1. Същност на екологичната ситуация – човекът променя средата, която го заобикаля като получава ресурси от природата или като отделя в нея отпадъци от производството и потреблението. В резултат на това взаимодействие с нарастването на благосъстоянието на хората, расте и натискът в/у екологичните системи, които обедняват откъм ресурси и отслабват откъм потенциал на услуги. Ето защо на околната среда и в частност на природата трябва да се гледа като на екологична система от състоянието на ресурсите и услугите, от която зависи подобряването на условията на живот и повишаването на благосъстоянието на хората.
Съвременната екологична ситуация по своята същност може да се определи като проблемна. Проблемна е онази ситуация, която е резултат на сложни, различни по своя характер взаимосвързани причини и за която невинаги могат да се намерят еднозначни и навременни решения. В основата им стои човешката дейност, независимо дали е с производствена или потребителска насоченост.
Характерни особености на екологичната ситуация:
- Възниква от наслагването на няколко фактора, като икономически растеж, промени в структурата на производство, както и социално-икономически причини, свързани с ръста в доходите и по-голямото потребление
- Променя се във времето. Отлагането на решенията в редица случаи може да изостри и да направи необратими тенденциите на увреждане в дадена еко система, в следствие на което от нарушено състоянието бързо може да стане критично и дори катастрофално за дадена система
- Променя се и в пространството като има тенденция в редица случаи да прераства от по-ниско към по-високо йерархично ниво, или от местно в регионално, от регионално в национално, а оттам към международно и глобално
2. Взаимовръзка м/у екологичната ситуация и икономическата дейност: скоростта и мащабите на едно икономическо развитие може да се превърне в заплаха за равновесието на глобалната еко система, на която се крепи самата икономическа дейност. Под заплаха са както ресурсите, които вече никой не смята за безкрайни, така и екологичните услуги , които се получават от природата. Еко услугите , за разлика от създадените от човека (технологии, машини и инфраструктура) съществуват независимо в природата и зависят само от устойчивото състояние на еко системите. Когато има свръхексплоатация могат да изчезнат не само ресурсите, но и услугите, които ни предлага природата.
3. Характерни черти на екологичната ситуация:
1) промяна в климата
2) изчерпване на НЕвъзобновимите природни ресурси и загуба на потенциала на възобновими ресурси с неблагоприятни последици за околната среда
3) натрупване на огромен обем промишлени, строителни, селскостопански и битови отпадъци, нарушаващи биогеохимичните цикли и намаляващи площта на плодородните земи
4) все по-широко използване на химични съединения и продукти, съдържащи вредни и токсични вещества, проникващи в хранителните вериги на еко системите и застрашаващи здравето на човека
5) разкъсване на кръговрата на основните биогеохимични вещества и превръщането им в линейни процеси с неблагоприятни последици за екосистемите и човека
6) повсеместно разрушаване и неустойчиво използване на капацитета на екологичните системи за услуги
7) ускоряване на процента на загуба на биоразнообразието, съпроводено с биологично смесване
8) нарастване на екологичните проблеми от местно към регионално и оттам към национално, международно и глобално равнище
Сред посочените характерни черти на глобалната еко ситуация се открояват 2 главни заплахи, които подтикват човечеството да преосмисли своето бъдеще в контекста на устойчиво развитие:
1) замърсяването и отпадъците, които превишават способността на планетата да ги абсорбира и преработва
2) нарастването на разрушаване и изчерпване на възобновими ресурси (вода, почва, гори)
3. Възникването на екологията като наука:
Екологията като наука възниква в средата на 60-те години на миналия век. Терминът „екология” е въведен през 1866 г. от немския учен Ернст Хекел за обозначаване на взаимовръзките между организмите и заобикалящата среда. Самият термин има гръцки корен от думата „ойкос”-дом, място. В началото на миналия век постепенно се оформят отделни части на екологията, като едва след 50-те години традиционната екология е запълнена с биологични знания, които й дават облика на самостоятелна наука
Екологията е наука, която изучава условията за съществуване на организмите, взаимовръзките между тях и средата, която ги заобикаля.
