Реабилитация.Обявяванетов несъстоятелност води до неблагоприятни последици за длъжника. Законът допуска търговец, обявен в несъстоятелност, да бъде реабилитиран.
Действие на реабилитацията:
1)Възстановяването е заличаване и отменяне занапред на последиците, които законът свързва с обявяването в несъстоятелност.
2) Реабилитацията засяга както ЕТ. така и неограничено отговорен съдружник. Предпоставки за възстановяването - 2 алтернативи: 1. Да са изплатени напълно всички вземания.
2.Несъстоятелността се дължи на неблагоприятно изменили се икономически условия.Законът забранява да се възстановява длъжник, осъден на банкрут. Производството започва по молба на длъжника, прилагат се доказателства. Може и от наследниците при починал длъжник. Възстановяването е спорно производство, в което кредиторите могат да възразяват. Нова молба за обжалване може да се подаде в срок 1 г. след влизане в сила на решението за отхвърляне на първата.
Особени залози. Уредбата е в специалния Закон за особените залози.
1.3ащо са особени?
1.1. 03 не е реален (най-важно особеност), т.е. няма предаване на имущество, защото предмет на 03 могат да са не само вещи. договорът е консенсуален. Преимуществата на това са, че залогодателят може да използва в своята стопанска дейност заложеното имущество. От друга страна заложният кредитор се освобождава от необходимостта да се грижи за запазването на залога. Това не означава, че 03 няма
1 глс
недостатъци, залогодателят може да обезцени вещта или да я прехвърли, т.е. обезпечението не е така сигурно както при реалния залог, но този залог в много по-голяма степен отговаря на нуждите на съвременния оборот.
1.2.Нереалния залог съответства повече на новото ареме. 03 не гарантира 100% сигурност, а целта му е да се разширят възможностите за обезпечаване, което разширява възможностите за кредитиране, което пък ускорява оборота. Колкото повече обезпечения могат да се дадат, толкова повече кредити могат да се дадат.
2.Особености:
2.1.Не попада точно под родовото понятие "търговски залог по чл. 310, тъй като обезпечава права по сделка, която може да не е търговска. Изискването на закона е залогодателят да е търговец или лице по чл. 2 ТЗ Следователно приложното поле на 03 е по-широко от приложното поле на търговския залог по ТЗ. В повечето случай 03 се използва за обезпечаване на търговски сделки, но това не е задължително. Според чл. 3 303 съдържа някои изключения (2) Ограничението по ал. 1 не се прилага по отношение на съпруга на едноличния търговец, съответно на лицето по чл. 2 от Търговския закон. (3) Ограничението по ал. 1 не се прилага при залог на безналични ценни книжа, дружествени дялове от събирателни и командитни дружества, командитни дружества с акции и дружества с ограничена отговорност. Ограничените по ал. 2 е разбираемо, защото безналичните ЦК не са притежание само на търговци и на лица, които извършват стопанска дейност. Законът позволява и на съдружниците в ТД да са залогодатели, защото 03 може да има за предмет дружествени дялове, а не е необходимо съдружниците да са търговци.
2.2. 03 може да бъде само договорен, няма 03, който да е законен.
2.3. Договорът не е реален, но е формален писмената форма е за действителност,
Достатъчна е проста писмена, не квалифицирана форма (в някои хипотези е необходима
квалифицирана писмена форма - нотариална заверка на подписа при залог на дял от
търговско дружество и залог на предприятие), за да възникне заложно право между
залогодателя и заложния кредитор, но за да може да се противопостави на трети лица
залогът трябва да се впише. Залози, които не са реални са съществували и доста преди
303, но не е съществувал регистър за тях. Липсата на регистър усложнява отношенията
между заложния кредитор и другите кредитори на залогадателя и заложния кредитор и
3-ти лица, придобили вещта. Вписването има значение в следните насоки:
1)0пределя поредността на удовлетворяване т.е., ако има повече от 1 залог, този, който е вписан най-напред има предимство;
2)При прехвърляне на заложеното имущество вписаният залог следва имуществото
и може да се противопостави на 3-то лице приобретател. Това и така с известни уговорки.
