Лекции по Икономика

1. Същност и структура на контрола.

Същност
Съществуват три подхода за определяне същността на контрола:
1. Етимологически подход, базиращ се на произхода на думата контрол. В буквален превод от латински контрол означава списък, воден в два екземпляра, проверка, ревизия, одит, мониторинг. Смисълът, който се влага на първо място е проверяване на нещо с оглед проверяване на неговата изправност и на второ място – институция, орган, който извършва проверката
От гледна точка на етимологията контролът и проверката се отъждествяват. Това до известна степен е неправилно. Трябва в разбирането да се включи и поправянето, реализирането.
2. Контролът като обществено отношение - характеризира се със следните параметри
- притежава властнически характер – винаги е към определена власт;
- притежава съзнателен характер – реализира се в правомощията на представителите на контрола;
- има волеви характер – налага определено поведение;
- притежава организиран характер – качество, обусловено от съществуващата организация на обществения икономически живот на страната;
- масов характер – свободно изразяване на мнение.
3. Управленски подход – когато контрола се изследва от позициите на управленския подход се допускат някои неточности, които следва да се имат предвид при окончателно формиране на становище за неговата същност:
- предявява се, придава се прекалено голямо значение на контрола, като се обезсмислят други функции на управлението;
- ограничено представяне на контрола. Той е само като продължение на функциите на управлението;
- контролът се отъждествява единствено само с информационната функция /обратна информационна връзка/.

Структура
Като функция /подсистема/ на управлението контрола притежава определена структура, която включва следните елементи.
• Познаване на нормата за контрол;
• Установяване и измерване на състоянието в обекта за контрол;
• Съпоставяне и сравняване между предварително зададените норми и фактически установеното, разкриване на отрицателните отклонения и причините за тях;
• Организиране на регулирането /въздействието/;
Посочените елементи, разглеждани в тяхната връзка и зависимост определят съдържанието на контролния цикъл.

Елементи
Норма за контрол – включва правилата за поведение, предписанията, техните характеристики, стандарти, ограниченията и др., т.е. такива неща, които се явяват като критерии при извършване на сравненията. Нормата за контрол притежава следните характеристики:
- изразява интереси и защита на интереси;
- явява се аналог на обществените отношения
- тя е динамична променлива величина;
- не винаги се възприема безпрепятствено от обекта на контрол. Следва да бъде добре обяснена;
следва да стимулира инициативата и оправдания риск.

Установяване и измерване на състоянието в обекта. Осъществява се чрез методическия инструментариум на контрола, т.е. чрез прилагане на съвкупността от средства и способи. Коректното, обективно, точно установяване и измерване на състоянието зависи от:
- квалификацията в обекта на контрол;
- подбора и приложението на методическите способи;
- честотата на проверките;
- желанията и скоростта за промени в самия обект на контрол.

Съпоставяне и сравняване между предварително зададените норми и фактически установеното. В рамките на контролния цикъл е необходимо да се сравни, съпостави нормата за контрол с установеното и измерено състояние в конкретния обект. Сравнения и съпоставки могат да се правят и с аналогични обекти, работещи при същите условия и параметри. Това важи за контрола, който осъществява НАП, и по-специално, когато в подконтролния обект липсват доказателства за определяне на конкретния размер на данъчната основа. На основание на този елемент контрола се разглежда като диагностичен процес и има диагностичен характер. Резултатите от диагностичния характер се явяват констатациите за слабостите и нарушенията в дейността на обекта за контрол. Въз основа на тях се разработват и окончателните документи: ревизионни доклади, ревизионни актове, одитни доклади, актове за начет и др.

Организиране на регулирането – реализира се чрез:
• мерки за отстраняване на нарушенията;
• търсене на отговорности – дисциплинарна, административно-наказателна, имуществена.