Проблемът за лидерството или водачеството има различни измерения и различни значения. Във философско-исторически аспект е свързан с ролята на великата личност.
В социологията се търси връзка на водача със социалната среда и структурата.
В социалната психология се разглежда водача като фактор в междуличностните отношения.
В Политологията се разглежда ролята на водача в политическата система и политическия процес.
1. Определение за лидерство:
1. Лидерството(водачеството) - функция от силната личност или следствие от силата на личността.
2. Средище, фокус на груповия контрол.
3. Лидерство = осъществяване на влияние.
4. Може да отразява поведението на индивида в управлението на една групова дейност.
5. Способността да се влияе на хората.
6. Израз на позитивно влияние.
Особеното положение на един човек или няколко души по отношение на мнозинството; като такъв тип взаимоотношение в групата, при които планирането, координирането на дейността са прерогатив на един или няколко лидери.
2. Необходимост от изучаване на политическо лидерство.
Явлението се разпростира във всички сфери на обществения живот. Интерес е лидерството в политиката. Корените се търсят в тезата за вечното социално и политическо неравенство на хората.В това неравенство се търси и пораждането на управленския елит. Мнозинство – елит - лидери.
Управление на лидерите при наличието на опит и маса. Политическото управление се осъществява от:
- един човек - монарх, директор, тиран, автократ;
- от няколко души - олигархия, хунта, регентство;
- от много хора - колегия, парламент;
Въпросът за лидерството е свързан с търсенето на равновесие между управляващи и управлявани. Управляващите се определят като управляваща прослойка, тъй като са малко на брой по отношение на обществения брой на управляваните. Такъв е случаят на груповото лидерство. Когато обаче субект на политическия процес управляваща е една личност, тогава става дума за индивидуално лидерство.
Делението е условно. Елитът е този, който излъчва и груповите и индивидуалните лидери, за това той се разглежда като лидерска каста.
3. Методики за установяване на лидерите.
Проблемът за лидерството се осъществява на две равнища:
1. Решаване на проблема чрез философско-исторически и политически концепции за лидерството.
2. Чрез емпирични изследвания в малки групи. Концепции за емпиричен анализ:
- Теория за чертите на лидера. Критерии: -- качества на лидера - съвкупност от психични и биологични черти. В редица случаи този критерии е неприложим, защото има различни мнения за тези качества на лидера.
- Теория на ситуационализма. Основна цел - да открои лидера благодарение на ситуацията, определяща е и оценката на другите в групата.
- Теория за определяща роля на последователността - акцентът се поставя върху управляваните, върху ония, които изпитват върху себе си ефекта на управлението и качествата на лидера. Лидерството се разглежда по-скоро като характеристика на групата (каквато е групата, такъв ще е и лидера). Теорията разглежда лидерите като хора, способни да задоволяват и изразяват интересите на своите последователи.
- Теория за релационизма(релация - отношение). Обяснява лидерството с взаимоотношенията между лидер, ситуация и група.
- Теория основаваща се на взаимоотношението лидер-граждани. Валидна е само където съществува гражданско общество. Връзката е двупосочна и лидерите влияят и въздействат върху решенията на избирателите(в първата посока);
Второ - лидерите търпят тяхното въздействие като се стараят да отговарят на предпочитанията им. За постигане на целите си лидерите се опират на т.нар. сублидери(заместници, полулидер) и на избирателите си. Обикновено процесът на информиране и на изразяване на мнение тръгва от избирателите, минава през сублидерите и стига до лидерите, като те всички са взаимно-зависими.
Определение: лидерството трябва да се разглежда като взаимоотношение, при което за да упражнява власт лидерът се нуждае от привърженици и последователи; т.е. лидерството разглеждано като взаимоотношение от страна на лидера е упражняване на власт или влияние към неговите последователи.
6) Ролева теория.-Свързана е със социалната роля на лидера. Въпроса е не кой е лидерът, какво прави?
4. Видове лидерства:
- фиктивно лидерство - отразява отрицателните черти в личността; вреди както в индивидуална изява, така и в обществена изява;
- фактическо лидерство - решения, които са резултат от положителната нагласа и необходимите положителни качества на лидера;
- формално и неформално лидерство - отнася се до начина на подбор;
5. Формиране на политическите лидери.
Това е един сложен процес. Не всички политически дейци, дори да са начело на партии, държавни институции са политически лидери. За да стане един политик лидер му трябват не само качества, но и последователи.
Някои черти на политическия лидер: да има собствена политическа програма; да има способността да се бори за нейното изпълнение; да има популярност; да има качествата да води масата; да има достатъчно време да посвети на каузата и време да докаже своите качества на масите; да има харизма - обаяние, т.е. качества които привличат масата.
Има значение и обстоятелството дали лидерът е профсъюзен деятел, политик или интелектуалец.
Оптимизъм - абсолютно качество за всеки лидер.
6. Типове лидери.
От типа на лидера често зависи дейността на избирателите му. Предпоставки за характера и типа на лидерството: мащабност и стил; да има обща култура, също специална партийна култура; да бъде информиран; да бъде стабилизиращ фактор в отношенията; да бъде отговорен човек; да бъде убеден демократ; да бъде авторитетен.
Според най-разпространените типологии лидерството бива:
- традиционно;
- рационално;
- харизматично — особено съществен тип, защото има чисто личностен характер. Основава се върху вярата за особените възможности на лидера. Най-често харизматичните типове лидери възникват при кризисните ситуации;
- има теория за лидерството като вид лудост, а лидерите се представят като хора фанатици, параноици;
- остроумие; постоянство в целта - консервативно светоусещане за спазване на дадено състояние.
