Лекции по Икономика

28. Банково право. Понятие и източници на банковото право. Банкова система. Банкови и небанкови финансови институции.

Понятието банково право се употребява само в обективен смисъл – съвкупност от правни норми, които уреждат определен кръг обществени отношения. Банковото право не е самостоятелен правен отрасъл, а е част от финансовото право. Тук се говори за четвъртата категория обществени отношения, свързани с използването на определените доходи от печалба.
В банковото право има преплитане на двата типа материя: публичноправната материя (тя е задължителна материя) и частноправна материя (там, където е допустимо това). Примерно публичноправният режим казва, че за всеки един влог се дължи лихва, докато частноправната материя води до уточняване (при какви условия, какви лихви и т.н.).
Необходимостта от банките се обуславя от няколко основни момента: необходимо е институция, която да произвежда монети и банкноти (такава институция в една държава е само една – това е Централната банка). Само тя може да емитира пари. Трябва да има институция, която да съхранява тези пари, където те да се кумулират. На следващо място банката участва в икономическия живот чрез кредитирането (не пряко, а косвено), като се насочват временно свободни парични средства от един клон на икономиката в друг, където такива липсват, с цел постигане на икономически ефект. Банките извършват и множество услуги (като например разплащанията на големи дистанции по безкасов път), т.е. заменят се реални парични потоци.
Историческо развитие на банката
За банка и банкова дейност може да се говори от момента, в който за пръв път едно трето лице е привлекло чужди парични средства и ги е отдало под формата на кредит на трето лице. Първите банки се появяват в Италия, Холандия, Германия. Първата емисионна банка е английската банка (1694 г.). Първата банка в България възниква през 1864 г. в гр. Русе по времето на Мидхат паша.
В основата на банковата дейност стои т.нар. неправилен влог. Разпознаваме обикновен влог и неправилен влог. При обикновения влог имаме едно лице (влогодател), което предоставя на едно лице (влогоприемател) за съхранение вещ. След изтичането на определен период от време влогоприемателят трябва да върне на влогодателя същата вещ. В банковото право се говори за неправилен влог – имаме едно лице (влогодател), което предоставя на друго лице (влогоприемател – банка) на съхранение пари. След изтичането на определен период от време влогоприемателят трябва да върне на влогодателя същата сума пари. Междувременно през този период от време влогоприемателят става собственик на парите и може да ги отдава под формата на кредити на трети лица. Тук се трансформират и качествата на страните, като влогодателят става кредитор, а влогоприемателят – длъжник. Това правоотношение длъжник-кредитор не е скрепено с давност. Договорът не е intuitu personae – с влога може да се разпореждат пълномощниците или законните представители, наследниците и т.н. Нормативната уредба включва ЗБНБ, ЗКИ, отделни разпоредби от ТЗ (тези разпоредби, които касаят организацията и управлението на АД и уредените в ТЗ банкови сделки). Също така и около 15 ПНА (става дума за наредби на Управителния съвет на БНБ).
Банката е акционерно дружество, което извършва публично привличане на парични средства под формата на влогове и използва привлечените парични средства за предоставянето на кредити и инвестиции за своя сметка и на собствен риск. Банките трябва да извършват банкови дейности по занятие, а не инцидентно. Различните банкови дейности са посочени в ЗКИ и в ТЗ. Най-общо казано това са покупка на менителници и записи на заповед, приемане на ценности на депозит, гаранционни сделки, безкасови плащания, издаване и управление на банкови карти, предоставяне на банкови касети и т.н.
Има различни деления на банките в зависимост от различни критерии. Банката може да бъде държавен орган (емисионен орган). Това е Централната банка. Тя е тази, която провежда паричната и кредитната политика на територията на държавата. С оглед на това дали банката преимуществено е държавен орган различаваме национална и търговски банки. Централната банка е държавен орган, който има съответните правомощия.
В зависимост от това в коя сфера от обществото осъществяват своята дейност банките могат да бъдат промишлени, земеделски, кооперативни, инвестиционни и т.н. Наименованието не е ограничение – то само подсказва в коя област банката действа.
В зависимост от правната фигура банката може да бъде акционерно дружество с едностепенна или двустепенна система на управление, акционерно дружество с поименни акции.
С оглед на това какъв е капиталът разпознаваме държавни или общински банки (капиталът тук е изцяло държавен или общински), частни банки, а са възможни и банки със смесен капитал (държавен или общински и частен такъв).
С оглед на националността разпознаваме български банки, чужди банки (банкови клонове на чужди банки) и банки от смесен тип (български и чужди капитали).
Банков капитал
Банковият капитал е съвкупност от паричните средства, с които разполага една банка. Неговото основно значение е да печели. Банковият капитал се дели на собствен капитал на банката (създаден от акционерните вноски на акционерите). Последният може да се срещне и като уставен капитал. Банка се прави с минимум 10 млн. лв. уставен капитал Банковият капитал се дели на собствен и на заемен капитал. Собственият капитал служи за критерий за много неща, свързани в банковото право.
Банкова печалба
Положителният финансов резултат за една година, представляващ разлика между приходи и разходи. Най-голямото приходно перо в банките са приходите от лихви по кредити. На следващо място са комисионните за извършените от банката услуги. На следващо място като приходи са таксите, които банката събира в качеството й на държавен орган (това е възможно в определени случаи – търговсвката банка може да действа като държавен орган, ако са й делегирани такива права от Централната банка в съответен регион). Основните разходи са разходите по лихвите по влоговете. Второто перо са административно-стопанските разходи (офиси, компютри, сгради и т.н.). На следващо място са несъбираемите вземания.
Банкова гаранция
Банкова гаранция имаме, когато банката се вклинява в едно търговско правоотношение, като гарантира по този начин на страните, че ако те изпълнят своите задължения, тя ще гарантира плащането. Чрез банковата гаранция банката гарантира плащането.
Банков контрол
Има се предвид контролът, който се упражнява вътре в самата банка от специално назначени за това нейни служители (вътрешен банков контрол). Банков контрол винаги означава вътрешен банков контрол. Вътрешният контрол се различава от външния, осъществяван от БНБ – той се нарича банков надзор.
Банкова тайна
Забрана за банките да споделят с трети лица информация по отношение на вложителите: техните имена, банкови сметки, суми по банковите сметки, движението по тези сметки и т.н. Тази банкова тайна не абсолютна. Тя може да бъде вдигната по съответния законов ред със санкция на съда.
Банкова ликвидация
За такава се говори, когато банката реши да прекрати своята дейност на някакво основание.
Банкова несъстоятелност
Тук също има прекратяване на дейността на банката, но поради неплатежоспособност.
Банков банкрут
Хипотезата е същата като при несъстоятелността, но за разлика от нея, която настъпва постепенно, тук неплатежоспособността настъпва внезапно в резултат на една или повече неудачни банкови операции.
Умишлен банков банкрут
Тук се говори за престъпление. Става дума за умишлени действия, целящи да накърнят определени интереси (или на акционерите, или на вложителите).