Лекции по Икономика

33. Ценна книга. Понятие.Същност и функции. Видове ценни книжа.

1 .Общи бележки.
1.1.Определение. Терминът ЦК е легален, но взакона не се съдържа общо определение - има някои неща, но те не се отнасят за всички. Може да се приеме, че ЦК е частен документ с установена от закона форма и съдържание, който материализира права и задължения по такъв начин, че за упражняването и разпореждането с правата се изисква фактическата власт и предаването на документа.
1.2.Функции на ЦК.
1)От една страна правата, които ЦК материализират се прехвърлят по-лесно, защото това става с прехвърлянето на ЦК, която ги материализира, а режимът за прехвърляне на ЦК е облекчен.
2)ЦК имат и легитимационна функция - лицето, което е притежател на ЦК е титуляр на правата по нея (това е общото правило).
3)ЦК улесняват добросъвестните лица. тъй като могат да се придобиват по оригинерен начин.
4)Някои ЦК са извънсъдебни изпълнителни основания.
1.3. ЦК като документ.
1)Традиционно се смята, че ЦК е документ. В гражданското право документът е: 1)вещ, 2)върху която с писмени знаци 3)е материализирано изявление (това са 3-те елемента на понятието). Вещта най-често е лист хартия, но може да бъде и друга. Тя трябва да съдържа изявление, а не волеизявление. ЦК могат да са само писмени документи. Класическите ЦК не могат да са електронни документи, тъй като това би обезсмислило изисквания като фактическа власт материален носител и т.н. Има обаче ЦК, които не са документи - безналичните ЦК. Те не са ЦК в точния смисъл на думата.
2)Теорията за документа в гражданския процес различава 2 вида документи:
а.Диспозитивни - материализират правни сделки и произтичащите от тях права.
б. Удостоверителни - материализират нещо, което е извън документа (напр. нотариално удостоверение за съдържанието на документа). ЦК са диспозитивни документи.
3)ЦК са само частни документи, защото не се издават от държавни органи или длъжностни лица в това им качество. При ДЦК държавата действа като елитент, а не упражнява властнически правомощия.
4)ЦК е документ, който материализира правни сделки и правата, които тези сделки пораждат. Има обаче различни документи, които материализират сделки и права напр. нотариалният акт, но той не е ЦК. Характерно за ЦК е, че между документа и правата, които са материализирани на него е на лице такава зависимост, че правата не могат да се упражняват и прехвърлят без упражняване на фактическа власт и предаване на документа (с изгубването на нотариалния акт не се губи собствеността на имота, но с изгубването на ЦК се губят правата по нея). В този смисъл се казва, че правата, които ЦК материализира имат формален характер, тъй като са облечени в някаква форма.
1.4.Традиционно се смята, че сделките въз основа, на които ЦК се прехвърля и издава са абстрактни, но не винаги е така (със сигурност не е при ЦК на заповед).
1.5. Правата по ЦК са имуществени. Между материалният носител и правата, които са материализирани има известна зависимост. Тази зависимост може условно да се нарече на акцесорност:
1)веднъж съставен документа, правата които той обективира са неотделими от него;
2)упражняването на правата по ЦК се обосновава на упражняването на фактическата власт върху документа;
3)прехвърлянето на документа означава прехвърляне на правата по него.
Това обаче не означава, че няма известна самостоятелност. Правата могат да възникнат и да се прекратят преди издаването или прехвърлянето на документа. По принцип ЦК са прехвърлими.
2. Видове ЦК.
2.1.Според това, кога възникват правата, материализирани върху ЦК: 1)Конститутивни - издаването на документа е условие за възникване на
субективното право. Ако няма документ няма право (менителница, запис на заповед,
чек).
2)Легитимационно-разпоредителни - правата могат да възникнат преди издаването на документа, но веднъж издаден документа, те не могат да се упражняват без него (акции, облигации, коносамент).
2.2.С оглед на това дали на ЦК е посочен титуляра и с оглед начина на прехвърляне (начина на прехвърляне е основния критерий):
1)ЦК на заповед - прехвърлят се с джиро;
2)ЦК на приносител - прехвърлят се с просто предаване. Това обаче не е точно така Прехвърлянето става чрез различни сделки, които имат реален характер, защото изискват предаването на ЦК.
