1.0бща характеристика. Това е един нов институт в ТЗ чл. 307 "Съдът може по искане на една от страните да измени или да прекрати договора изцяло или отчасти когато са настъпили такива обстоятелства които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността."
Установява се едно потестативно право за страните при изменение на икономическите условия да искат промяна на договорените условия или прекратяване на договора.
За да се упражни това потестативно право трябва да са налице кумулативно 2 условия:
1)Да не са могли да предвидят изменението на тези условия. 2)Да не са длъжни да ги предвидят.
И тук тези условия трябва да са настъпили след сключване на ТС. 2. Особености:
1)Не е налице невъзможност за изпълнение, длъжникът може да изпълни, но това би довело до неговото разоряване или до твърде сериозни изменения на еквивалентността между престациите на кредитор и длъжник.
2)Критерият за приложение е противоречието със справедливостта (става дума за синоним на еквивалентност, т.е. има правен характер) и добросъвестността (честност, почтеност, лоялност, които са установени в оборота, т.е. този критерий няма правен характер);
3)Причинна аръзка между променените икономически условия и нарушението на еквивалентността.
3.Последици. Последиците са различни от невиновната невъзможност за изпълнение. Всяка от страните може да иска от съда две неща: 1)да прекрати договора ;
2)да го измени, така че да възстанови икономическото равновесие, т.е. да измени една от престациите така, че да съответства на другата.
Редът, по който съдът може да се намеси в договора по исков ред, не е чрез конститутивен иск. Съдът не разрешава правен спор, а със своя акт внася изменение в съдържанието на едно облигационно отношение и има характера на административен акт. Производството е спорно административно производство.
СН може да засегне не само паричната престация, но и непаричната.
II.Отметнина-чл.308.Понятието "отметнина" има няколко значения:
-Уговорка, по силата на която някоя от страните има право да се откаже от договора като губи онова, което е дала или обещала.
-Парична сума или вещ (която е предмет на уговорката) която една страна дава или се задължава да даде при сключване на договора, за да се запази правото да се откаже от договора.
Отметнината има акцесорен характер, не може да съществува извън договора, по които може да се упражни правото. Тя дава право на една от страните да се откаже от
изпълнението по договора, но само ако това изпълнение не е започнало. 2.Отлика от задатъка:
1)Във функциите. Задатъкът има обезпечителна и обезщетителна функция, т.е. да осигури изправната страна срещу неизпълнение и да я обезщети чрез предмета на задатъка. Отметнината има друга функция - да се даде възможност на страната да прекрати договора без наличие на други изисквания (напр. вина на другата страна). Това е една възможност за ревизия на необмислено сключена сделка. В практиката по-често се прилага при сключването на предварителни договори и по-рядко при окончателните.
2)Отметнината няма реален, вещен характер; задатъкът за да породи действие трябва да има предаване (може да има и уговорка а този смисъл). Задатъкът има вещен характер, т.е. е случай на упражняване на правото се придобиват вещни права, отметнината няма вещно действие. Ако е дадено нещо то е задатък.
Различната функция ограничава и времето, а което може да се упражни правото при отметнината - само до започване на изпълнението, правото което поражда отметнината може да бъде упражнено е това, което е дадено или обещава се губи, но договорът се прекратява. В противен случай според чл. 308, ал. 2: "Когато договорът се изпълни, отметнината се връща или се прихваща. Тя се връща и при прекратяване на договора по взаимно съгласие".
III.Неустойка. Чл 309: 'Не може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци. Това е изключение от чл. 92 (2) ЗЗД. Според съдебната практика на Арбитражния съд чл. 309 не се прилага при първата хипотезата на чл. 83 ЗЗД. Когато кредиторът е допринесъл за вредите неустойката може да се намали, което е съмнително.
Идеята на нашите съдилища е, че може да се обяви частична нищожност на неустойката договорната лихва при определени обстоятелства. Според проф. Таджер неустойката може да се намали поради прекомерност, но може да се намали по някои от другите посочени в чл. 92, ал 2 ЗЗД критерии - когато задължението е изпълнено неправилно или от части.
Неустойката не може да се намалява поради прекомерност само ако и двете страни по ТС са търговци. Ако Длъжникът не е търговец, то той може да иска от съда намаляване на неустойката поради прекомерност. Могат да се кумулират неустойки за неизпълнение и за забава /мораторни/.
IV. Лихви-Правната уредба на лихвите се намира в чл. 294 ТЗ.
(1) Между търговци лихва се дължи освен ако е уговорено друго.
(2)Лихва върху лихва се дължи само ако е уговорена.
Лихвата наподобява неустойката, защото е уговорена предварително вреда за забавено изпълнение /плащане/.
Чл. 2 на чл. 294 допуска анатоцизъм /лихва върху лихвата/, но само ако е изрично уговорена и то само между търговци. Чл. 419 (1) изр. 2 допуска анатоцизъм и без да е предвиден ... Страната в полза на която при приключването има остатък, може да го иска заедно с лихва от деня на приключването на сметката и когато в нея вече са включени лихви. При плащания по договор за текуща сметка. В договора за банков кредит е уреден въпроса за олихвяване на лихвата по кредита но това не е анатоцизъм, защото тази лихва не е мораторна ,а това е печалбата на банката по кредита.
