Лекции по Икономика

10. Икономически и пазарни инструменти на екологическата политика

Икономическите инструменти биват:
1. Фиксални – включват екологични данъци, сакции;
2. Финансово-кредитни – безвъзмездно финансирани
3. Екологично застраховане и отговорност.
Пазарни инструменти биват:
1. Търговията с разрешението за улов на риба, дърводобив и други;
2. Използване на екологични изисквания при публичните покупки, поръчки;

Икономическите и пазарните инструменти се отнасят към отделни принципи:
1. Потребителят на продукти и услуги плаща
2. Замърсителят плаща – този принцип е установен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Той изисква от онзи, който причинява със своята дейност замърсяване и екологични щети на 3-ти лица да заплаща за това. Тази теория е на Пигу.

MC+Ed(tax)
Екологични данъци – да отчитат влиянието на външни и вътрешни разходи, на щетите, които оказват на 3-ти лица.

 В ситуазцията на монополни условия – екологичният данък се прехвърля с цената на потребителите→да ина по-голяма либерализация, по-широк пазар, за да може екологичните разходи да не се прехвърлят върху потребителите.
ПAi = P-MC+tax
 Конкуренцията ще подтикват да се правят инвестиции за по-екологично производство, за да се увеличи печалбата.
Монопол:
ПВ = P+tax
 Тук данъкът се плаща от потребителите.

Екологичните такси се определят според принципа „потребителя на продукти и услуги плаща” – вследствие получаването на права на добив на вода, енергийни ресурси, дърводобив, риболов, т.к. държавата е изключителен собственик на природни ресурси, чрез таксите за добива им тя регулира екологичната устойчивост или развитие. Когато те са на изчерпване цената на таксите се вдига.

Зелена данъчна реформа – предвижда в рамките на определено равнище на облагане едни фирми да получават облекчение (облагане на труд, капитал); облагане на отраслите, които са екологични, за сметка увеличаване на данъчната тежест на дейностите, които са неекологични по своя характер.

Финансово-кредитни инструментариум
1) Безвъзмездни – за сметка на бюджета или за постъпление на екологични данъци и такси; На евро-фондовете и кохезионния гонд.
2) Ниско/безвъзмездни – отпускат се от фондове като: фонд за енергийна ефективност или целеви средства, отпуснати от други правителства или Европейската банка
Принципи:
1. Децентрализация – за да се постигне по-голяма прозрачност и ефективност на екофинансите е целесъобразно да се насочат на нейното равнище и да се изразходват за нейните екологични проекти на местно равнище.
2. Потърпевшия плаща – приложен първо през 80-те год. между източна и западна Германия. Инвестиции в съседни територии, за да се намали замърсяването на нашата територия(примерно намаляване на еисията на SO2). Днес този принцип се прилага в отношенията между развитите и равиващите се страни(преоценява се дълга на дадена страна, а тя на свой ред се задълвава да запази своите природни ресурси-гори,животински видове.)

Икономически инструменаиум и екологична отговорност и екологично застраховане:
1) Еколорчна отговорност – определя се въз основа екологчния риск – възможността да възникне авария в производствения елемент; продуктите, които се превръщат в заплаха за екосистемите (телефони, телевизори, батерии, акомулатори);
2) Екологично застраховане – химическата индустрия; дейности, свързани с електронното производство – отделните фирми да застраховат своята дейност, за запазване на хората от замърсяване
Принципи:
1. Принцип за предотвратяване – т.к. с въвеждането на задължителното екологично застраховане(ЕЗ) бизнеса е заинтересован да инвестира в по-чисто производство, в по-екологични продукти с цел да намали екологичния риск и от там да бъде освободен от задължетелното ЕЗ (това е допълнителна тежест за бизнеса). Този принцип е основание за въвеждане на продуктови такси – продукти на електронната индустрия; всеки уред, който се търгува се облага с профуктова такса.

Пазарни инструменти:
1) Търговия с рарешителни за емисии (SO2, CO2, NO3); търговията с разрешителни за улов на риба, дърводобив за разлика от екологичния данък, където правителството определя големината на да съответния данък, тук правителството определя само броя на разрешителните, а пазара определя цената. Търговията с SO2 и NO3 предшества търговията с въглеродни емисии.
2) Пълни разходи – намират израз в субсидите, които би трябвало да отпаднат за отрасли и дейности, които спомагат за екологичното замърсяване и изчерпването на реурсите и да се насърчава еколоичното производство(облекчения, финансиране, насърчения на дейността)