Възходът и падението на елитите се обясняват с различни пропорции в два рецидива. Това обяснява постоянното движение на елита. Гъвкавост; сила; твърдост и постоянство; редуване на сила и измама.
Управляваща класа - важи теорията на Моск. Във всяка общество има две класи хора:
1. Класа, която управлява - тя е по-малобройна, притежава политически функции, които й дават възможност да монополизира властта.
2. Класа на управляваните -тя има възможност да контролира първите по законни и незаконни начини.
Във всеки политически орган има един водач сред лидерите. Между двете възниква натиск отдолу на недоволство на управляваните, който повлиява политиката на управляващите.
Защо съществува политически елит?
1. В организационен план - само един не може да се справи с управлението. Нужно му е малцинство, което да го поддържа, т.е. елитът е господство на организираното малцинство.
2. Във психологически - обикновено малцинствата се състоят от индивиди, които имат материално и интелектуално превъзходство над другите.
Аристократична и демократична тенденция при управляващия елит.
1. Аристократична — тенденция на запазване на властта по наследство.
2. Демократична - тенденция за обновяване на властта чрез взаимстване на елементи от управляващата класа.
Аристократичната тенденция при създаване на управляващия елит се основава на: богатството; уменията; знанията; морални качества, които най-добре се запазват и развиват чрез традицията. Тя не е определяща в историческо развитие, защото настъпват ситуации, които водят до промени.
При при тази тенденция - се създава т.нар. клика - определено количество хора. Установява монополна власт и заема най-важните постове чрез ротация. Това е най-висшия слой.
Следва второстепенен, но много важен слой от управляващата класа. Той е по-многоброен и има всички качества да управлява. Без него е невъзможна социална организация на обществото.
Демократичната тенденция. по отношение на управляващия елит:. имаме няколко елемента:
1. Подновяване на управленската класа чрез проникване във нея на елементи от долу.
2. Промяна във философските и военни доктрини. Те водят до едно подновяване и замяна в състава на управляващия елит.
Съществува и клика на парламентаризма. Освен като говорилня и като форум, защитаващ правата на богатите, то при избора приятелите на гласоподавателите ги избират. Мнозинството от гласоподавателите са пасивни.
- има вождове агитатори, които обикновено подтискат някакъв комплекс за вина;
- има лидери-идеолози. Смята се, че са преживявали разочарование в детството си. За тях не е важно на какво поприще ще се утвърдят, важно е да имат власт;
- лидери от консервативен тип - действат само в рамките на закона;
- лидери от революционен тип - искат непрекъсната промяна;
- лидери реформатори (еволюционисти);
Съществуват авторитарен(господстващ) тип лидер; интелектуален; убеждаващ; изпълнителен тип(администраторите); демократичен тип.
7. Ролята на лидерството.
Схващане, че лидерът не е всичко, а елитът е всичко. Отношението лидер - маси също е много важно за значението на лидера. Печели онзи лидер, който е спечелил доверието на масите. Проблема за ролята на лидера в обществото и историята зависи от това чия е определящата роля в процеса на политическото развитие — на индивидуалното действие на личността или на действието на институциите.
Проблемът за ролята на личността в дадена политическа ситуация е свързана с няколко основни характеристики на лидера.
Централно място заема лидера - герой - проявяват се само в кризисни ситуации.
Прави се разграничение между лидерство в малки групи и лидерство в национален мащаб.
В национален и международен мащаб нерядко се поражда култ към личността на лидера. Това явление е вредно, то подменя естественото уважение с цел да се внуши на тълпата, че нейното благополучие зависи само от този лидер. Този култ се поражда от групи около лидера, които са заинтересовани.
8. Политически елит
Определение: Управляваща прослойка, чийто състав и характеристика могат да бъдат твърде разнообразни.
Критерии:
1. На базата на различията на умствените възможности.
2. На базата на имуществения признак.
Движение на елита. Макиавели: "Лъвовете и лисиците"(Силата и измама). На тази база се говори за движещи сили в обществото рецидиви, т.е. особени ирационални психически състояния.
Най-важни рецидиви са: институт за комбиниране - въображение,
Има организационни фактори обуславящи необходимостта от управленска класа. Техническа необходимост от ръководство. "Необходимост от бързо взимане на решение. Необходимост от добра комуникация между представителите на социалните групи. Необходимост от професионални знания и умения.
Железният закон на олигархията(власт на богатите) "Първата проява на професионално ръководство бележи началото на края на демокрацията".
Олигархията е организация, която ражда господство на избраните над избирателите.
На получилите мандат над далите, на делегатите над делегиращите. Освен от вътрешно-партийни условия олигархичната тенденция се внася от вътрешно-партийна характеристика. Необходимостта от бързи решения и невъзможността да се консултират с обществото, хората от парламента вземат сами решенията. Тактиката се мени бързо, а стратегията е за дълго,
В името на победата и непосредствената борба, често пъти се жертва демокрацията. Организацията става близка до военното изкуство. Използват се термини като: фронт, позиции, тактическо отстъпление.
Безразличие и апатия на масата. Тя предоставя на лидерите да вземат решение, което отразява една психологическа потребност от ръководство. Доведено до уродлива форма необходимостта от ръководство се превръща в култ към личността.
Има тенденция лидерите да се "канонизират", т.е. да се славят и след смъртта си.
Интелектуален фактор за вождизъм.
1. Той се поражда от разликите в нивото на интелекта, обща култура.
2. Неравенство в организационната култура — ораторство, полемизъм.
Ако управленският елит е неизбежен- шансът за демокрацията е тяхната конкуренция, защото така коригират свои непоправими качества. То дава възможност народът да участва в политическия процес.