По отношение на 3-ти лица, които придобиват самостоятелно права върху вещта,
заложното право трябва де се впише и по отношение на тях, т.е. вписва се и продажбата
(извършва се вторично вписване) и само заложният кредитор може да се удовлетвори от
вещта собственост на 3-тото лице. Вписването се извършва в Централен регистър за 03,
но има залози, които не се вписват там, когато за съответното имущество по принцип се
води друг регистър (безналични ЦК - в Централния депозитар; безналични ДЦК в
специален регистър; дялове от ТД и търговски предприятия - продажбата им се вписва в
Търговския регистър и залогът се вписва там е специален регистър на 03 на дружествени
дялове в търговски предприятия, като се води по партидата на съответния търговец, а при
залог на дружествени дялове на съответното дружество - Наредба 14). Става дума
поначало за движими вещи, за които не се води регистър, системата на
вписване в този случай е персонална, не е реална т.е. вписва се по партидата на
залогодателя, при вторично вписване се открива партида на приобретателя. За да е
реален регистъра, трябва да има регистър на всички движими вещи. При залог на
вземания или съвкупност от вземания
според Кацарски вписването на 03 не измества съвсем значението на уведомяването -длъжникът
I Л-7
трябва да е уведомен, за да има залога действие спрямо него.
3.Обекти на заложното право, предмет на залога. Законът употребява термина "заложено имущество", което е по-широко от "вещи".
3.1.Движими вещи, с изключение на кораби, въздухоплавателни средства, за които има друг ред - "имобилярна ипотека" по КТМ или реда по Закона за гражданското въздухоплаване.
3.2.Вземания.
3.3. Безналични ЦК. Наличните не могат да се залагат по 303, а чрез заложно джиро, което е реално. При наличните ЦК заложният кредитор обаче може да използва реда на 303 за удовлетворяване по извънсъдебен ред.
3.4.Дружествените дялове от всякакви ТД, включително персонални, чиито дялове по дефиниция са винкулирани - не могат да се прехвърлят, строго лични са, т.е. самият дружествен дял не може да е предмет на залога защото това би означавало, че може да се продаде и друг да стане съдружник, което не е позволено. Следователно залага се ликвидационен дял, т.е. имущество, което би получил - това е парично вземане, срещу което се провежда принудително изпълнение, а не дружествения дял като членствено правоотношение.
3.5.Съвкупности като самостоятелни обекти -законът изброява изчерпателно 4 вида:
1)съвкупност от вземания (напр. 5 вземания към банка X или вземане по трудово правоотношение към работодател X).
2)съвкупност от машини и съоръжения (едне лице, което извършва стопанска дейност залага всички машини, с които се извършва стопанска дейност или други);
3)съвкупност от стоки или материали (готова продукция или суровини);
4)безналични ЦК (всички акции от дружеството X).
Особеността на всички съвкупности е това, че става дума за динамичен обект, в който могат да влизат или излизат елементи. Целта е да се създадат повече обекти за залагане, което да увеличи възможностите за обезпечаване при кредитиране. Динамичният характер не е винаги динамичен, в един момент става статичен - при пристъпване към изпълнение, когато кредиторът започне да се удовлетворява, от тогава насетне съвкупността "замръзва", т.е. не могат да излизат елементи, но могат да влизат в нея.
3.6. Търговско предприятие, което също е една съвкупност, но по особена и също динамична 303 допуска обект да е родово определено имущество, което не е допустимо при реален залог, защото там има предаване, което неминуемо е свързано с индивидуализиране. Предмет могат да бъде и бъдещо имущество, бъдеща реколта също се допуска да бъде заложена, защото селските стопани в повечетс случаи нямат имущество, което да залагат. Но има ограничение: реколта само за една година може да се залага, т.е. от текущата или следващата година. Целта на това ограничение е да не се заробва селския стопанин. При вземане заложното право се разпростира и върху лихвите за разлика от ЗЗД.
4.Какво може да бъде главното вземане, което се обезпечава с 03? Границите са много широки - вземането може да е условно или бъдещо родово или индивидуално определено. Изрично законът предвижда, че се обезпечава както вземането, така и произтичащите от него; акцесорни права (лихви и неустойки), ако друго не е уговорено и то без ограничение за разлика от ЗЗД.
5 Съдържание на заложеното право.
5.1 Заложният кредитор не може да упражняве фактическа власт, следователно не разполага и с веществените искове на заложния кредитор по ЗЗД. Може обаче да иска получаване но фактическата власт, но едва след като пристъпи към изпълнение, към удовлетворение. Може да иска да получи държането върху заложеното имущество и в тази насока може да иска съдействие от съдия - изпълнител по чл.414 ГПК.
