., с който са приети правила за прилагане на Митническия кодекс на Общността. Сред българските нормативни актове са Законът за митниците, Правилник за неговото прилагане. Законът за митниците (1998 г.) е почти буквален превод на Регламент 2913. След членството на България в ЕС през 2007 г. с приоритет се прилага общностното законодателство. Българското законодателство намира приложение преди всичко по отношение на организационните митнически правоотношения. По същия начин е уреден въпросът в другите държави членки. Вътрешното законодателство намира приложение по отношение на устройствените правоотношения, контролните правоотношения, административнонаказателните разпоредби и процесуалноправните норми, които привеждат в изпълнение материалното право на ЕС. През 2008 г. Европейският парламент прие нов Регламент 450, с който се създаде модернизиран Митнически кодекс на Общността. Този нормативен акт обаче ще влиза постепенно, поетапно до 2013 г.
Правните норми от Регламент 450, които в момента действат, създават правила относно реда, по който трябва да се приемат други такива за прилагането на модернизирания Митнически кодекс на Общността. Това трябва да стане до края на 2013 г.
Сред другите актове са редица международни конвенции – Международната конвенция за опростяване на митническите формалности, Международната конвенция за хармонизиране на митническия контрол на стоки, Международната конвенция относно превоза на стоки под покритието на карнет и тирове.
Сред българските нормативни актове има и множество ПНА – напр. Наредба 11/1999 г. за условията и реда за разпореждане от митниците с изоставени и отнети в полза на държавата стоки.
Въпросът за митните сборове е един от най-слабо изследваните в правната ни доктрина. Понятието за митнически сбор съдържа в себе си два основни елемента – митата и таксите с равностоен ефект, които се заплащат във връзка с внасянето и изнасянето на стоки на и от територията на страната (или на Общността). В зависимост от това, дали митните сборове се заплащат във връзка с внасянето или изнасянето на стоки, те се делят на вносни и износни.
Митата като публично държавно вземане
В Кодекса на Общността понятието за митнически сбор не се използва – има само мита. В рамките на вътрешното законодателство на държавите членки се преодоля съществуването на таксите с равностоен ефект.
Митата са държавни финансови вземания, които по своите характеристики стоят най-близо до данъците. Те са публични държавни вземания, доколкото активен субект по тези правоотношения и носител на правото да получава това вземане е държавата. След членството на България в ЕС обаче трябва да се има предвид, че всички постъпления от мита представляват приход в бюджета на Общността. Митата подобно на данъците се установяват едностранно, като към настоящия момент това се върши от органите на Общността, т.е. всяка една държава членка по силата на членството си в ЕС е преотстъпила част от суверенитета си именно във връзка с определянето вида на митата, размерът им, размерът на митническите ставки и т.н.
На следващо място митата имат паричен характер, като заплащането им не е свързано с личността на длъжника, т.е. валидно изпълнение може да се извърши от всяко трето лице. Длъжникът по митническото правоотношение по силата на договор не може да прехвърля това свое задължение на друго лице. От паричния характер на митническото задължение произтича и това, че то е делимо – изпълнението може да се извърши на части. При заплащането на мита изпълнението на части ще е възможно само при условията на разсрочването. Срещу извършеното плащане на мита държавата не дължи насрещна престация, т.е. срещу тях тя не извършва никаква услуга или дейност, които да предопределят характера на това плащане. Посредством митата се изземва част от дохода на лицата, които са вносители/износители на стоки.
На следващо място митата са пропорционални публични държавни вземания – митническата ставка е фиксирана величина, която не се променя при изменение в стойността на внасяните стоки. Заплащането на мита може да възникне единствено във връзка с внасянето или изнасянето на стоки на и от територията на страната (Общността). Самото съществуване на митата от Древността е било свързано със заплащането на определена цена, което дава право една или друга стока да се разпространява на даден пазар.
