Политическите партии са по-ново явление в политическите отношения. За теоретиците темата за политическите партии остава в периферията на техните анализи до края на ХІХ в. Първото значително изследване е направено от Морис Дьоверже в "Политическите партии" през 1951г. - френски юрист и политолог. През втората половина на ХХ в. теорията за политическите партии се очертава като водещо направление в политологията.
Политическите партии са най - динамичният компонент на политическата система, най-податлив към промените в нея. Едва към края на ХІХ в. и нач. на ХХ в. успоредно с утвърждаването на избирателното право, на парламентаризма, когато се стабилизира демократичната система, те придобиват и разширяват своите функции в политическата система и се явяват междинно звено между гражданското общество и държавните институции. Тогава започва да се формира и теорията за тоталитарната партия, като противовес на демократическата партия. Тя е пролетарска, има строга дисциплина, ред и близка до военизираната структура
Трудовете на руския учен Мойсей Острогорски, на германските Робърт Михелс и Макс Вебер от началото на ХХ в. формират партологията като специфично направление в политическата наука.
1. Възникване и същност на политическите партии
Политическите партии в съвременния им облик не са феномен нито на най-развитата атинска демокрация, нито на римската република, още по-малко на средновековието. Въпреки,че откакто съществува политическия живот има политическа борба и разслоения, пораждащи временни образувания, политически секти и групи, ангажирани в борбата за власт с цел унищожение на политическия противник. Те са по-скоро политически фракции, които според лорд Болинброук са групи от хора, въоръжени с власт и действат като безпринципна партия, без представа за общественото добро.
Партията, обаче отразява "националното разделение по възгледи, относно формата и методите на управление в интерес на цялата общност" (лорд Болинброук."Дисертация върху партиите”).Етимологичното значение на думата от латински е part-деля, а от английски-partner-ship –партньорство.Така се измества думата фракция.
Политическите партии днес са масови доброволни общности, основани на идеологическа връзка, които се стремят да получават властта или да участват в нейното упражняване и критика, самостоятелно или в коалиция. Властта за тях е цел за отстояване на политически програми, отразяващи интересите на дадени социални групи в обществото, а не самоцел.
Теоретичните модели за възникване на политическите партии са няколко:
а) институционален модел - най-разпространен, според който те възникват с утвърждаването на парламентаризма и с разширяване на избирателното право, които довеждат до увеличаване на електората. Тогава се налага формирането на организационни структури за връзка на парламентарната група с избирателите. Този парламентарен път на възникване е типичен до края на ХІХ в. (Дьоверже). След ХІХ в. (Дьоверже) се налага извънпарламентарния път на възникване. Те възникват за да се организират и да участват в парламента или поне да влияят на политическото управление. Произлизат често от професионални и земеделски съюзи и религиозни организации.
Т.е. политическите партии се развиват едновременно с появата на парламентаризма по два пътя - от фракциите и извън парламента.
б) кризисният модел - търсят въздействието на политиката не в еволюционното развитие на демократичните институции, а в дълбоките обществени сътресения и кризи, водещи до създаване на политически движения и партии за разрешаването на определен социален конфликт и социални интереси, породени от него.
в) конфликтният модел - четири основни конфликта в обществото (според норвежката политологична школа на Стейн Рокан ). Пораждат политически разслоения и политически партии като следствие от разслоенията: етническо-национални, религиозни (църква срещу държава ); урбанизационни (град срещу село) и класови (работници срещу капиталисти).
г) модернизационен модел - на базата на възгледите на Рокан, авторите разширяват периметъра на конфликтните възли с тези, които се съпротивляват на модернизацията и с тези, които са нейни носители.Например:
-либерални партии срещу консервативния режим
-аграрни партии срещу промишлена система
-религиозни партии срещу централната власт
-комунистически партии срещу социалдемократизма
-фашистки партии срещу демократичната система и др.
2. Функции - в политическата наука има много опити за класификация на функциите на политическите партии. Най-важни са:
а) участие в конкурентната борба за спечелване на властта, за нейното упражняване и критика.Тази функция е свързана с процеса на правене на политика и вземане на политически решения.