5.2.Най-важното право на заложния кредитор е да се удовлетвори от заложеното имущество но с известна особеност чл. 10 и чл. 16 303 уреждат 3 алтернативни
възможности за това.
1) Първата е от самото заложено имущество и тогава ще има привилегията по чл. 136 т. 2 ЗЗД и чл. 722 (1), т. 2 ТЗ, т.е същата особена привилегия, същия ред както и кредитора по реалния залог
2)Възможно е заложеното имущество да е погинало и тогава заложният кредитор
има вземане за обезщетение, ако е застраховано, което е една заместваща облага, т.е. по
пътя на
реалната суброгация заложният кредитор може да се удовлетвори по същия начин от това вземане (следователно няма разлика). Възможно е имуществото да в продадено на 3-то лице;
Според чл. 8, ал, 2. т. 2 залогодателят можа да се разпорежда свободно със заложеното имущество като принципът е, че залогът следва веща. Чл. 78 ЗС не е приложим при 03 и 3-тите лица могат, да проверят в регистъра дали има 03 или не. Ако залогодателят се е разпоредил възмездно в патримониума му ще влезе нещо друго в резултат на насрещната престация, върху него заложният кредитор има същата привилегия (няма разлика), защото това пак си е реална суброгация.
3)Най-често ако залогът е погинал и има заместваща облага или насрещна престация при разпореждане, тя не може да се индивидуализира в патримониума на залогодателя. Редът на привилегията се запазва само ако облагата може да се обособи в имуществото на залогодателя Това обаче в повечето случаи е невъзможно защото се получават пари. Тогава редът на привилегията се губи, защото няма годен обект Ако обаче има равностойност, която не може да се обособи, законът предвижда, че заложният кредитор придобива обща привилегия върху цялото имущество за стойността на заместващата облага (насрещната престация), която е първа по ред (след особените привилегии, но преди всички останали). Това е най-често срещаната хипотеза
7.Удовлетворяването е извънсъдебно, не е чрез съдия-изпълнител, производството е частно. Все пак може да се търси съдействие от съдия-изпълнител за определени действия. Изпълнението се извършва от заложния кредитор. Той трябва:
7.1.Да впише в регистъра пристъпването към изпълнение по партидата на залогодателя;
7.2.Да уведоми залогодателя и от момента на уведомяването, залогодателят не може да се разпорежда. Самият кредитор продава имуществото, без да има специален ред за това, както прецени кредитора, но трябва да полага грижата на добрия търговец. Това означава, че упражнява чуждо право от свое име, защото не е собственик. Парите не се получават от кредитора а от доверено лице на кредитора - "депозитар , който съхранява парите по сметка и разпределя съразмерно сумата, когато има повече кредитори.
8.Погасяване на заложното право. По принцип заложното право се погасява по класическите основания. Има 2 особености:
8.1.При прехвърляне на заложното право, заложният кредитор можа да противопостави заложното си право на 3-тото лице само ако залогът е вписан и спрямо него. Ако залогът не е вписан по отношение на 3-тото лице той не може да му се противопостави. Залогът не се погасява - ако прехвърлителния способ е възмезден, залогът тежи върху насрещната престация (заместващата облага), или става обща привилегия. Залогът се погасява ако прехвърлянето е безвъзмездно.
8.2.Чл. 7 303 е много специална хипотеза, създадена изцяло за нуждите на оборота Залогът се погасява, ако трето лице придобие по сделка, извършена от залогодателя в кръга на обикновената му дейност по занятие, права върху заложеното имущество, които са несъвместими със заложеното право.
Към характеристиката на комисионния договор някои автори добавят, че от този договор се установява косвено (индиректно) представителство за комисионера (от свое име за сметка на дарителя).
2.Действие; Правоотношенията, които възникват и се осъществяват във връзка със сключването и изпълнението на комисионния договор, обхващат три групи правоотношения;
1. Между доверителя (комитент) и комисионера. Тези правоотношения възникват от комисионния договор, който в случая представлява учредителна сделка наричана не много правилно комисионна сделка.