Като публично държавно вземане митата изпълняват две основни функции: фискална и защитна функция. Фискалната се изразява в това, че посредством митата държавите осигуряват немалка част от приходите в бюджета. Тази функция на митата се доближава най-много до данъците, защото чрез тази функция както при данъците се преследва регулярно постъпване на средства в държавния бюджет. Фискалната функция на митата се проявява най-силно, когато в държавата, в която се извършва вносът, липсва производство на стоки от типа на внасяните. Защитната функция на митата се изразява в това, че тя идва, за да предпази вътрешните производители от конкурентен внос на стоки, т.е. въвеждането на мита се използва, за да се изравнят цените на внасяните стоки с тези, които се произвеждат във вътрешния пазар, защото в противен случай по-ниските цени могат да доведат до причиняването на вреди на вътрешните производители. Тази именно функция отличава митата в най-голяма степен от данъците, които не притежават такава защитна функция.
Видове мита
Разграничението на видове мита може да се извърши с оглед различни критерии. Ако се вземе това, дали митата се заплащат във връзка с внасянето или изнасянето на стоки, или пък се дължат заради самото преминаване на стоки през територията на дадена държава, те могат да се разделят на вносни, износни или транзитни мита. Вносните мита се заплащат при внасяне на стоки на територията на страната, респективно на територията на Общността. Износните мита се дължат за стоки, които се изнасят от територията на страната. Износни мита се прилагат рядко, защото всяка една държава има за своя цел да стимулира износа на стоки. Въвеждането на износни мита се извършва в два основни случая – когато има недостиг на вътрешния пазар на стоки от типа на изнасяните и когато държавата е субсидирала производството на определени стоки. В първия случай целта е да се ограничи износът, а във втория – да се ограничи субсидията, отпусната от бюджета.
С оглед на това деление следващата група е на транзитните мита. Те се заплащат във връзка с превоза на стоки през територията на дадена държава. Те имат преди всичко фискален характер. Тенденцията в световен мащаб е към пълно отпадане на тези мита, за да се осигури свободен достъп на стоки до световния пазар.
В зависимост от това, дали митата се определят като процент от митническата облагаема стойност на внасяните стоки, или с оглед на други критерии, те се делят на адвалорни, специфични и комбинирани мита. Адвалорните се определят като процент от митническата облагаема стойност на внасяните стоки. Митническата тарифа на Общността съдържаше преди всичко такива мита. Недостатъкът на този вид мита е, че при намаляване на цената на стока на световния пазар ще се стигне и до намаляване на бюджетните приходи от внос на такива стоки в държавите, които прилагат такъв вид мита. Следващата група са специфичните мита – наричат се така, защото определянето на публичните държавни вземания от този вид мита се извършва на базата на други критерии – тегло на стоката, брой, късове за цигарите, обем алкохолно съдържание и т.н. Специфичните мита и техният размер не се влияе от цената на стоката – покачването на цената на стока няма да доведе до покачване на приходите в бюджета. За да се избегнат тези несъвършенства, се прилагат комбинираните мита, които включват в себе си белезите на адвалорните и специфичните мита, т.е. митото се определя като процент от митническата облагаема стойност + някаква сума, посочена в тарифата, която се заплаща на тон, килограм, литър и т.н.
В зависимост от това какъв е редът за въвеждане на митата те могат да са независими и договорни мита. Независимите са тези, които се установяват от държавата самостоятелно и с оглед нуждите на нейната икономика, фискални нужди и т.н. Договорните мита се залагат в митническите тарифи на съответните държави като резултат от постигането на международни споразумения. Тези мита имат все по-голямо значение във връзка с облагането на вноса на стоки. Тези договорни мита могат да са общи, преференциални или да предвиждат общи митнически ставки. Тук спадат и тези, които се прилагат във връзка със статута на най-облагодетелствана нация, който може да бъде предоставен.
В зависимост от причините за въвеждането на определени мита те могат да се разделят на изравнителни, антидъмпингови и ответни мита. Изравнителните се прилагат, когато трябва да се защити вътрешният производител от субсидиран внос на стоки, който се извършва от друга държава. Антидъмпинговите мита се прилагат за всеки дъмпингов внос на стоки, който причинява и може да причини вреда на вътрешния пазар. Стоката е дъмпингова, когато износната цена на дадена стока е по-ниска от цената на същата тази стока, на която се разпространява на вътрешния пазар на държавата вносител. Въвеждането на антидъмпинговите и изравнителните мита се извършва след като предварително трябва да се установи размерът на действително причинените или възможните вреди за вътрешния пазар. Ответните мита се въвеждат от държавата като ответна мярка срещу дискриминационна митническа политика от страна на друга държава. При определянето на митата от значение е и произходът на стоката.
