Лекции по Икономика

11. Политическа култура

1. Същност - тя е важен фактор, определящ гражданското възпитание или гражданската култура на хората. Като научна категория, политическата култура се налага през 50-те год. на ХХ век. Нейни видни изследователи са Гейбриъл Алмънд, Сидни Вебра, Жан Пол Сартър, Хана Аренд,Морис Дьоверже, Карл Попър и др. Политическата култура става важно направление в политологията поради няколко причини:
• Жестоките резултати от фашисткото управление и идеология, възникнали в най-силно развитите в културно отношение страни на Европа като Италия, Испания, Германия и по-далече - Япония. Автоматично се поставя въпроса защо се стига до разпадане на гражданската култура в страни, където тя е най-развита и как това ще се отрази в по-слабо развитите страни?
• В Източна Европа и Азия се осъществява "социалистическа културна революция" с крайна цел "нов тип социалистически човек". Създава се съвсем нов тип "дирижирана" политическа наука на "маршируващите под строй хора". Как трябва Западът да противостои на нея?
• 50-те год на ХХ век силен напредък имат изследванията в областта на социологията, психологията, морала и етиката. Те доказват наличието на голяма група човешки заболявания произтичащи от морални тревоги, комплекси, стресови състояния, свързани преди всичко с това кой и как управлява обществото.
• 50-те год на ХХ век - бързото развитие на НТР е причината за масово навлизане на телевизията, компютрите, електрониката и т.н., в мащабна информационна инвазия в човешкото съзнание. Възниква въпросът за използване на техническите средства като инструмент при формиране на новата политическа култура.
Политическата култура изразява възгледите за ценностите в обществения живот и образците на практическото поведение за мястото на човека в политическия процес, за отношението му към властта, институциите и останалите членове на обществото.

2. Функции
Основната функция е да формира умение за правилно осмисляне и разбиране на личните и обществени интереси и отговорности и начините за тяхната защита и постигане. Следователно, политическата култура позволява да се вземат правилни решения как да се действа на практика с цел задоволяване жизнените интереси. Оттук произтичат последователно няколко функции:
• умение да се разпознават отделните факти от обществено-политическия живот всред масива от факти, получавани от ораторските умения на партии, лидери, медии и др. Ако не откроим важните факти няма да можем да формулираме идеите за конкретния политически проблем. А без формулиране на проблема не може да се започне процеса на определяне на политиката.
• умения да правим верни обобщения и анализи. Т.е. трябва първо да разграничаваме, а после да обединяваме фактите и да достигнем до разумни обобщения.
• получаваме ясна представа за гражданските си права и отговорности.
• тя ражда емоции, които зареждат обществения живот с духовна енергия, поддържат верността към дадена политическа идея, развиват патриотизъм, борят се срещу отчуждението и нихилизма.
• изостря усещането да се предвижда зараждането на нови значими политически проблеми в обществото и навременната мобилизация срещу тях.
• формира чувство за национално достойнство и гражданско самочувствие.

Политическата култура не е институционално явление, не е продукт от дейността на дадена институция. Тя се формира по различни начини за всички хора, за нея няма установени правила както при писането и смятането, което става в училището, а в самия живот, бит и душевност на човека.

3. Структура на политическата култура. - това са елементите които изграждат нейния вътрешен строеж:
- ценностите са най-важния структурен елемент. Всяка личност и класа създава свой собствен ценностен модел в зависимост от социалния статус. Т.е. ценностите са социално предопределени и изграждат определени ценностни системи.
От края на ХХ в. доминира разбирането за универсални политически и обществени ценности - солидарност, справедливост, мир, правни гаранции и др. Актуалност придобива и проблема за регионалните ценности ( ислямски ценности или т.нар. балкански синдром), които дават отражение върху формирането на политическата култура.
- политическото знание - дава възможност да се осмислят сведенията , свързани с политическите ценности, а оттам да се даде политическа оценка за значимостта на една или друга ценност. Политическото знание се проявява по няколко начина:
- степен на достатъчна политическа информираност за събития и факти
- ясно лично политическо мнение
- изграждане на ясна и логична политическа теза. Напр: "Тази партия е по-добра, защото…"
- създаване на цялостна политическа доктрина (идеология), т.е. система от взаимосвързани политически тези. Тя е най-завършен вид политическо знание и не е по силите на един човек. Тя се създава само от гениални личности и затова доста рядко. ( Макиавели - Политиката има за цел да научи хората как да постигнат успех!; Маркс- Политиката е концентриран израз на икономиката.Няма политика въобще. )

Политически принципи, необходими за стабилизиране на политическата култура
- последователна защита на целите
- аргументиране на интересите
- твърдост при политически трудности
- готовност за компромис
- умение за селекция на политическите задачи съобразно тяхната актуалност и важност
- намиране на подходящи партньори и средства за достигане на целта

Изграждането на политическата култура на личността става постъпателно чрез самообразование => политическо възпитание => политическо участие => политическото творчество - това е най-висш етап в процеса на овладяване на политическата култура, характерна за политическите гении.

4. Видове политическа култура (типология) 
А. Съобразно нейните национални, религиозни и социални пластови особености
- регионална - европейска, азиатска, балканска и др.
-зависи от особеностите на отделните човешки раси - славянска, арабска, латинска
- масова политическа култура - в едно и също общество
-активистка политическа култура - на хората работещи доброволно за дадена политическа кауза
-професионалистка политическа култура(елитарна ) - хората са ангажирани професионално с политика и управление. Т.е. политическата култура на елита на обществото
Б. Герхард Алманд предлага типология на базата на традициите на обществото:
- англосаксонски тип политическа култура ( Канада, САЩ, Англия, Австралия, Нова Зеландия) - със стабилна и еднородна политическа култура като резултат от сходството между ценностните системи на всички граждани: независими средства за информация, лобизъм, утвърждаване дейността на групите за натиск и др). Такава политическа култура е прагматична с цел създаване на разумна политика.
- средиземноморски тип – (Франция, Италия, Испания,).- силно изразена вътрешнонационална разпокъсаност между политическата култура на отделните слоеве. Има силно присъствие на емоциите, промяна на мненията, готовност за промени. Обществото е податливо на по-чести политически промени.
- смесена политическа култура ( Гърция,България ) - редуват се периоди на стабилност и нестабилност в държавата
В. В зависимост от степента на цивилизованост:
-патриархална - напр. африканските племенни народи днес. Хората са свързани повече с рода и племето, отколкото с държавните институции.
- поданическа- при силна държава и централизиран тип политическа система. Тогава гражданинът е скован и неактивен участник. Той е поданик на държавата. Напр културата в Царска Русия и в СССР.
- активистка..- или култура на участието - в демократичното общество, където гражданите участват активно в политическия живот (британска, скандинавска и др. )
Особено важно за развитие и стабилност на политическата култура на нацията е примерът, който дават основните политически институции в държавата със своята работа.