2. Между комисионера и третото лице, с което той ще сключи възложената му от доверителя (комитента) сделка. Тази сделка е прието да се нарича изпълнителна (реализационна) сделка, която комисионерът сключва от свое име за сметка на доверителя. От изпълнителната сделка не възникват отношения между доверителя третото лице. Когато комисионерът е съобщил на третото лице името на доверителя, правата и задълженията възникват за комисионера (чл. 349, чл. 1 ТЗ).
Изпълнителната сделка трябва да е търговска. Включване на изпълнителна сделка "от свое име" от комисионера означава тя да бъде сключена по такъв начин, че правата и задълженията да се породят в имуществото на лицата страни по нея (т.е. комисионера и третото лице), следователно доверителят не става спрямо съдоговорителя на комисионера носител на правата и задълженията, породени от изпълнителната сделка. Сключване на изпълнителната сделка "за чужда сметка* (т.е. за сметка на доверителя) означава, че правата и задълженията, всичко получено по изпълнителната сделка, не трябва да остане в имуществото на комисионера, а трябва да бъде прехвърлено в имуществото на комитента. Касае се за едно облигационно задължение на комисионера да прехвърли на комитента всичко придобито от изпълнителната сделка.
3. Между доверителя (комитента) и третото лице, с който комисионерът
сключва изпълнителна сделка.
Такива отношения възникват поначало след като комисионерът прехвърли на доверителя резултатите от изпълнителната сделка и се отчете пред него. Както се спомена, от изпълнителна сделка възникват права и задължения за комисионера и третото лице; като действува от свое име, комисионерът става собственик на придобитото от изпълнителната сделка. Интересите на доверителя (комитента) могат да бъдат застрашени при евентуална недобросъвестност на комисионера, който може да прехвърли другиму така придобитата от изпълнителната сделка. Освен това комисионерът може да изпадне в несъстоятелност, може да има лични кредитори, които биха могли да запорират придобитото от изпълнителната сделка. С други думи възможен е конфликт на интересите - между интересите на доверителя и частни правоприемници и кредитори на комисионера, който действува от свое име. При договора за поръчка законът дава предимство на интересите на доверителя - чл. 292, ал. 2 (правата и задълженията от сделките на довереника с трети лица се смятат - в отношенията между довереника и доверителя, както и по отношение на трети недобросъвестни лица, се смятат направо за права на доверителя). Сходна разпоредба съдържа чл. 349, ал. 2 от ТЗ: "правата, придобити от комисионера или предоставени му от доверителя, се смятат спрямо кредиторите на комисионера за права на доверителя, без да са му били още прехвърлени".
II.Задължения и отговорност на комисионера.
А.Задължения. Комисионерът има следните задължения:
1.Да изпълни поръчката с грижата на добър стопанин;
2.Да следва нарежданията на доверителя (тук - застраховка);
З.Да даде сметка на доверителя;
4.Да прехвърли на доверителя резултатите от изпълнителната сделка.
5.Да изпълни поръчката с грижата на добър търговец (чл. 350 ТЗ).
Основен принцип при изпълнението на търговските сделки е задължението на длъжника по сделка, която за него е търговска, да полага грижата на добър търговец (чл. 302 ТЗ). По-конкретно това означава, че комисионерът -съобразно естеството на възложената му за сключване сделка трябва да прояви необходимите знания, грижа и внимание, да проучи пазара, да прецени платежоспособността на третото лице, с една дума да се съобразява с интересите на доверителя и да действува а негова изгода.
Комисионерът е длъжен да изпълнява дадените му от доверителя нареждания не само при възлагане на поръчката, но и в течение на изпълнението й, следователно доверителят може да му дава и допълнителни нареждания, стига те да не изменят съществено естеството на възложената за сключване сделка.
Тук се поставя важният въпрос: позволено ли е на комисионера да се отклони от поръчката? принципно утвърдителният отговор се налага, когато отклонението е било в интерес на доверителя и комисионерът не е могъл предварително да иска нови нареждания от доверителя или не е получил навреме отговор на допитването си (вж. чл. 350, ал. 1 ТЗ).
Поначало ако комисионерът се отклони от поръчката, доверителят не е длъжен да признае сделката за извършено за негова сметка и може да иска обезщетение. Но както вече се подчерта, това, правило не се прилага, ако отклонението е било допустимо.
