Всички банки са търговци, независимо от тяхното наименование не защото са свързани с търговията и инвестициите, а защото са такива по смисъла на чл. 1, ал. 1 ТЗ. За разлика от Централната банка търговските банки действат като равнопоставени субекти в гражданскоправни отношения. Има едно важно съотношение в нормативната уредба – водещ е ЗКИ. Той е специален по отношение на ТЗ, който е общ и безспорно негови правила важат за банките. В същото време ЗКИ е общ и важи за всички банки, включително и за тези, създадени със специален закон (Закон за банката за развитие например). Това следва от чл. 1, ал. 1 ЗКИ.
Приложение намират ЗБНБ, ПНА на Централната банка и др. закони като ВЗ, Закона за мерките срещу изпиране на пари и т.н. Особен източник са уставите на търговските банки. Приемането на устава става по волята на акционерите. Уставите съдържат две части: императивни норми от банковото законодателство и уговорки по волята на страните. Чл. 9 ЗКИ определя задължителното съдържание на устава на една търговска банка:
Чл. 9. Уставът на банката трябва да съдържа освен данните, предвидени в Търговския закон, и данни за сделките, които тя ще извършва, пълномощията за подписване и представляване на банката, както и данни за начина, по който ще се извършва вътрешният контрол на банката.
Определението за банка се извлича от чл. 2 във вр. с чл. 7 ЗКИ. Това е акционерно дружество, което извършва публично привличане на влогове и използва привлечените парични средства за предоставянето на кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск. Друга важна разпоредба е тази на чл. 7 и 8. Необходимият внесен капитал е 10 милиона лв. Акциите са само безналични и дават право на един глас.
За да се осъществява банкова дейност, е необходимо писмено разрешение от БНБ (Наредба No 2 на БНБ за лицензиите). Банката се създава по разрешителен, а не по регистрационен режим. Необходимо е да се извършват минимум две от основните банкови дейности: публично влогонабиране по смисъла на пар. 1, т. 3 ДР и кредитиране. Режимът на лицензирането се съдържа в чл. 13, като той се издава при изпълнени определени условия, изброени в чл. 14, ал. 3. Тук освен нормативните изисквания се преценява планът за делова дейност, управлението и организационната структура. Издадените лицензии се вписват в специален регистър. Нов момент е, че отказът за лицензиране може да се обжалва.
Лицензията може да бъде пълна (за всички видове банкови дейности, изброени в чл. 2, ал. 2) или частична (за част от тях).
Отнемането на лицензията е уредено в чл. 36. Тук се разграничават две хипотези. По първата хипотеза (ал. 1) са изброени случаите, когато Централната банка може да отнеме лиценза. В ал. 2 са посочени две хипотези, при които задължително се отнема лицензията: неизпълнение на ликвидно изискуемо парично задължение повече от 7 работни дни или когато собственият капитал е отрицателна величина. Отнемането също подлежи на обжалване според чл. 151, ал. 1.
Най-общо структурата на капитала на банката се състои от собствения капитал и внесения капитал. Специална Наредба No 8 на БНБ за капиталовата адекватност в приложение на чл. 39 и чл. 40 урежда коефициента за капиталовите изисквания спрямо собствения капитал на банката – съществува изискване за кредитния риск, оперативен риск и др. Тъй като банковата дейност е рискова, публичноправният режим обхваща и режима на резервите, които банките заделят. Банката поддържа фонд „резервен“, в който се заделят средства преди заделянето на дивиденти. На второ място банките заделят т.нар. специални резерви или провизии по повод отпуснати кредити, които не се обслужват редовно. За това има специална наредба, издадена въз основа на чл. 43.
Банките поддържат в Централната банка т.нар. задължителни минирезерви, чрез които пряко се влияе върху парите в обращение.
Органи на управление
Управлението на търговските банки като акционерни дружества може да бъде едностепенно или двустепенно. Според чл. 219 ТЗ органи на АД са общото събрание на акционерите, съвет на директорите или надзорен съвет (при едностепенната система) или управителен съвет (при двустепенната система). Важна особеност е, че банките се управляват и представляват най-малко от две лица (чл. 10). Не може управлението да е възложено на едно лице, но може да се упълномощават трети лица за отделни действия. Условията са посочени в чл. 13.
