Изследователите различават две епохални събития на 18в.,които се допълват и обогатяват, а именно:
-класическия либерализъм във Франция и Англия, който издига принципа за равни права и граждански свободи.
-прехода от манифактура към машинно производство т.е.индустриалната революция, която издига на преден план естествения стремеж на хората към собственост. В тази конкретна обстановка се открояват двама учени, икономисти: Жан Батист Сей и Фредерик Бастия, които полагат началото на т.нар. „Оптимизъм във френския класицизъм”. Аргументите за това са,че тези автори са много по- близо до субективната школа и съвременния маржинален анализ, от колкото до трудовата теория за субективността.
Жан Батист Сей като стои много по- близо до меркантилизма,защото защитава и лансира тезата, че производството създава полезност, която придава на стоките ценност. Тя е мерило за стойността на стоките и » Жан застава на позицията на субективното начало в икономическата мисъл на Галиани, Тюрго и Кондиак.
По важните приноси на Ж.Батис биха могли да се посочат в две направления:
1)теорията за услугите. Факторите за производство: труд, капитал, земя. Фактора създава определен доход, който е в контекста на произвежданата полезност, т.напр. труда създава работната заплата, земята- рента, капитала- печалба.
Към тази класическа триада производствени фактори се прибавят и предприемачески. Предприемачеството е фактор за нарастване на капитала чрез технически прогрес.
Ж. Батист е първият икономист, който комплексно разглежда факторите: земя, труд, капитал, предприемачество.
2)теория за реализацията- известна като закон на Сей за пазарите, включвайки класически възгледи, че „ предлагането само създава свое собствено търсене” » всяка продажба е едновременно и покупка:
- общи кризи са невъзможни
- търсенето и предлагането се уравновесяват, т.е. кризи на свръхпроизводството са невъзможни
- допускат се само ситуации на частично свръхпроизводство за отделни отрасли или недопроизводство.
Ж. Батист издига и защитава идеята за възможността от абсолютна и безпрепятствена реализация на продукта, която изключва трайни и сериозни нарушения в стопанството. Теорията на Жан за реализация въплъщава класическия възглед за функциониране на стопанството.
Друг представител на френския оптимизъм в икономическата мисъл е Фредерик Бастия,той лансира и защитава следните по- важни възгледи:
- съвременното общество е хармонично и универсално
- всички законни интереси са различни
- покупко-продажбата е размяна на равноценни услуги между факторите на производството и те „жертват” себе си, за да получат доходи. Т.напр. капитала жертва време, за да получава печалба, труда жертва свободно време, за да получава работна заплата, но наред с това и работоспособност. Земята жертва плодородие и собствениците върху нея получават рента. Предприемачеството жертва риск и интелект за да получава предприемачески доход. Някои наричат тази теория- теория на жертвите, която се допълва от това, че отделните фактори на производството си оказват услуги » отделните класи си вършат услуги, което в контекста на Бастия води до хармонично съвършенство.
Хармонията се дължи на обстоятелството, че хората са подтикнати от лични интереси да си оказват услуги, да жертват време и енергия, за да получат възнаграждения. Делът на капитала и труда прогресивно нараства с напредъка на икономиката.
