Лекции по Икономика

44. Производство за обявяване на несъстоятелност. Условия и изисквания за откриване на производството на несъстоятелност.

I.Предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност. Традиционно се смята, че откриването на производството по несъстоятелност изисква наличието на два типа предпоставки:
1 .Материално - правни предпоставки:
1)Неплатежоспособност - правно-технически термин, определен в ТЗ. Чл. 608: Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо и установено по основание във фазата по разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност. Задължението трябва да е парично и изискуемо. То трябва да е установено по основание. Не е необходимо задължението да е установено по размер - това е много спорно. Невъзможността да се изпълни парично задължение трябва да е трайна, а не временна В чл. 608, ал. 2 е уредена необорима презумпция за неплатежоспособност при спиране на плащанията. Терминът "спиране на плащанията" не е уреден в закона - ясно е,

че става дума за обективна и трайна невъзможност за плащане.
2)Второто основание за откриване на производството е свръхзадълженост - само за капиталови ТД. Свръхзадълженост е налице, когато имуществото на длъжника не е достатъчно да покрие паричните вземания (имуществените задължения). Това основание самостоятелно е достатъчно за откриване на производството.
II.Формална предпоставка е съдебно решение за откриване на производство по несъстоятелност. То се постановява от компетентния съд (ОС) по седалището на търговеца. Решението е акт, с който завършва цялата поредица от процесуални действия.
Начало (откриване) на производството.
1 .Активно легитимираните лица са изброени изчерпателно:
1)Длъжник - има и задължение по чл. 626, ал.1.
2)Наследник, ликвидатор, управителен орган, неограничено отговорен съдружник.
Прокуристът има задължение не да иска откриване на производството, а да уведоми принципала в 7-дневен срок, защото е с по-ограничени правомощия.
3)Кредитор по търговска сделка, който има парично вземане (най-честа хипотеза).
4)Държавата или общината, ако е налице публичноправно парично задължение, свързано с търговската дейност.
2. Началото на производството се поставя с писмена молба на едно от лицата. Към молбата се представят и писмени доказателства, с които лицето разполага. Чл. 628, ал. 1 посочва и, допълнителни документи, които трябва да представи длъжникът или ликвидаторът.
З.С цел бързина законът предвижда, че съдът образува делото (дава му номер) в деня на подаване на молбата.
а)Ако молбата е подадена от длъжника или ликвидатора, съдът трябва да я разгледа незабавно в закрито заседание.
б)Ако молбата е подадена от кредитор, трябва да я разгледа в открито заседание при закрити врата с призоваване на молител и длъжник най-късно 14 дни след подаване на молбата.
4.Съдът трябва да разгледа делото по същество в 3-месечен срок - в този срок се събират доказателства и после се преминава към гледане на делото по същество, целта е ускоряване на производството. Както са предвидени, сроковете са императивни, но съдът гледа на тях като на инструктивни.
5.До приключване на първото заседание по делото, образувано от кредитор, в производството могат да се присъединят и .други кредитори. Срокът е преклузивен. Вече изрично е предвидено, че на този етап могат да участват повече от един кредитори -досега практиката беше противоречива. Проблемът е на тази първа фаза да се установи едно изискуемо вземане, определено по размер, и затова не е нужно да има много кредитори на тази фаза (участието на повече ще забави производството).