3)Поименни ЦК - прехвърлят се с цесия. Поименните ЦК имат още една особеност -върху самата ЦК е записано името или фирмата на първия титуляр. Но този критерии е спомагателен, защото има ЦК. които се наричат поименни, но не са поименни -поименните акции са ЦК на заповед.
Какво е съотношението между различните ЦК се определя по исторически, икономически и т.н начин. Коносамент и чек могат да бъдат и 3-те вида ЦК, акции и облигации могат да са на приносител и поименни, които са ЦК на заповед.
Особеност на нашето право, че основния прехвърлителен способ, които е установен от издателя не може да се променя в последствие ЦК на заповед не може да стане ЦК на приносител -от този принцип има изключение при дружествата.
2.3.Според това с какво са свързани ЦК:
1)Инвестиционни ЦК. Инвестирането не е легално уредено, но може да се приеме, че е влагане на средства а активи за създаване на доход. Влагането на средства изисква наличието на най-малко 2 лица между които да има имуществено преливане - инвеститор и лице което управлява инвестициите. Средствата, които се влагат са парични най-често. Влагане не означава договор за влог. Участието на инвеститора е само капиталово цялата дейност от която се получава доход се извършва от лицето, което управлява инвестициите. Доходът е твърд (фиксиран) или променлив. Твърдият доход е някаква лихва - типичен пример са облигациите. Променливият доход е обвързан със стопанската дейност - акции. Обикновено инвестирането е с траен характер. Особеност при инвестирането и инвестиционните ЦК е, че рискът е висок (изключение са ДЦК). Този повишен риск налага разпределяне между широк кръг лица и за това инвестиционните ЦК се издават не поединично, а в големи еднородни групи, които формират еднакви права (емисии и класове). Това че инвестиционните ЦК се издават на големи групи облекчава търговията на специализирани пазари - фондови борси. Инвестиционни ЦК са акциите и облигациите.
2)Тьрговски ЦК - всички ЦК, които не са инвестиционни. Търговските ЦК са свързани с търговски сделки извън инвестиционните. Те имат краткосрочен характер. Рискът по тях е по-малък и се издават по единично. Типични търговски ЦК - запис на заповед и менителница.
2.4.От гледна точка на това какви права материализират:
1)Членствени - акции, които материализират членството в ТД.
2)Парични - менителници или облигации, които материализират парични вземания.
3)Стокови - коносамент и стоков запис, които материализират правото да се получи определена вещ.
3. Безналични ЦК;
3.1. Предимства:
1)Те са по-евтини, а от друга страна чрез тях се намалява документооборота.
2)Безналичният характер на ЦК улеснява доказването на нейното съществуване. Документите, които се издават за безналичните ЦК са удостоверителни, а не материализират права, т.е. изгубването на документа не означава изгубване на правото, тъй като може да се издаде нов документ.
3.Безналичните ЦК са уредени с общ режим през 1995г. ТЗ познава безналичните акции - чл 187 Б (в старата му редакция) и споменава безналични облигации в чл. 204, ал 5. Законодателят познава и безналични ДЦК -уредени в подзаконови нормативни актове. Общите правила днес са в ЗППЦК и съдържат следните особености:
1)Терминът безналични ЦК е условен. Безналичната ЦК не е документ. Възможно е да се издадат документи, които да доказват съществуването на ЦК, но те са удостоверителни, а не дислозитивни и не са ЦК. Безналичните ЦК не са документи, а права (според Ан. Антонова безналичните ЦК са право, съвкупност от права или съвкупност от права и задължения). Какви права могат да са безналичните ЦК каквито се материализират от инвестиционните ЦК, тъй като само те могат да са безналични (членствени и парични вземания). Това е следствие от няколко фактора -инвестиционните ЦК се издават на емисии и класове и се търгуват на регулирани пазари, което облекчава тяхното регулиране.
2)Разпоредителни сделки с безналични ЦК (издаване, прехвърляне, залагане) се отбелязват в специален регистър - по ЗППЦК е предвиден Централен депозитар, а сделките с безналичните ДЦК се отразяват е друг регистър към централната банка. Вписването в този регистър има конститутивно значение за сделка - ако няма вписване на сделката няма сделка, ако няма вписване на издаването няма издаване на ЦК.
