1. С термина "менителнични ефекти" се означават 3 типа ЦК - менителница, запис на заповед, чек. Синоним на менителница са "трата" и "полица". "Полица" обаче може да се схваща и като запис на заповед. Според проф. Герджиков "трата" се означава акцептираната менителница в отношенията между издателя и платеца, а в отношенията издател - ремитент менителницата се означава като "римеса". С последното понятие по правило се означават местните менителници докато чуждестранните са известни като девизи (това понятие може да се използва и за записи на заповед и чекове, издадени в чужда валута и платими извън страната на издателя).
1.1. Особеното е, че те са конститутивни и търговски ЦК. И при 3-те предметът на престациите, които материализират е винаги парична сума. Обстоятелството, че са ЦК е основание да се направи извода, че те материализират формални сделки, които са различни - нареждане или обещание за плащане. По принцип менителничните ефекти са ЦК на заповед, но при включването на клауза "не на заповед" те стават поименни ЦК.
1.2. Менителничните ефекти са едностранни сделки. Значението на формата е изключително голямо - недостатък на формата е основание за недействителност или пречка за осъществяване на фактическия състав на сделката, материализирана в ЦК. Веднъж спазена формата това облекчава кредитора по менителничния ефект, защото на него могат да се противопоставят много малко възражения. Това е основание за извода, че менителничните сделки са абстрактни, който не е съвсем правилен, тъй като по-скоро има много малко възражения за длъжника.
1.3. Менителничните ефекти имат и 3-ти аспект, освен че са ЦК и формални
едностранни сделки, те са и извънсъдебни изпълнителни основания. Менителничният кредитор може да си извади изпълнителен лист направо въз основа на менителничния ефект, без исков процес.
1.4. От икономическа гледна точка менителничните ефекти могат да се разглеждат
като:
а) средство за плащане - най-вече чека;
б) средство за кредитиране - менителница и запис на заповед.
в)гаранционно средство - поради факта, че обикновено се издава по повод каузални правоотношения.
2. Менителница.
2.1.Общи бележки. Правната уредба на менителницата е в чл. 455-534 ТЗ. Законодателят
е изменил правният режим за разлика от ЗЗД, където целият режим е бил уреден върху записа
на заповед, като съображението е било, че той е по-често използван. Подходът на ТЗ се основава
на факта, че записът на заповед е вид менителница. Целият режим на менителничните ефекти е подчинен на разпоредбите за менителницата - правилата за менителницата се прилагат субсидиарно за другите видове менителнични ефекти. 2.2.Характеристика.
1) Менителницата е търговска, конститутивна ЦК, която материализира парично вземане;
2)Тя е едностранна, формална сделка, с която издателят нарежда платецът да заплати определена сума пари на поемателя. Страните по менителницата са същите като при търговската асигнация - издател, поемател и платец. Тези лица трябва да са дееспособни (лицата, които са задължени по менителницата). Не е необходимо те да са търговци или да имат друго специално качество. Издателят на менителницата може да е платец или поемател.
Поставя се въпросът могат ли непълнолетните или ограничено дееспособните да издават менителници - според Ан. Антонова е възможно ако може да се реализира хипотезата на чл. 73, ал. 2 СК (напр. ако по този начин се отложи плащането от непълнолетния). Друг въпрос, който стои е дали може менителницата да бъде подписана от недъгав или неграмотен по правилата на ГПК - според Ан. Антонова по-скоро не.
По менителницата се развиват три правоотношения, подобни на тези при търговската асигнация:
1) външно отношение между платеца и поемателя;
2) валутно правоотношение между издателя и поемателя 3)отношение на покритие между издател и платец.
4) Менителницата е извънсъдебно изпълнително основание.
2.3. Видове менителници (обща характеристика):
1)Обикновена и ректа менителница (поименна ЦК);
2) Пълна и бланкова менителница;
3) Домицилирана менителница и менителница с домицилиат;
4) Менителница издадена срещу издателя и менителница, при която издателят е
поемател.
2.4. Реквизити - менителницата следва да съдържа 8 реквизита. Проф. Павлова дели
съдържанието на менителницата на текст т.1 и т. 3- 8, и контекст т. 2. Липсата на някой от
тях е пречка менителницата да породи действие:
1) Наименованието "менителница" в текста на документа на езика, на който е написан -думата менителница трябва да е написана в текста, а не като заглавие. Текстът следва да изглежда като: "Платете по тази менителница 50 лв. на Иван на 1 май". Ако менителницата е на китайски, то "менителница" трябва да е изписано на китайски. Изискването е в текста на документа да присъства думата менителница, а не сходно на нея понятие "трата" или "полица".
