Пълната имуществена отговорност налага възстановяването на вредите да се осъществи съобразно действително накърнените имуществени интереси на собственика на капитала. До приемането на първия закон за финансов контрол през 1949 година тя е основен вид имуществена отговорност. Впоследствие с неговата отмяна пълната имуществена отговорност се търси само в отделни случаи, определени с действащите закони и подзаконови нормативни актове.
Нормативно пълната имуществена отговорност на сегашния етап се регламентира със Закона за задълженията и договорите на база “непозволеното увреждане”, Закона за държавен вътрешен финансов контрол и Кодекса на труда. Тези нормативни актове определят случаите за пълно възстановяване на щетите, начина на определяне размера на щетите, както и начисляването на лихви.
Законът за държавен вътрешен финансов контрол изброително посочва случаите за пълно възстановяване на щетите. Кодексът на труда посочва само някои от тях, като за тези нерегламентирани с него препраща към текстовете на гражданския закон, а именно Закона за задълженията и договорите и Закона за държавен вътрешен финансов контрол.
Конкретните случаи за търсене на пълна имуществена отговорност по Закона за държавен вътрешен финансов контрол са:
а/ Вреда от липси. Размерът на вредата се определя към момента на нейното причиняване, а ако това не може да се установи към момента на нейното откриване. Прилага се цената, която е по-висока от пазарната и отчетната за ощетеното предприятие. При липса на валута тя е възстановява в същата валута. Допуска се възстановяване и по най-високия курс на БНБ към момента на възникване на липсата, нейното откриване или погасяване;
б/ Вредата е в резултат на престъпление. В този случай освен пълното възстановяване на вредата, материалите от проверките се предават на прокуратурата, с цел търсене на наказателна отговорност. Органите за ревизионен финансов контрол изготвят акт за начет като процесуална предпоставка за пълната имуществена отговорност;
в/ Вредата е причинена не при или по повод на изпълнение на служебни задължения. Когато вредата се причини във връзка със служебни задължения или по повод на тяхната реализация вредата е по Кодекса на труда в ограничен размер и при условие, че не се отнася за другите случаи за налагането на имуществените санкции по Закона за държавен вътрешен финансов контрол. Например, когато длъжностно лице в качеството на работник с машина, автомобил и прочие претърпи авария, отговорността е в ограничен размер. При условие обаче, без да е натоварено с определени функции със същите активите претърпи авария и се причинят щети, следва те да бъдат възстановени в пълен размер;
г/ Когато тази отговорност в пълен размер е предвидена в специален закон.
Това е правна възможност при създаване на конкретни правни норми в други закони да се предвиди за отделни случаи, непредвидени в Закона за държавен вътрешен финансов контрол да се възстановят вредите в пълен размер;
д/ в пълен размер се възстановяват и вредите във връзка с получено нещо без основание или под формата на дарение и когато полученото е извлечено от причинената вреда. В случая получателите дължат възстановяване на полученото солидарно с прекия причинител на щетата.
- Длъжностните лица, които са разпоредили или допуснали незаконни плащания дължат лично онова, което са получили в резултат на тези плащания.
Имуществената отговорност се осъществява с акт за начет, който се явява предпоставка за търсене на наказателна отговорност. В Акта за начет се обособени 2 части – главница и лихва. Лихвата е в рамките на законната такава. Погасителната давност при имуществената отговорност е 5 години. Този срок се отнася и за лихвите.
Ограничената имуществена отговорност е основен вид имуществена отговорност. Реално в практиката тя се налага за всички случаи, освен тези предвидени за пълната имуществена отговорност.
Ограничената имуществена отговорност се регламентира само с Кодекса на труда. Следователно тя има ограничена сфера на приложение, т.е. тя се налага само на лица, които са в трудово-правни отношения с ощетената организация.
Правните норми, регламентиращи ограничената имуществена отговорност са чл. 206 - 208 от Кодекса на труда. Съобразно изискванията на този нормативен акт ограничената имуществена отговорност се търси в следните случаи:
а/ при небрежност при или по повод на изпълнението на трудови задължения;
б/ при осъществяване на ръководни функции;
в/ при осъществяване на отчетнически функции.
Размерът на отговорността се определя съобразно предвидените случаи за възстановяване на вредата в ограничен размер.
Когато вредата е причинена при или по повод изпълнението на трудови задължения вредата се възстановява до нейния размер и не повече от уговореното месечно възнаграждение /търси се от работник или служител/.
Когато вредата е в резултат на ръководни функции тя се възстановява до нейния размер и не повече от уговореното тримесечно възнаграждение.
В случаите на отчетническа дейност под формата на събиране, съхраняване, разходване или отчитане и когато не следва да се търси пълна имуществена отговорност, ограничената отговорност е до размера на вредата и не повече от уговореното тримесечно възнаграждение.
Възможно е вредата да е причинена от няколко лица. При налагането на ограничената имуществена отговорност в този случай трябва да се съобразим с участието на всяко от тях при нейното причиняване. Ако това не може да се установи с точност, погасяването се осъществява пропорционално на уговореното им месечно възнаграждение. Сборът на дължимите обезщетения на тези лица не може да превишава сумата на причинената вреда.
От процесуална гледна точка трябва да се спазва определен ред за търсенето на ограничена имуществена отговорност. В него се включва:
а/ издаване на заповед за налагането на отговорността. В нея се посочва основанието и размера на отговорността. Когато вредата трябва да се възстановява от ръководител, заповедта се издава от по-горестояща организация. Ако няма такава – от колективния орган за управление;
б/ спазва се определен срок за търсенето на отговорността: едномесечен от откриването и не по-късно от 1 година от причиняването на вредата. Когато вредата е в резултат на отчетническа дейност, тези срокове са съответно три месеца от откриването и пет години от причиняването;
в/ санкционираното лице има право в едномесечен срок да оспори основанието и размера на отговорността. В този случай, отговорността се търси по съдебен ред;
г/ сумите се удържат от трудовото възнаграждение по реда на Гражданския процесуален кодекс. Ако задълженото лице е напуснало работа и е невъзможно да се удържа от трудовото възнаграждение се издава изпълнителен лист.
Погасителният давностен срок при ограничената имуществена отговорност не може да се прекъсва. Не се начисляват лихви.