3)Безналичиите ЦК са numerus clauses. Като извод може да се каже. че безналичните ЦК са инвестиционни права, които не са материализирани в документ, разпоредителните сделки, с които се вписват в специален регистър и чиито безналичен характер е предвиден в закона. Не са известни безналични търговски ЦК и основната причина за това е, че не се издават единично и в момента е твърде скъпо да се прави регистър за тях.
3.3.Прилики и разлики между налични и безналични ЦК:
1)Има и налични и безналични ЦК с инвестиционен характер. И наличните и безналичните са numerus clauses.
2)Особеното при безналичните ЦК е, че те не са материализирани на материален носител и не могат да се придобиват по чл. 78 ЗС. Но ЗППЦК е чл. 138, ал. 1 урежда фактически състав, който има за последица оригинерно придобиване на безналични ЦК: Придобиването на ценни книжа на регулиран пазар от добросъвестно лице е действително, независимо дали прехвърлителят е техен притежател. Елементи на фактическият състав:
а.Правилото се прилага само за безналични ЦК, уредени в ЗППЦК.
Б.Прилагането на нормата изисква извършване на прехвърлителна сделка и тази сделка за разлика от чл. 78 ЗС може да е както възмездна така и безвъзмездна.
в.Сделката трябва да е извършена на регулиран фондов пазар - за сега съществува само фондова борса. Иначе е възможно както на първичен така и на вторичен пазар.
г.Сделката трябва да е действителна и да е вписана в Централния депозитар.
д.Приобретателят трябва да е добросъвестен.
Сделки с ценни книги. Търговска асигнация.
1.Сделки с ценни книги. Според вида ЦК има и различни сделки.
1.1.Инвестиционни ЦК - типични сделки:
- Поемане на емисия ЦК. Това е договор между едно лице емитент и един или повече инвестиционни посредници, които се наричат поематели, по силата на който поемателят се задължава да продаде или да предложи за продажба на първичния капиталов пазар емисия или част от емисия за своя или за сметка на емитента срещу възнаграждение. Това е двустранен консенсуален договор разновидност на договора за поръчка. Поемането може да се извърши по няколко начина:
а. Поемателят може да действа от името и за сметка на емитента;
б.Поемателят може да действа от свое име, но за сметка на емитента;
в.Поемателят действа от свое име и за своя сметка. Това вече не е разновидност на договора за поръчка, а договор за покупка на ЦК.
При по-развитите икономики най-характерен е вариантът, при който поемателите действат за своя сметка и носят риска от продажбата на 3-тите лица. Дори. когато поемателят действа за своя сметка, а ЦК са акции, той не става акционер, защото придобиването от поемателя е преходно и се извършва с оглед продажбата на 3-ти лица.
2)Съществуват и други договори - продажба, замяна и т.н. Особеното за инвестиционните ЦК е, че те се продават на регулирани пазари -фондови борси и др. (по ЗППЦК съществува само фондова борса).
3)Специална сделка е замяната на акции при търгово предлагане - едно лице акционер предлага да изкупи всички акции на останалите акционери. Това е особена сделка със сложен фактически състав. Възможно е акциите да се изкупят срещу пари или да се заменят срещу други ЦК. Замяна може да има и при реорганизация на ТД -акционерите от едно дружество могат да получат акции от другото дружество.
4)Възможни са също така - дарение, апорт, залог.
5)Особеност е заемът. Понеже инвестиционните ЦК може да са родово определение права, те могат да се заемат за определено време след, което да се върнат инвестиционни ЦК от същия вид и количество.
6)Продажбата с уговорка за обратно изкупуване е много широко разпространена.
7)Фючърс - договор, който се сключва на регулирани пазари и поражда права и задължения за закупуване или продажба на определен брой ЦК по предварително определена цена на определена дата.
8)Договор за разлика - договор, който поражда права за получаване и задължения за плащане на разликата между пазарната цена на определен брой ЦК и предварително определена договорна цена.
1.2.Сделки с търговски ЦК - възможни са най-различни сделки - продажба, замяна, дарение, залог. Възможни са и сконтови сделки.