Законът урежда по-важните случаи на отклонение от поръчката:
-Ако комисионерът изпълни поръчката при условия, по-изгодни от тези, установени от доверителя, изгодата принадлежи на доверителя (чл. 350, ал. 1).
-Ако комисионерът продаде по цена по-ниска, или купи по цена по-висока, определена от доверителя, той трябва веднага да го уведоми за това. Ако доверителят не се откаже незабавно от сделката, смята се че тя я одобрил (чл. 351, ал.4)
Доверителят няма право да се откаже от сделката, ако комисионерът съобщи, че поема разликата в цената. Нещо повече доверителят няма право да се откаже от сделката, макар и комисионерът да не изяви готовност да изплати разликата в цената, ако комисионерът установи, че не е било възможно да се извърши сделката по установената от доверителя цена и че с извършената сделка е предпазил доверителя от по-големи вреди (чл. 351, ал.4).
В обхвата на задълженията на комисионера да спазва интересите на доверителя спадат още следните:
-при получаване на стока от друго място комисионерът трябва да я прегледа незабавно след получаването й, като установи недостатъци или липси и да уведоми доверителя;
Ако в стоката настъпи промяна, която би я обезценила, комисионерът може да я продаде при цена по-ниска от установената от доверителя, стига с това да предпази от по-големи вреди (чл. 50, ал. 4).
-комисионерът е длъжен да застрахова стоката, която е получил от доверителя или от третото лице по изпълнителната сделка, ако доверителят е наредил това (чл. 350, ал. 5).
Да се даде сметка на доверителя и да му рехвърли резултатите от изпълнителната сделка. Тези задължения на комисионера произтичат от обстоятелството, че той действува за чужда сметка (на доверителя). Даването на сметка е необходимо, за да може комитентът да провери правилното изпълнение на поръчката и евентуално да обоснове претенциите си. Задължението за даване сметка се изпълнява с окончателното изпълнение на поръчката (когато доверителят е приел сделката признал е извършеното и е одобрил сметките приема се, че той е освободил комисионера от задължението да представи сметка).
Задълженията на комисионера да прехвърли на доверителя резултатите от изпълнителната сделка (сделката с третото лице) обхваща прехвърлянето на всички права и задължения които тази сделка е породила и предаване на всичко, което третото лице е дало на комисионера. Комисионерът няма право да предаде в пари равностойността на вещи, които е получил от третото лице, или да предаде други вещи, макар и еднородни вместо получените. Също така всички права на обезщетение трябва да бъдат прехвърлени
на доверителя. Прехвърлянето на резултатите от изпълнителната сделка се извършва чрез една или няколко операции или сделки които могат да бъдат наречени отчетни сделки. Тяхното правно естество зависи от естеството на това, което трябва да се прехвърли: прехвърлянето на движими вещи става с тяхното предаване на недвижими вещи - с нотариален акт, който обаче не е акт за продажба, тъй като във вътрешните отношения между комисионер и доверител имотът се счита собственост на доверителя, макар и да не е прехвърлен (срв. члГ349, ал. 2 от ТЗ)
Когато се касае до вземания срещу третото лице и по задължения за него, необходимо е да се извърши цесия на вземането. Ако комисионерът откаже да предаде в натура вещите, които е получил по изпълнителната сделка, той дължи обезщетение на доверителя който наред с това може да ревандикира тези вещи.
Б. Отговорност на комисионера;
I.AKO третото лице (съдоговорител на комисионера по изпълнителната сделка) не изпълни задълженията си, както и ако бъде причинена вреда от когото и да е на имуществото придобито или държано от комисионера за сметка на доверителя, комисионерът е длъжен да уведоми незабавно доверителя и да осигури необходимите доказателства. След като получи съобщение, че третото лице е нарушило задълженията си по изпълнителната сделка, доверителят има право да иска от комисионера незабавно да му прехвърли правото си към това лице (чл. 352). Комисионерът отговаря за погиването и повреждането на стоката, която е на пазене у него, освен ако погиването или повреждането се дължи на обстоятелства, които не могат да бъдат предотвратени с грижата на добър търговец. Комисионерът отговаря за пропуска да застрахова стоката, когато му е било наредено от доверителя да я застрахова.