Клонове на екологията:
1) приложна екология – дава отговор на редица практико-приложни проблеми, произтичащи от взаимодействието на човека с природата, както и на ефектите, свързани със замърсяването и с изчерпването на природните ресурси
2) биофизична екология – разкрива процесите на функциониране на еко системите, материалните потоци и проявлението на законите на термодинамиката
3) екология на човека – проследява взаимовръзките м/у различни заболявания и замърсяването на околната среда
4) инженерна екология – разработва и прилага нови подходи и технологии, които спомагат за замяна на невъзобновимите ресурси
5) индустриална екология – стреми се да превърне отпадъците в суровини, с което се намалява замърсяването и използването на ресурси от природата
6) социална екология – изучава взаимовръзките м/у обществото и природата, демографските процеси, плътността на населението (бр. жители на кв. км.) и натискът в/у еко системите, организацията и качеството на околната среда
7) правна екология – формира едно от най-сложните и обемисти законодаделства – екологичното
8) екоикономика – синтез м/у неокласическата икономика и екологията. Проявява се в 2 аспекта: икономика на природните ресурси и икономика на околната среда
9) екология и устойчиво развитие – синтез от знания, с които се цели да се изучат по-задълбочено екологичните аспекти на концепцията за устойчиво развитие
4. Възникване и развитие на концепцията за устойчиво развитие:
Понятието „устойчиво развитие” най-напред официално е използвано през 1980 г. в документа „Световна стратегия за живата природа”. През 1987 г. в доклада „Нашето общо бъдеще” на международната комисия на ООН по околната среда и развитие, се обосновава концепцията за устойчиво развитие, като се посочва, че икономиката трябва да удовлетворява нуждите на хората, но нейният ръст трябва да се вписва в рамките на екологичните възможности на планетата. В този доклад е посочена и една от най-популярните дефиниции за устойчиво развитие - човечеството е способно да направи развитието устойчиво, удовлетворявайки нуждите на настоящето поколение, без да подлага на риск способностите на бъдещите поколения да задоволяват своите потребности.
Устойчиво развитие – процес, с който се удовлетворяват потребностите на сегашното поколение без да се отнемат възможностите на следващите поколения да удовлетворяват своите собствени потребности.
През 1992 г. на Конференцията, посветена на околната среда и развитието в Рио се променят принципите за устойчиво развитие – участват 113 страни и приемат програмата за околната среда. През същата година е свикан втори световен форум от ООН и на него присъстват 179 страни. Приети са 5 основни документа:
1) декларация от Рио с 27 основни принципа за устойчивост
2) план за действие за достигане на устойчивото развитие
3) рамкова конвенция за измененията в климата
4) конвенция „Запазване на биологичното разнообразие”.
5) Заявление за устойчивото развите на горите
През 2002 г. на третия световен форум, свикан от ООН в Йоханесбург се приема доклад, който се превръща в основен документ за устойчиво развитие, както и целите за развитие през хилядолетието. Тук присъстват почти всички страни и над 8000 неправителствени организации. Представя се и доклад „Главни екологични перспективи: минало, настояще и бъдеще”. В този доклад се разглеждат 4 основни възможни сценария за бъдещо развитие до 2030 г.:
1) Пазарен механизъм
2) Стратегия за решаване на екологичните проблеми
3) Свързан с безопасността на бъдещото поколение
4) Устойчивост, която се гради в/у основаването на система от ценности и институции, даваща перспектива за по-голяма справедливост
Целите за развитие през хилядолетието в 3-те измерения на устойчивото развитие, се превръщат в основен документ за изпълнение.
3-те измерения (основните стълбове) на устойчивото развитие са:
1) Социална справедливост (област)
2) Екологична поносимост (област)
3) Икономическа жизненоспособност (област)
