От 1.01.2006 в България функционира НАП с 28 териториални дирекции, в които се обединяват събирането и обслужването на републиканските данъци (корпоративните данъци, ДДС, патенти, акцизи, данък върху доходите) и задължителните осигурителни вноски и здравни осигуровки. Местните данъци и такси остават приоритет на общинските администрации.
НАП осъществява данъчно осигурителен контрол чрез проверки и ревизии.
Проверката е съвкупност от действия на органите по приходите относно спазването на данъчно-осигурителното законодателство. С нея се установяват факти и обстоятелства, имащи значение за задълженията за данъци и осигуровки. За резултатите от нея се съставя протокол, освен когато в закон не е посочен документа, с който трябва да завърши проверката.
Ревизия – съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и осигурителни вноски.
Ревизионното производство се образува въз основа на заповед за възлагане на ревизия, в която се посочва:
1. Данни за равизираното лице, в това число наименование на дружеството, Булстат, адрес, име на лицето, което го представлява.
2. Трите имена на ревизиращите органи по приходите с тяхната длъжност.
3. Срок за извършване на ревизията.
4. Ревизирания период.
5. Видовете ревизирани задължения за данъци и осигурителни вноски.
Срокът за извършване на ревизията е до 3 месеца и започва да тече от датата на връчване на заповедта. Ако се окаже недостатъчен, срокът може да бъде удължен с още 1 месец въз основа на нова заповед.
За резултатите от извършената данъчна ревизия се съставя ревизионен доклад. Ревизионния доклад съдържа.
1. Името и длъжността на органите, които го съставят;
2. Дата и номер на доклада;
3. Данни за ревизираното лице;
4. Обхвата на ревизията;
5. Извършените процесуални действия, установените факти и обстоятелства и доказателствата за тях;
6. Направените фактически и правни изводи и констатации и основанията за тях;
7. Предприетите действия за обезпечаване на публични вземания;
8. Предложение за установяване на задълженията;
9. Опис на предложените доказателства;
10. Подписите на органите по приходите, съставили доклада.
Докладът се връчва на ревизираното лице, което може да направи писмено възражение и да представи доказателства. След съставянето на РД в 3 дневен срок лицето, извършило ревизията уведомява писмено органа, който я е възложил (шефа на НАП). Последният със заповед определя компетентния да издаде ревизионния акт или да състави заповед за прекратяване на производството, ако установяването на задължение и отговорности е недопустимо.
Ревизионния акт съдържа:
1. Името и длъжността на органа, който го издава;
2. Номер и дата на акта;
3. Данни за ревизирано лице;
4. Обхват на ревизията и други обстоятелства, имащи значение при извършването и;
5. Мотивите за издаване на акта;
6. Разпоредителна част – определят се правата, задълженията, отговорностите, начина и срока за изпълнението и;
7. Пред кой орган и в какъв срок актът може да бъде обжалван;
8. Дата на съставяне и подпис на съставителите;
9. Прилага се ревизионния доклад.
Ревизионен доклад при специфични случаи.
Когато липсват достоверни данни за определяне на данъчната основа, която се явява базата за установяване на законовия размер на данъка/осигурителната вноска. По конкретни случаи са:
1). До започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по такава.
2). Съществуват данни за укрити приходи или доходи;
3). Когото в счетоводството са използвани неистински документи с неправилно съдържание или преправени такива;
4). Липсва или не е водено счетоводство съгласно ЗСч. Воденото счетоводство не дава възможност за установяване коректно на основата за данъчно облагане. Документите, необходими за определяне на основата за облагане с данъци и осигуровки са унищожени не по установения ред;
5). Документите, необходими за установяване на основата за облагане липсват или са повредени до степен, негодна за ползване.
6). Информацията, необходима за установяване на основата за облагане не може да бъде получена, тъй като ревизираното лице не е намерено на адреса за кореспонденция.
7). Декларираните приходи, доходи, източници за формиране на СК не съответства на имуществото и финансовото състояние за ревизирания период.
При посочените случаи за определяне на основата за облагане с данъци и задължителните осигурителни вноски, органът по приходите взема предвид (анализира) всяко едно от следните обстоятелства:
• Плащаните данъци, мита, такси и други публични вземания;
• Вида и характера на фактически осъществяваната дейност;
• Движението и остатъците по банковите сметки;
• Наемната цена на недвижимите имоти, в които се упражнява дейността;
• Търговското значение на мястото, в което се упражнява дейността;
• Капитала и пазарната цена на придобитите имоти и имущества към момента на придобиване;
• Брой на заетите за осъществяване на дейността лица;
• Разликата между доставени и вложени в производството суровини и материали;
• Обобщени данни за реализираните печалби (приходи) от други лица, упражняващи същата дейност при същите или подобни условия;
• Обичайния размер на разходите за живот, издръжка, обучение, лечение, както и транспортните, дневните, квартирните разходи при пътувания в страната и в чужбина;
• Получените и извършени доставки и упражнено право на данъчен кредит;
• Други доказателства, които могат да послужат за относително коректно определяне на основата.
Установените с ревизионен акт задължения за данъци и осигурителни вноски подлежи на доброволно плащане в 14 дневен срок от връчването на акта. След изтичане на този срок Ревизионният акт подлежи на принудително изпълнение.