б) политическите партии изразяват различните интереси на социалните групи на политическата сцена - на избори; в централните и местни структури на властта; в международните институции.
в) те легализират социалните конфликти, пренасят ги в политическите институции (институционализират ги) е съдействат за тяхното разрешаване по демократичен път.
г) подбират политически лидери за важни длъжности. Рядкост е в либерал демократичните държави министър-председателят или министрите да не са членове на демократическите партии. Всъщност политиката се прави от политически лидери
д) чрез политическите партии, гражданите участват най-успешно в политическия процес.
е) те изразяват общественото мнение на гражданите или формират такова, т.е. имат свързваща функция между управляващи и управлявани.
ж) разработват политически програми и стратегии за действие. Понякога те не се изпълняват или са неясни.
Имат и помощни функции, от които.най-важни са:
- средство за социализация и възпитание
- гаранти за демокрацията срещу диктатурата и липсата на плурализъм.
3. Класификация на политическите партии - има много критерии, с помощта на които се прави класификацията. Техния избор зависи от теоретичния метод, с който се изследва политическата дейност на партията - либерален (идеологическата, доктриналната връзка), институционалния (от характера на организационната структура), структурно-функционалния (според функциите, които партиите изпълняват).
- Според разположението си в политическото пространство партиите са леви, десни, центристки - ляво и дясноцентристки и неопределени (аграрно-популистки). Това е най-разпространената класификация.
- Според идеологията, близка до горната класификация са: консервативна, либерална, социалистическа, социалдемократическа, християнска, християндемократическа, комунистическа, фашистка, неофашистка, партия на зелените.
- От гледна точка на свобода - не свобода. Те са идеологически партии - монолитност в организационно и идеологическо отношение. Партии на общественото мнение - те приемат съществуващия ред. Те са от различни социални слоеве и водещо при тях е партийния лидер, а не политическата доктрина.
Според Нойман могат да бъдат още демократични и тоталитарни.
- От гледна точка на организационната структура Дьоверже ги дели на:
а) директни и индиректни - Директните се състоят от индивидуални членове, подписали декларация за членство, с членски внос, с участие в събрания и др. Индиректни са съставени от членове на синдикати и групи, клубове за обща.организация по време на избори.
б) централизирани и децентрализирани - т.е. местните управителни звена нямат.прерогативи или разполагат с големи такива.
в) кадрови и масови - Масови са от многобройната членска маса. Кадрови - чрез капиталистическо финансиране на богати хора. Тук няма редовно събиране на членски внос и система за масово членство, а членство според способностите и социалното положение на хората.
- Според типът партийно ръководство:
а) партии с колективно ръководство;
б) партии с колективно ръководство при доминация на лидер;
в) партии с еднолично ръководство;
г) партии с харизматично ръководство - има гаранция за колективно ръководство, но авторитета се създава от една личност;
д) партии с консенсусно ръководство - когато има фракции и идейни течения в партията.
4. Партийни системи - това е съвкупността от взаимнозависими политически партии за спечелване и запазване на властта, самостоятелно или в коалиция. Границите на партийната система се определят от границите на политическата система, с нейните правила и принципи.
Основните признаци, които определят една партийна система са:
- брой политически партии
- електоралната сила (т.е. да доведе до парламентарни мандати)
- способността им да съставят правителство
- доктринални и идеологически различия ( В Европа много по-контрастни в сравнение със САЩ)
- до каква степен изразяват националните интереси за развитие на обществото.
Най-често се определя два вида партийна система - плуралистична и еднопартийна
Плуралистичната система е:
- двупартийна (бипартизъм) - чист или гъвкав, в Англияи САЩ. При тях степента на партийна дисциплина голяма - всеки гласува индивидуално.
- многопартийна (мултипартизъм) - нито една от партиите не се радва на масова електорална популярност. За съставяне на правителство са нужни понякога коалиция от партии. Липсва абсолютно парламентарно мнозинство. Липсва политическа стабилност, има неефективност на коалиционните правителства (Италия, Белгия, Холандия ).
