Обща характеристика на имуществената отговорност
Имуществената отговорност е институция на финансовия контрол, финансовото право, счетоводната отчетност и др. Нейното основно предназначение е да възстанови виновно причинените вреди на съответния собственик на капитала. Регламентира се с различни нормативни актове. Закон за задълженията и договорите, който предвижда обезвреждането за виновно причинени вреди. Съгласно този закон имуществената отговорност се представя и регламентира като вид гражданска отговорност, т.е. законодателя се абстрахира от статута на причинителя на вредата, съществено в случая е да е причинена вреда другиму. Обезвредата се дължи в пълен размер.
На основата на по-общите принципи и механизми на имуществената отговорност от Закона за задълженията и договорите, тя се регламентира с още два други закона: Закон за държавния вътрешен финансов контрол и Кодекс на труда. Тези нормативни актове съдържат правните норми, регламентиращи видовете, предпоставките, субектите и механизмите за осъществяване на имуществената отговорност.
По Закона за държавен вътрешен финансов контрол имуществената отговорност също се представя като своеобразен вид гражданска отговорност, т.е тя може да се търси от всяко лице, причинило вреда на съответния работодател и собственик на капитал. За да се търси имуществена отговорност по Закона за държавен вътрешен финансов контрол трябва да бъде проведена финансова ревизия и да са изготвени съответните приключителни документи: одитен доклад и акт за начет. В условията на вътрешния финансов контрол следва да са проведени съответните инвентаризации и други форми на проверка и вредите да са доказани чрез инвентаризационни описи, сравнителни ведомости, протоколи и други документи.
Имуществената отговорност може да бъде квалифицирана на основата на различни признаци:
а) в зависимост от статута на субектите на отговорността:
- отговорност търсена от длъжностни лица;
- имуществена отговорност, търсена от не-длъжностни лица;
б) в зависимост от размера на погасяване:
- имуществена отговорност в пълен размер;
- имуществена отговорност в ограничен размер;
в) в зависимост от броя на лицата,от които ще се търси имуществена отговорност:
- еднолична /лична/ имуществена отговорност;
- групова /колективна/ имуществена отговорност. Тя се подразделя на бригадна и солидарна имуществена отговорност;
г) в зависимост от начина на уреждане:
- имущ. отговорност, предвидена в закон;
- имуществена отговорност, предвидена в договор.
Основания (предпоставки) за търсене на отговорност
За да се търси отговорност трябва да бъдат налице редица предпоставки. Те са нормативно регламентирани със Закона за вътрешния държавен финансов контрол, Кодекса на труда, Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и др. Същевременно нормативно-предвидените предпоставки на отговорността трябва да се съдържат в приключителните документи от осъществения контрол. В състава на предпоставките се включват:
1. Щета (вреда): тя представлява накърняването на имуществените интереси на съответния собственик на капитала. Тя е най-важната предпоставка на имуществената отговорност. Може да има различни проявни форми, които имат отношение към вида и размера на отговорността. По-важни от тях са:
- Липса: Тя е най-често срещаната и същевременно най-укоримата форма на щетата. Трябва да се разглежда като невъзможност на субекта на имуществената отговорност да представи в наличност стоките и парите или да даде отчет за тяхното изразходване. Винаги предполага пълно възстановяване на причинените вреди;
- Развала: При нея се губят всички или части от качествените характеристики на стоката и др. на материални запаси (материалите, стоките, амбалажа и готовата продукция);
- Вреди с акцесорен характер – лихви, глоби, неустойки.
- Вреди от продажба на активи на занижени цени
- Неизгодно сключени договори
- Преразход на суровини и материали
- Незаконно изплатени възнаграждения
- Вреди на бюджетите на ДОО и НЗОК
По КТ и ЗДВФК вредата се погасява в рамките на реалната загуба, без да се търси възстановяване на пропуснатите ползи.
2. Противоправно деяние на лицето причинило отклонението или извършило нарушението.
Всяко дееспособно лице трябва да осъществява своята дейност в съответствие с изискванията на нормативната уредба. В някои случаи обаче, лицата извършват действия или бездействия, които противоречат на изискванията на нормативните актове. В резултат на това се накърняват интересите на собственика на капитала или държавата.
Противоправните деяния могат да бъдат действия, забранени от нормативната уредба или бездействия. Бездействията, които са довели до определени вредоносни резултати, също може да са забранени в нормативната уредба. Действията или бездействията могат да бъдат по повод изпълнението на определени трудови или отчетнически функции.
3. Причинно-следствена връзка между вредата и противоправното деяние на лицата.
Тази предпоставка трябва да съществува в приключителните документи на осъществения финансов контрол. Установява се по пътя на хипотетичните съждения. Например, изключва се мислено наличието на противоправно деяние. В зависимост от резултата, който би настъпил се правят изводи за наличието или липсата на причинната връзка на вредата и противоправното деяние.
4. Вина – отразява субективното отношение на лицето към извършеното противоправно деяние. Има различни проявни форми:
- противоправно деяние извършено с умисъл – лицето желае настъпването на вредоносните резултати от своето поведение;
- противоправно деяние извършено без умисъл (по небрежност) – проявява се най-често като непроявена грижа от страна на лицето.
И в двата случая на извършване на противоправното деяние от лицето (с умисъл и без умисъл) се носи отговорност. Най-общо, в случаите когато лицето е причинило вреда (щета) чрез противоправно деяние без умисъл отговорността е по-малка.
Характерно за имуществената отговорност, търсена в условията на финансовия контрол е, че се предполага до доказване на противното. Това е изключение от общия правен принцип.
Субекти на имуществената отговорност
Използват се различни понятия: субекти на имуществена отговорност, носители, отчетници и др.
Въпросът за субектите на имуществена отговорност търпи значително развитие през последните години. В последствие този въпрос получи точно и еднозначно решение в действащото законодателство . Състават на субектите включва:
1) Лицата, които събират, съхраняват, разходват или отчитат имущества и парични средства. Не е необходимо и задължително условие тези лица да са в трудовоправни отношения с ощетената организация. Не е задължително условие да бъдат в съвкупност и посочените операции. Съществената необходимост е в резултат на тези операции да са причинени вредите;
2) Лицата, които осъществяват предварителен или текущ контрол върху дейността на отчетниците. Касае случаите за неупражнен контрол и когато в резултат на това са причинени вреди на предприятието.
3) Лицата, които се разпореждат с имуществото на предприятието. И тук не е съществено начина на възлагане на управлението: с трудов или граждански договор. Същественото е в резултат на управленска дейност да са причинени вредите на предприятието.
4) Лицата, които са получили нещо без основание или под формата на дарение и когато полученото е извлечено от причинената вреда.
Преценките за това дали лицето е отчетник или не се основават на критерия изпълнявани функции, а не на заемана длъжност.
