Лекции по Икономика

28. Договор за факторинг.

Факторингът е договор, по силата на който едната страна (продавач) прехвърля на другата страна (финансова организация - фактор ) вземане, което има към определени лица и тази организация му плаща, като се суброгира в неговите права, поема тежестта да си върне даденото с определена печалба. Съгласно наредба №9 за класифициране на кредитите и образуване на задължителните специални резерви от банките, факторингът е търговска сделка, при която едно лице поема задължението да събира вземанията на друго иликупува вземания, произтичащи от доставчика на стоки и услуги и поемане на риска от събирането на тези вземания.
Факторинг е и поемането на краткосрочни вземания на доставчици от специализирани фирми (най-често банки), които изплащат веднага вземането на клиенат срещу такси и/или лихви, ако вземането е кредитно.
1. Факторинг не е уреден от нашето законодателство. Отделните държави по принцип не го уреждат във вътрешното си законодателство. Има конвенция за международния факторинг, по която нашата страна не е член.
1.1 .Факторингьт е договор между продавач и фактор, с които продавачът прехвърля вземането си за цената на фактора, които се задължава да я събере. Най-общо факторингът е цесия на вземане за цената по договор за продажба, която се сключва с цел за събиране на вземането и покриване На риска от неплатежоспособността на купувача от фактора.
1.2.Страните по договора са продавач и фактор, икономически този договор се разглежда като заем, особен вид финансова операция и ЗБ определя факторинга за банкова сделка, когато се извършва по занятие. По начало лицата, които купуват вземания (факторите) са банки или небанкови финансови институции.
1.3.Характеристика Факторингът е двустранен възмезден договор. Той е акцесорен договор на договора за продажба, вземането за цената, по който е предмет на факторинга. Всякакви парични вземания могат да са предмет на договора -условни, бъдещи и т.н.
1 4.Задължения на продавача:
а) Да прехвърли вземането.
б) Да заплати възнаграждение на фактора. Това възнаграждение се определя като
процент от цената, която ще се събере или е малко под основния лихвен процент.
в)Да плати комисионна на фактора за някои действия - осчетоводяване, събиране на вземането, поемане на риска от неплатежоспособността на купувача. 1.5.Задължения на фактора:
а.Да плати цената - обикновено става дума за авансово плащане на част от вземането (между 40 и 90%). Има различни възможности с оглед целта да се събере вземането - или факторът ще поема риска от неплатежоспособността или няма. Ако не поеме риска, цената е заем, който може да се търси обратно. Същинският факторинг е свързан е свързан с поемане на риска от неплатежоспособността, а при несъщинския цената се плаща само ако купувачът е платежоспособен.
б.Да води сметка.
в Да се осигури срещу неплатежоспособността на длъжника, като поиска обезпечение от купувача или сключи договор зз застраховка срещу неплатежоспособността на купувача.
г.С оглед уговорките факторът може да се задължи да уведоми купувача за договора. Ако факторът уведомява длъжника, това може да е само от името на продавача (според Калайджиев има много старо решение на ВС, което казва, че цесионера не може да уведоми длъжника).
д.Задължение да събере вземането - зависи от това какво е пратил на продавача, е.Може да поеме задължение да упражни и други права на продавача..
ж.Може да се уговори, че факторът ще носи и валутния риск (при международни отношения)
16.Видове факторинг.
1 )В зависимост от това дали купувачът се уведомява за договора и факторът действа като пълномощник.
а.Скрит, при който факторът е пълномощник;
б.Открит, при който продавачът уведомява купувача.
2)В зависимост от риска, които поема фактора]
а.Същински - факторът поема риска от неплатежоспособността на длъжника и самото събиране не вземането.
б.Несъщински - факторът не поема риска. 3)В зависимост от това кога праща фактора. а.Стандартен - при сключване на договора; 6.Падежен - при падежа на вземането.