ДИСЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ
Дисциплинарната отговорност е система за въздействие, която предприятията могат да прилагат само по отношение на лицата, които са в трудово-правни отношения с предприятието. Това означава, че може да бъде потърсена дисциплинарна отговорност от съответно лице, само ако то има сключен трудов договор с предприятието.
По същество дисциплинарната отговорност представлява налагането на предвидените в Кодекса на труда дисциплинарни наказания, за нарушената от лицето трудова дисциплина. Понятието “трудова дисциплина” обхваща всички трудови задължения, които произтичат от трудовото правоотношение (трудовия договор) за лицето. Част от тези задължения може да са конкретно посочени в трудовия договор на лицето с предприятието, а други да са предмет на вътрешно-трудови нормативни актове.
Така в чл. 181 от Кодекса на труда е посочено, че “Всеки работодател има право да издаде правилник за вътрешния трудов ред, който конкретизира правата и задълженията на работниците и служителите и на работодателя по трудовото правоотношение и урежда организацията на труда в предприятието съобразно особеностите на неговата дейност”. Пример за вътрешно-трудов нормативен акт е “Правилника за вътрешния трудов ред” в предприятието. Неговите норми са задължителни за всички лица, които имат сключен трудов договор с предприятието. Или неизпълнението на някои от задълженията посочени в правилника, или конкретния трудов договор на лицето е нарушение на трудовата дисциплина.
Основанията, които следва да са налице, за да се потърси дисциплинарна отговорност са следните:
1. Да е налице човешко деяние – действие или бездействие на лицето свързано с трудовите му задължения;
2. Горепосоченото действие или бездействие да е противоправно. Това означава да противоречи на определени трудово-правни норми. Тези норми, както бе посочено по-горе са регламентирани в трудовия договор на лицето, вътрешно-трудовите нормативни актове и Кодекса на труда;
3. Вина – вината представлява субективното отношение на лицето към неговото деяние, т.е. дали деянието е извършено умишлено или без умисъл. При дисциплинарната отговорност е без значение дали деянието, което е извършено е с умисъл или без умисъл. И в двата случая може да бъде търсена такава отговорност и наложено дисциплинарно наказание.
Някои от нарушенията на трудовата дисциплина при които се търси дисциплинарна отговорност и се налага дисциплинарно наказание са следните:
1. закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване на работното време;
2. явяване на работника или служителя на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи;
3. неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила;
4. произвеждане на некачествена продукция;
5. неизпълнение на законните нареждания на работодателя;
6. злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения;
7. увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства;
8. неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение.
При нарушаване на трудовата дисциплина се налагат дисциплинарни наказания, които подредени по степен на последствията за работника или служителя са следните:
1. забележка;
2. предупреждение за уволнение;
3. уволнение.
Органите, които налагат дисциплинарните наказания са следните:
1. Дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него лице;
2. Дисциплинарните наказания на ръководителя на предприятието, както и на работници или служители, назначени от по-горестоящ орган, се налагат от този орган.
Преди налагане на дисциплинарното наказание работодателя е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, дисциплинарното наказание не е законно.
Сроковете за налагане на дисциплинарни наказания са следните:
Не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. Тези срокове не текат през времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка
Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението, и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Заповедта за дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис на работника или служителя, като се отбелязва датата на връчването. При невъзможност заповедта да бъде връчена на работника или служителя работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка. Дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка.
АДМИНИСТРАТИВНО НАРУШЕНИЕ И АДМИНИСТРАТИВНА ОТГОВОРНОСТ
Административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Деянието, обявено за административно нарушение, e виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.
Административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
За административни нарушения могат да се предвиждат и налагат следните административни наказания:
а) обществено порицание;
б) глоба;
в) временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност
Глобата е наказание, което се изразява в заплащане на определена парична сума.
Административнонаказателната отговорност е винаги лична отговорност. За административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени.
Административното наказание се определя съобразно разпоредбите на ЗАНН. При определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание.
Административно производство.
Административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение. Актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението. Когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. При липса на свидетели, присъствували при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели.
Актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа:
1. собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му;
2. датата на съставяне на акта;
3. датата и мястото на извършване на нарушението;
4. описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено ;
5. законните разпоредби, които са нарушени;
6. собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес и местоработата, единен граждански номер;
7. имената и точните адреси на свидетелите, единен граждански номер;
8. обясненията или възраженията на нарушителя, ако е направил такива.
9. имената и точните адреси на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението, единен граждански номер;
10. опис на писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива, и кому са поверени за пазене.
Освен възраженията при съставяне на акта в тридневен срок от подписването му нарушителят може да направи и писмени възражения по него. Когато във възраженията си нарушителят посочи писмени или веществени доказателства, те трябва да бъдат събрани служебно, доколкото това е възможно. В двуседмичен срок от подписването на акта той се изпраща на наказващия орган заедно с възраженията, събраните доказателства и другите приложения към преписката. Административнонаказателната преписка се разглежда от административнонаказващия орган, в чийто район е било извършено нарушението.
Наказващият орган е длъжен да се произнесе по административнонаказателната преписка в месечен срок от получаването й. Ако се установи, че актът не е бил предявен на нарушителя, наказващият орган го връща веднага на актосъставителя. Преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство.
Когато се установи, че нарушителят е извършил деянието виновно, наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание. Наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
Наказателното постановление трябва да съдържа:
1. собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го е издало;
2. датата на издаването и номерата на постановлението;
3. датата на акта, въз основа на който се издава и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя;
4. собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя и точния му адрес, единен граждански номер;
5. описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават;
6. законните разпоредби, които са били нарушени виновно;
7. вида и размера на наказанието;
8. вещите, които се отнемат в полза на държавата;
9. размера на обезщетението и на кого следва да се заплати;
10. дали наказателното постановление подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд.
Наказателното постановление се подписва от длъжностното лице, което го е издало. Препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя.
Наказателното постановление подлежи на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено нарушението. Нарушителите могат да обжалват постановлението в седемдневен срок от връчването му.
Обжалването на наказателното постановление става чрез наказващия орган, който го е издал. В жалбата се посочват всички доказателства, на които жалбоподателят се позовава. В седемдневен срок от получаване на жалбата наказващият орган я изпраща заедно с цялата преписка на съответния районен съд, като в съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на обжалваното постановление. При разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, учреждението или организацията, чийто орган е издал наказателното постановление, както и допуснатите от съда свидетели.
Районният съд в състав само от съдия разглежда делото по същество и се произнася с решение, с което може да потвърди, да измени или отмени наказателното постановление. Решението подлежи на касационно обжалване пред окръжния съд.