2. Комисионерът може да сключи сделка на кредит само ако е изрично овластен за това от доверителя. Комисионерът отговаря пред доверителя за изпълнението на задълженията от кредитираното трето лице, ако е знаел или е трябвало да знае че то не е е състояние да плати (чл 342) -комисионера продава стоката на изплащане. Поначало комисионерът сключва сделки с трето лице за сметка на доверителя и не отговаря спрямо него за изпълнението на задълженията от страна на трето лице.
3.Комисионерът отговаря пред доверителя ако е сключил комисионния договор с клаузата '"делкредере" , т.е. ако той е гарантирал пред доверителя за изпълнението на задължението от третото лице. В такъв случай комисионерът отговаря солидарно с третото лице и има право на отделно възнаграждение (чл. 354 ТЗ).
Ш.Задължиние на доверителя (комитента).
1.Да приеме от комисионера резултатите от изпълнителната сделка. 2.Да прегледа стоката, придобита за него, и да го уведоми незабавно за установени недостатъци.
З.Да поеме задълженията, които комисионерът е поел към третото лице.
4,Да заплати на комисионера направените разноски за изпълнението на поръчката (напр. за превоз и съхраняване в склад, за застраховането и др. на стоката).
5.Да заплати уговореното възнаграждение, а ако не е уговорено, обичайното възнаграждение - (вж. чл. 356 ТЗ.)
Комисионният договор за разлика от договора за поръчка (мандат) е възмезден. ТЗ не уточнява в кой момент възниква правото на възнаграждение. Възнаграждението се дължи и без да е уговорено, т.е. по силата на закона. При комисионния договор "делкредере" комисионерът има право на допълнително (отделно) възнаграждение (срв. чл. 354 ТЗ), поради поетото от него задължение да гарантира пред доверителя за задълженията на третото лице.
Комисионерът има право на съответно възнаграждение и при оттегляне на поръчката от страна на доверителя. Съгласно чл. 360 " ... ако доверителят отмени поръчката изцяло или отчасти преди комисионерът да е сключил съответните сделки с трети лица, той е длъжен да заплати на комисионера възнаграждението и разходите във връзка със сключените от него до оттеглянето" .
ТЗ
Комисионерът има право на залог върху вещите, които е придобил за сметка на доверителя, или които доверителят му е предал (чл. 346). Това е един от случаите на право на залог по силата на закона (срв. чл. 357 ТЗ)
IV. Встъпване в изпълнителната сделка (чл.358 ТЗ)
В практиката е възможно комисионерът натоварен да купи или продаде стоката на доверителя, сам да се яви като продавач или купувач, вместо да търси съответно трето лице. В такъв случай комисионерът встъпва в изпълнителната сделка.
Предпоставките за такова встъпване на комисионера в изпълнителната сделка са следните;
1 .предмет на поръчката да е покупка или продажба на стоки или ценни книжа, които имат пазарна или борсова цена.
2.Комисионерът да заяви, че той лично продава на доверителя или купува от него стоките или ценните книжа по тази цена. Смята се, че комисионерът е страна по продажбата, ако е съобщил на доверителя за изпълнението на сделката, без да е посочил третото лице.
3.Доверителят да не е изключил възможността за встъпване. Правната същност на встъпването на комисионера в изпълнителната сделка е спорна. Поддържа се, че встъпвайки в сделката комисионерът запазва това свое качество и се явява едновременно и като купувач, съответно продавач, следователно той договаря сам със себе си. Заслужава подкрепа застъпеното у нас схващане, че в разглежданата хипотеза се касае за едно преобразуващо субективно право, което се упражнява чрез едностранно волеизявление на комисионера - няма нужда от съгласие на доверителя. С упражняването на това субективно право между комисионера и доверителя се пораждат направо правните последици на продажбата, като наред с тях съществуват и правоотношенията на комисионната сделка с тази разлика, че комисионерът може да иска само половината от възнаграждението (срв. чл. 358, ал.2 ТЗ)
V.Разваляне на договора от комисионера. Съгласно чл. 359 ТЗ развалянето на комисионния договор от комисионера се извършва с писмено предизвестие. Договорът се смята развален след изтичане на две седмици от получаването на предизвестието от доверителя. Комисионерът има право на възнаграждение и обезщетение за претърпените вреди. В месечен срок от получаване на предизвестието за разваляне на договори доверителят е длъжен да се разпореди с имуществото си, което е у комисионера. Ако доверителя не изпълни своите задължения, комисионера може да се откаже от договора и да претендира обезщетение за направените разходи.
