1. Предмет на политологията
Политологията е наука за политиката, властта, държавата и нейното управление. Тя е интердисциплинарна наука, която включва в предметен обхват огромен обем от знания за различни исторически епохи, за значими политически събития, за основни политически институции, за най – ценното в развитието на политическата мисъл.
Не една и две социални науки, докосвайки се в изследванията си до политически явления и процеси, предявяват претенции към част от предмета на политологията. Този проблем е с повече от три вековна давност. Така например, философията изучава най-общите закони на развитие на природата, човека, обществото (в т.ч. генезиса на държавата, правото, политиката). Социологията изучава обществото като цяло и функционирането на институционалните форми и механизми (като елемент на политическия процес) в частност. Правото - юридически и конституционни норми на държавен живот, както и разпределението на властта между държавните органи. Историята изучава генезис и еволюция на историческите явления и процеси в човешката цивилизация и по- конкретно в държавата и обществото. Това, обаче са само допирни точки до отделни структурни елементи на политическата наука. От ХV -ХIХ век, по традиция наследена от Н. Макиавели, основен предмет на изследване е държавата. От началото на ХХ век в негова траектория попадат острите проблеми на социалните групи и конкурентната борба между тях за властта.От 20-те години на ХХ век, Чарлз Мериам разглежда политиката като цялостна система на взаимоотношения във връзка с властта. Американската научна мисъл развива и по- специфични направления като бихевиоризма, който омаловажава идеята за политическата наука като служеща на практиката и образованието на гражданите и дава предимство на идеята за чиста наука, използваща методите на естествените науки. Въвеждат се системни и количествени методи на анализ.
На конференция на ЮНЕСКО в Париж (1948г.), политолозите уточняват същността на понятието “политическа наука”. В нея властта и държавата са основен предмет на изследване.
Определени са и основните предметни направления на науката:
• политическа теория
• политически институции
• партии
• групи за натиск и общественото мнение
• международни отношения
През 1969г. Ийстън обявява, постбихевиористична революция, която отстъпва от позициите само на “чиста наука”, акцентираща върху научния метод и техники на изследване. Интересува се повече от обществените отговорности на дисциплината и от политическите проблеми. В западната политология дискусиите продължават и през втората половина на ХХ век.
Определят се две основни течения, подкрепящи идеята за:
- Политологията е наука за правителствените институции на държавата.
- Политологията е наука за властта.
Днес, в търсене на предмета на науката се тръгва от категорията “политическа система”. Приема се, че тя най- синтезирано изразява предмета на политическата наука, която изучава теорията и историята на политиката,процесите и явленията в развитието на властта и политическите системи и отношенията между различните социални общности в политическия живот на обществото.
Видно е, че политологията интегрира в себе си отделни клонове на познанието за политиката. Тя е основният обект на изследване. Категорията “политика”, (както и самата политология) има интердисциплинарен характер доколкото засяга разнообразни аспекти на социалната действителност. Политическата система на обществото е централният акцент в многоаспектните изследователски дирения, защото чрез нея се осъществява връзката с властта и функционирането на властните институции, преплитането на разнородни политически интереси, реализирането на партийни програми, на исканията на “групите за натиск” и др. Предмет на изследване е политическия живот на обществото, където се включват политическата социализация, политическото поведение, политическото участие и др.
2. Структурният обхват на съвременната политическа наука включва четири теоретични направления:
- история на политическата мисъл, като генезис и еволюция на политическото мислене.
- политическата теория, изясняваща значението на нейните фундаментални понятия ( демокрация, свобода, справедливост и др. )
- политическата теория, създаваща формални модели (по подобие на моделите в икономическата теория)
Например: модел за електорална конкуренция на американския учен Антъни Даун.
- политическата теория като теоретична политическа наука, синтезираща емпирични обобщения, трансформирайки ги в цялостна обяснителна система.
3. Основни етапи в развитието на политическата наука:
1. Класически - от Античността до средата на XIX в. – с три подетапа:
- Древност
- Ренесанс и Просвещение
- Новото време
2. Съвременен- с четири подетапа:
- края на XIX в., началото на XX в. в САЩ , когато политиката се изучава предимно на историческо, еволюционно и сравнително равнище.
- 20-30те години на XX в., свързан с името на Чарлз Мериам в САЩ (създател на американската политология), който слага теоретико – методологическите основи на теорията за политиката.
- 60 години на XX в.- етап на ”бихевиористичната раволюция”, която развива науката по подобие на естествените науки.
- 70-80 години на XX в. “постбихевиористична революция”, която приземява науката за политиката в естествените й граници за анализ на важните социални и политически проблеми от най- ново време.
4. Методи на изследване: две основни групи- сравнително- исторически и емпирично- социологически методи.
1. Сравнително исторически методи:
- историческо описание
- сравнителен исторически анализ
- периодизация
- хронологически анализ
- ретроспективен подход и др.
Чрез тях изучаваме политическите факти и събития в техния конкретен исторически контекст и правим съответните изводи и обобщения.
2. Емпирично- социологични методи- те заемат приоритетно място при политическите изследвания. Най- често използвани са:
- теорията на факторите ( изучаване влиянието на икономиката, културата и др. социални сфери върху политическите процеси )
- диференцираният анализ на социалните общности ( слоеве, групи, класи, нации)
- структурен и функционален анализ на политическите институции (държавата, политическите партии, политическите режими)
- системен анализ на различни политически (големи и малки) структури.
- комуникационен анализ на взаимодействие между елементите на политическия процес
- анализ на политическата динамика
- сравнителен метод (при еднородни и разнородни типове политически системи)
- методът на политическото планиране
- политическо прогнозиране и др.
В политологията най- голямо приложение има системният подход. Той изучава политическите явления, структури и системи в цялост и разглежда политическия живот в неговата динамика, променливост и изменяемост.
Чрез него се отчитат общите и особените черти на политическите явления и процеси, формулират се глобалните цели и задачи на политическите субекти, да се извършва определен тип моделиране и др.
5. Задачи на политологията:
- Да осъществява системен анализ на политическата система: институции, партии, механизми за власт и управление.
- Да изследва зависимостта между политика, право, морал, философия и др.
- Да изследва общественото мнение и изявите на елита, тълпата и останалите субекти на властта.
- Да увеличава практико – приложната стойност на знанията за политическите закономерности при вземане на решения
- Да разработва модели, стратегии и схеми за бъдещето.
- Да развива политическия маркетинг за успешно участие в избирателните кампании на партиите, лидерите и групите.
- Да развива политическата култура.
- Да развива политическото образование и възпитание на масите и елита и др.
За осъществяване на поставените задачи политологията изпълнява някои основни функции.
6. Функции на политологията
- познавателна - изучават се определени ситуации; процеси и др. , чрез които се цели получаването на конкретни знания за характера и особеностите на различните политически проблеми.
- прагматична- (практико-приложна), когато проучени вече въпроси и създадени модели за поведение, оценка и др. намират пряко приложение в социално – политическата практика.
- оценъчно- критична – обективна оценка, градивна критика, конструктивни предложения за управление на “ играчите” в политическия процес.
- прогностична – извършват се краткосрочни или дългосрочни научни прогнози по дадени въпроси.