2)Безусловно нареждане да се плати определена сума пари - това е най-важното изискване, което разкрива характера на сделката, нареждане от издателя до платеца. Никакви условия не следва да бъдат включени в менителницата. Нареждането за плащането трябва да се отнася за определена сума пари, може и в чужда валута. Сумата трябва да е определена, а не определяема. Поставя се въпросът ако сумата е във валута, а се иска равностойността в левове към кой момент се определя тази сума - по принцип към денят на издаването, а според проф. Павлова ако е уговорено може и на падежа (това виждане противоречи с изискването сумата да е определена). Трябва да има само една сума. Възможно е сумата да е написана с думи или с цифри, между които да има разлика, в този случай се дължи на сумата изписана с думи. Ако сумата е написана няколко различни пъти по различен начин - важи най-малката сума.
3)Името на лицето, което трябва да плати (платец) - по начало всяко дееспособно
лице, като може да бъде и издателят. По принцип достатъчно е лично и бащино или
лично и
фамилно име, като е възможно да се използва и псевдоним, ако е легално закрепен. Според Антонова може да са посочени повече лица платци. Те може да са посочени само кумулативно,, но не и алтернативно, защото няма да се знае кой какво дължи. Платецът обаче може да акцептира за част от сумата, защото солидарността следва акцентирането. Ако платецът не съществува, то платец е издателят.
4) Падеж - особеното е, че законът допуска той да бъде определен по 4 начина:
1) календарна дата;
2) срок след предявяването,
3) срок след издаването;
4) на предявяване.
Менителница с падеж, определен по друг начин не поражда правно действие. Падежът трябва да е само един -не се допуска издаване на менителница с последователни падежи. Ако не е посочен падеж менителницата се смята издадена на предявяване. Ан. Антонова разглежда и следните проблеми - когато падежът е календарна дата, достатъчно е да се посочи ден и месец (разбира се, че става дума за годината на издаването). Не може да се посочи дата, която не е календарна - например Великден. Ако е посочен ден, който не съществува напр. 30 февруари или 31 от месец, който има 30 дни, според проф. Павлова се има предвид последния ден на месеца.
5) Място на плащане - не е определено какво точно значи, населено място с
конкретен адрес Ако липсва мястото на плащането тогава менителницата поражда
действие, ако има място означено до името на платеца.
6)Името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати (поемател) - за ремитента има същите изисквания както за платеца. Може да има повече от един поематели или повече от един платци. Смята се, че в този случай те са неделими кредитори или длъжници. Според Антонова поемателите може да са посочени алтернативно и между тях съществува активна солидарност. Ако поемателят не съществува менителницата е валидна, но не поражда правно действие.
7) Дата и място на издаването - място може да липсва и менителницата ще породи действие, ако до името на издателя е посочено място. Под място се разбира населено място и адрес. Според Антонова задължително тук трябва да е посочена и година. Ако не съществува съответния ден от годината менителницата не поражда правно действие.
8)Подпис на издателя - не е необходимо менителницата да съдържа име, но е необходимо да има подпис. Ако менителницата е подписана от пълномощник това трябва да е оказано. Нашето право не допуска подписа да се замени с друг елемент, но подписът на лицето може да не отговаря на поставения. Според Антонова препоръчително е да не е само подпис, но и име на лицето, както и индивидуализиращи белези (л.к., ЕГН ит.н.). Не е необходимо реквизитите да са верни, трябва да ги има. Ако те не са верни това само по себе си не опорочава менителницата. Има практика на ВКС, че менителница, платима в несъществуващо място не е недействителна.
2.5. Менителницата може да съдържа освен посочените 8 елемента и други, които са
факултативни:
1) Уговорка за лихва, като трябва да се посочи началния момент и размерът на лихвата. Ако не е посочен друг ден тя започва да тече деня на издаването на менителницата, става дума за възнаградителна лихва. Лихвата е допустима само при менителниците, които са платими на предявяване или в срок след предявяването. Мораторна лихва тече винаги след падежа, независимо от включването и в текста на менителницата.