Такси с равностоен ефект
След създаването на ЕС и с оглед на това, че голяма част от приходите от мита на държавите членки започнаха да постъпват в бюджета на ЕС редица държави, за да гарантират приходите в собствените си бюджети, започнаха под форма на такса да събират мита. По този начин под скрита форма се опитаха да запазят приходите в собствените си бюджети. Тук може да се говори за такси с равностоен на мита ефект. Доколкото понятието за такса изключва възможността в размера й да се кумулира данък или друго публично държавно вземане, целта, която се преследваше на първо място, е да се изключи прилагането на такива такси, а ако това не може да се извърши, техният размер да бъде ограничен до приблизителната стойност на оказаната услуга.
Митническа политика
До приемането на България в ЕС митническата политика беше част от данъчната политика, доколкото държавата едностранно и самостоятелно определяше вида на стоките, които ще подлежат на облагане, размерът на митата и т.н. Първото ограничение, което настъпи, беше след членството на България в Световната търговска организация. То предполага и прилагането на правилата, установени за световната търговия. Част от тези правила предвиждат унифициране на митническото законодателство на държавите членки с оглед създаването на световен пазар. Целта на Световната търговска организация е ликвидирането на митата като вид публично държавно вземане изобщо – да се осигури свободен достъп на стоки до пазара на всяка една държава. Митническата политика на България е част от политиката на Световната търговска организация и Европейския съюз. Държавният суверенитет в тази част е значително ограничен. България не може да определя кои стоки ще се облагат с мита и размерът на митата. Приходите от митата постъпва не в републиканския бюджет, а в бюджета на ЕС.
Представителство по митническото право
Всяко лице може да бъде представлявано пред митническите органи за извършване на действията или процедурите, предвидени в митническото законодателство. Представителството може да е пряко и косвено. Представителството по митническото право може да се извършва по занятие или пък представителство, което се извършва за всеки определен случай. Лицата, осъществяващи митническо представителство по занятие, се наричат митнически агенти. Осъществяването на представителство като митнически агент става въз основа на разрешение, което се предоставя от министъра на финансите. Във връзка с предоставянето на тези разрешения е предвидена нарочна процедура по одобряване на лицата, които желаят извършването на този вид представителство.
Молбата на всяко лице (физическо или юридическо) се разглежда от нарочно създадена комисия към Министерство на финансите. Тя разглежда подадените молби и излиза със становище, което трябва да предхожда издаването на разрешение от министъра. То се издава на лицето, което желае да осъществява тази дейност, като когато е ЮЛ, разрешението за представителство като митнически агент обхваща всички лица, които работят в ЮЛ. Разрешението от министъра може да е срочно (до една година) или безсрочно, което не е ограничено с някакъв период от време. Даденото разрешение може да бъде отнето (пак от министъра на финансите) и може да е цялостно или частично. Даденото разрешение може да е валидно за територията на цялата страна или за отделни, изрично посочени в него митници. Митническите агенти при осъществяването на своята дейност представят пълномощно, което за разлика от пълномощното на лицата, които не осъществяват митническо представителство по занятие, не е необходимо да е нотариално заверено.
Митническа администрация
Тя е централизирана административна структура, организирана в агенция „Митници“ към министъра на финансите. Агенцията е ЮЛ на бюджетна издръжка със седалище гр. София. Агенция „Митници“ е структурирана в централно митническо управление и митници. Общата и специалната администрация в централното митническо управление е организирана в дирекции. От своя страна всяка една митница се състои от териториално митническо управление и митнически бюра и/или митнически пунктове. Агенция „Митници“ се ръководи и представлява от директор, който се назначава и освобождава от министъра на финансите, съгласувано с министър-председателя. МС е органът, който приема устройствен правилник на агенция „Митници“. Основната функция на митническата администрация е посочена в чл. 15 Закон за митниците.