Тъй като ФПО са властнически, изпълнението на финансовите задължения е скрепено със санкция. Става въпрос за санкция под формата на юридическа отговорност. Нарушенията са финансови, защото не е спазена ФПН. ФП не разполага със собствена финансова отговорност. Понятие финансова отговорност няма. Санкцията при финансовите нарушения се свързва с четирите вида юридическа отговорност: наказателна, гражданска, административна, дисциплинарна. Не могат да се кумулират само административната и наказателната отговорност, тъй като едно деяние не може да е едновременно административно нарушение и престъпление. Приложими са заедно със санкциите и принудителни административни мерки.
До налагане на наказателна отговорност се стига в случаите, когато финансовото нарушение е с висока степен на обществена опасност и е предвидено в особената част на НК като престъпление. В особената част на НК има такива състави: чл. 234 НК (продажба на акцизни стоки без бандерол), чл. 242 НК (престъпление против митническия режим), чл. 243 и следв. НК (престъпления против паричната и кредитната система), чл. 253 и следв. НК (престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната система). При установени по повод на финансов контрол данни за престъпление финансовият орган сезира прокуратурата, за да се развие наказателното производство по реда на НПК.
Друг вид отговорност е дисциплинарната. До нейното налагане се стига, когато нарушителят е в трудово правоотношение и по повод осъществяването на трудовите функции е извършил някакво финансово нарушение. Тя се реализира от съответния ръководител, а видовете наказание са забележка, предупреждение за уволнение и уволнение. В старото законодателство е имало възможност министърът на финансите да реализира финансова отговорност.
Гражданска отговорност. Във ФП тази отговорност се среща с наименованието имуществена отчетническа материална отговорност. Тя има обезщетителен характер, като целта й е да възстанови причинените вреди на държавно и общинско имущество. В резултат на финансово нарушение са причинени вреди. Тя се изучава във ФП, защото е резултат от осъществен специализиран финансов контрол от органите на Държавната финансова инспекция. Става дума за деликтна гражданска отговорност със специфични черти.
Най-широко приложение при извършване на финансови нарушения намира административнонаказателната отговорност. Проявява се основно под формата на глоба или имуществена санкция. Специфичен е начинът за определяне на санкцията. Приложим е класическият способ за относителна определеност на санкциите „от” - „до”. Съществуват обаче и санкции, чийто размер е съизмерим с неизпълнения финансов дълг. По този начин се изключва възможността за индивидуализация на наказанието и това основателно се критикува. Във всички финансови закони относно установяването на нарушенията и издаването на наказателни постановления се препраща към ЗАНН. Особен е чл. 34, ал. 2 ЗАНН. За финансовите нарушения е предвиден по-дълъг срок за установяване – шест месеца от откриването и пет години от извършването.
Друг вид принуда, която се прилага при извършването на финансови нарушения, са принудителните административни мерки. Както е известно, възможността за тяхното налагане е предвидена в ЗАНН (чл. 22-23 ЗАНН), но се обжалват по реда на АПК. Както и в АП, те могат да бъдат превантивни, преустановителни и възстановителни. Те са посочени в различни нормативни актове. Т.напр. според чл. 38 ЗУДБ министърът на финансите може да преустанови трансфера на бюджетни субсидии или да блокира сметки на бюджетни организации. Във ВЗ (чл. 17) е предвидено, че министърът на финансите или упълномощено от него лице може да предвиди запечатването на търговски обект или отнемането на издадено удостоверение на регистрирано лице. Във ФП принудителните административни мерки се прилагат както за ФЛ, така и за ЮЛ. Друга особеност е, че те са свързани и с неблагоприятни последици от материално естество, а именно засягат имуществената сфера на лицата. И принудителните административни мерки се налагат по повод само незаконосъобразни действия, а не и при нецелесъобразни такива. При последните могат да се отправят препоръки, предписания, указания, които са актове от друго естество.