2) Друга факултативна уговорка е уговорката за домицилиране. Уговорка за домицилиране е на лице тогава, когато в менителницата е посочено място на плащане, различно от местожителството или седалището на платеца. Ако не е уговорено друго смята се, че платецът се е задължил да плати менителницата лично на това място на плащане.
3) Менителницата може да съдържа и домицилиат. Домицилиатът е 3-то лице, различно от платеца, което е посочено като лице, което да извърши плащането. Това лице може да се посочи от издателя или от платеца. Домицилиатът не е задължен по менителницата, а е представител на платеца. Менителницата може да съдържа и клаузи изрично предвидени от закона като 'не на заповед", "без протест" и т.н. Вън от това може да има и други уговорки, но те не пораждат правно действие. Тези допълнителни уговорки, могат да се приемат като условия и цялата менителница да не породи правно действие. Според Антонова може да има и допълнително съдържание, което да обвързва менителницата с каузална сделка, но за да не изглежда като условие трябва да са описани неща, които вече са станали. Според Касабова не е добре менителницата да съдържа и каузална сделка.
2.6. Менителница, която не съдържа някои от посочените 8 задължителни реквизита
е непълна. Има 3 изрично уредени случая, когато няма непълнота, това са т. нар.
презумирани реквизити:
1) няма падеж - значи е на предявяване;
2) няма място на издаване - мястото на издаване е мястото, посочено до името на издателя;
3) няма място на плащане - мястото на плащане е мястото посочено до името на платеца.
Непълната менителница не поражда правно действие.
Бланкова менителница - това е менителница, в която липсват реквизити, но попълването на тези реквизити е прехвърлено от издателя на поемателя, който може да го прехвърли на последващите приобретатели. Разликата между непълната менителница и бланковата менителница е, че правото да се попълнят липсващите реквизити в прехвърлено при бланковата менителница. За бланкови реквизити се приемат:
1)падеж;
2) място на плащане;
3) ремитент;
4) сума (по принцип за бланкови реквизити се приемат тези извън презумирани). Бланковата менителница поражда действие не от попълване на липсващите реквизити, а от издаването си. Възможно е обаче реквизитите да се попълнят по начин различен от уговорения с издателя на менителницата. Законодателят е предвидил правило, което да гарантира менителничния длъжник - попълването несъобразено с волята на издателя не може да се противопостави на кредитора освен ако приносителят е придобил менителницата недобросъвестно или при груба небрежност Недобросъвестно означава признание за уговорката между издател и поемател, а при груба небрежност, когато не е положена елементарната грижа. Попълването на менителницата, несъобразено с волята на издателя винаги може да се противопостави на поемателя. защото той винаги е недобросъвестен.
Чл. 457 предвижда възможност за издаване на 2 по-особени менителници: Менителницата може да се издаде на заповедта на самия издател, както и срещу самия издател.
(1) Менителница, издадена срещу издателя има смисъл при клонове на търговско дружество.
2) Менителница, на която издателят е и наемател - целта е чрез менителницата да се обвърже платеца, без издателят да знае кой ще е титуляр на вземането.
2.9. Възможно е менителницата да е издадена от представител без представителна власт. В тази хипотеза се прилага чл. 462: Който подпише менителница като представител, без да има представителна власт, или като превиши властта си, се задължава лично по менителницата и ако плати, има същите права, каквито би имал представляваният. Това правило се различава от общото правило за действия без представителна власт по чл. 42 ЗЗД.
2.10 При менителницата е възможно да има подправяне на подпис или на съдържание. В този случай ако менителницата изглежда валидна тя поражда действие. Подправянето се урежда със специални правила, целящи защита на менителничните правоотношения - чл. 461: Ако менителницата носи подписите на лица, които не могат да се задължават по менителница, неистински подписи, подписи на несъществуващи лица или подписи, които по друга причина не могат да задължат лицата, които са подписали или от името на които менителницата е подписана, задълженията на останалите подписали лица са действителни. Върху една менителница може да има много подписи -джира, авали, подпис на платеца, дори някои от подписите да е подправен всички останали са валидни и те са менителнични длъжници. Може да има и подправено съдържание, най-често добавяне на цифри към сумата. В този случай съществува правилото че лицата ,подписали след изменението са задължени по текста след изменението, а лицата подписали преди изменението - по текста преди изменението.