2.Търговска асигнация.

"7 1
2.1 .Търговската асигнация е уредена в чл. 316, ал. 1,изр. 1: Нареждане, издадено на заповед, което в отправено до търговец за плащане на пари, предаване на ценни книги или други заместими вещи, без в него изпълнението да е поставено в зависимост от насрещно изпълнение, може да се прехвърля чрез джиро; изречение 2 повтаря изречение 1. Това важи и за документите за задължения, издадени от търговец на заповед за вещи от посочения вид, без в тях изпълнението да е обусловено от насрещно изпълнение. Търговската асигнация е нареждане до търговец за плащане на пари, предаване на ЦК или на други заместими вещи. При търговската асигнация има повече от 1 правоотношение, при които участват 3 страни:
1)Асигнант (наред ител) - лице, което извършва търговската асигнация, издател на асигнацията.
2)Асигнат (приемател) - законът изисква това лице да е търговец, до него се отправя нареждането.
3)Асигнатар (поемател) - лицето, овластено да получи престацията от асигната, кредитор по нареждането.
2.2. Извън самата търговска асигнация, която е едностранна търговска сделка между тези 3 лица възникват няколко правоотношения:
1)По самата асигнация между асигнанта и асигната.
2)Отношение на покритие между същите страни - по него асигната поема или може да поеме задължение да извърши търговска асигнация.
3)Валутно правоотношение между асигнанта и асигнатаря - то стои в основата на търговската асигнация. Обикновено това е каузално правоотношение, по което асигнанта е длъжник на асигнатаря и вместо да изпълни директно нарежда на асигната да извърши престацията.
4)Между асигнатаря и асигната не съществува правоотношение по начало. Такова правоотношение може да възникне, ако асигната поеме задължение към асигнатаря, т.е. приеме търговската асигнация. Асигнацията се нарича гражданска менителница, тъй като като цяло отношенията са същите.
2.3.Характеристика на търговската асигнация. Търговската асигнация е едностранна търговска сделка - нареждане от асигнант до асигнат. Тя е формална сделка, защото законът казва, че може да се прехвърли чрез джиро, т.е. трябва да е в писмена форма. По същината си търговската асигнация е двойно овластяване. От една страна асигнанта овластява асигната да извърши престацията на асигнатаря (това е същността на асигнацията), според проф. Герджикоа в тази си част асигнацията се родее с делегацията. За това търговската асигнация не поражда задължение за асигната да направи асигнацията. За да съществува такова задължение трябва да има отношение на покритие. Овластяването е двустранно, защото срещу нея асигнанта овластява асигнатаря да получи престацията -това на практика е друга овластителна сделка Овластяването е свързано с особености:
1)Изпълнението, което асигната е овластен да направи на асигнатаря не трябва да е поставено в зависимост от насрещно изпълнение на асигнатаря.
2)Престацията може да има за предмет пари или предаване на ЦК (според проф. Герджиков единствено ЦК на приносител са заместими вещи) или други заместими вещи. Може ла се приеме, че търговската асигнация е ЦК, защото тя материализира правото на асигнатаря да получи престацията.
Търговската асигнация не създава задължение за асгната само право да изпълни престацията. Според проф. Герджиков до приемането на асигнацията асигнантът може да отмени нареждането. Асигнатът може да се задължи, ако приеме асигнацията като менителница (да напише 'приета" или само да се подпише). Ако асигнатът не приеме асигнацията, той остава длъжник на асигнанта по отношението на покритие.
2.4.Търговската асигнация не се прилага в оборота, защото има по-ефикасни средства като менителница.
2.5.Ал. Кацарски дава друго тълкуване на чл. 316. Според него циркулирането на
ЦК в оборота засяга правата на 3-ти лица. Това е безспорно е гражданското право. Подходът на ТЗ обаче е двояк - в него са уредени изрично някои ЦК, но в ал. 1 на чл. 316 се дава по общо понятие за заповедна ЦК и ако има фигура, която попада под изрично изброените белези, дори да не е изрично уредена е заповедна ЦК. Чл. 316 не важи за ЦК на търговските дружества - акции и облигации, както и облигации, както и за ЦК уредени в специалния ЗППЦК.