Банките са предприятия, които се занимават с банкова дейност и по-конкретно с приемане на влогове, предоставяне на кредит, емитиране на парични средства за обръщение, извършване на посредничество при разплащателни и други финансови операции. Основен предмет на тяхната дейност е финансовото посредничество и бизнеса с пари. Те мобилизират свободните парични средства и ги предоставят на онези, които имат нужда от тях, търгуват с финансовите капитали на страната като при нужда ползват и предоставят такива от и към чужбина. По този начин те позволяват да се раздвижват и оползотворяват спестяванията на населението, да се преодоляват затрудненията, произтичащи от несъответствието в движението на стоките и парите,
да се уреждат навреме и без загуби сметните отношения между предприятията в страната и чужбина, да се опазват паричните средства, да се спазват изискванията на закона за паричното обръщение да се предпази страната от проявите на неоправдани инфлационни тенденции. Чрез всичко това банките допринасят за по-пълно и рационално мобилизиране и използване на финансовите ресурси за непрекъснатото и ритмично осъществяване на възпроизводствения процес и повишаване на негавата ефективност. Голямо е тяхното значение в осъществяване на международните финансови и валутни връзки и взаимоотношения, играещи важна роля в изграждането и развитието на материално-техническа база на обществото и снабдяването му с необходимите стокови фондове. Те са могъщ фактор в осъществяването на финансовата политика на страната. Съобразно с това банките се причисляват към групата на финансовите институти, в които заемат съществено място и проявяват подчертано положително въздействие и значение. В Закона за банките и кредитното дело банките се определят като юридическо лице, учредено като акционерно дружество или кооперация, което е получило разрешение да извършва влогови, кредитни и други банкови сделки. (чл. 1). Потребностите на живота, проявени в различните ета-
пи на историческото развитие, са наложили банките да се специализират в извършването на определени банкови операции. Така се е стигнало до изграждането на различни видове банки. Сред тях особено значение имат емисионните и търговските банки. Първите са специализирани финансови институти, основното предназначение на които е да емитират парични знаци и да регулират количеството им в обръщение, да определят курсовете на благородните метали и на чуждестранната валута и да упражняват контрол върху дейността на другите банки. Това дава основание на някои автори да ги определят като банки на банките. У нас тези функции се изпълняват от Българската народна банка (БНБ). Създадена преди повече от столетие, тя преминава през различни етапи на развитие, за да се изгради като мощен централен банков институт. Като емисионна банка и централен банков институт на страната, БНБ има за основна задача да поддържа вътрешната и външната стабилност на националната парична единица. В това си качество, тя разработва и провежда националната парична и кредитна политика и съдейства за създаването и поддържането на ефективни платежни механизми. Тя има изключително право да емитира банкноти в страната, с оглед поддържане стабилността на банковата система (чл. 1 и 2 на Закона на БНБ). БНБ е официален депозитар на държавните парични средства (чл. 45). Като такава тя организира и осъществява касовото изпълнение на държавния бюджет, издава и управлява ценни книжа на държавата или гарантирани от нея, предоставя временни кредити и пр. Търговските банки обслужват финансово предприятията, организациите и лицата, които се занимават със стопанска дейност. Това те правят като спазват напълно принципите и изискванията на търговската сметка, защитавайки максимално интересите на своите вложители и клиенти. Според Наредбата за плащанията, за съхраняване на пари и извършване на плащания по безналичен начин могат да се откриват следните видове сметки: - разплащателни (текущи) сметки: средства на виждане, всеки момент клиентът може да тегли пари в брой; - депозитни сметки: лихвени сметки с определен срок и условия; - текущи бюджетни сметки: сметки за съхраняване на средствата на разпоредителите с бюджетни средства (Министерство на фин. и др. министерства) - първокласни разпределители на бюджетни средства, а второкласни разпоредители – общините и кметствата; - спестовни (ДСК и ТБ работят с тях): безсрочни влогове и детските влогове; - набирателни и особени сметки: откриват се само на поделения, които не са самостоятелни и се намират в друго населено място. Лихвената сметка е особена – подобна на набирателната, но от нея може да се извършват плащания (за изплащане на заплати, наем, материали); - акредитивни сметки: за разплащане на клиента с трето лице, което има право да получи тези средства при изпълнение на определени условия; - ликвидационни сметки: за съхраняване на средствата на лица, обявени в ликвидация, с решение на съда. В банките се извършват главно три вида операции: 1. операции по привличане на свободните парични средства; 2. операции по насочването и оползотворяването на привлечените парични средства; 3. Операции по оказване на различни видове финансови услуги на предприятия, организации и лица. Чрез първите операции Банката си осигурява необходимите средства за провеждане на своята дейност. Те са резултат от разкриването и използването на различни източници на парични средства. Съобразно това в литературата и практиката тези операции се наричат пасивни банкови операции. Привлечените средства могат да бъдат собствени или привлечен капитал. В банките преобладава привлечения капитал. Така те реализират на практика предимствата на т.нар. финансов ливъридж, т.е. получават доход чрез оползотворяване на чуждите средства. Втората група операции е известна под наименованието активни банкови операции, тъй като чрез тях се проявява способността на банката да оползотвори по такъв начин привлечените парични средства, че да получи максимален икономически ефект при минимални разходи и риск. Те свидетелстват за нейната активност и дееспособност. Както се посочи по-горе, предмет на третата група операции е посредничеството на банката при осъществяване на различни финансови операции. При тях банката не влага собствени средства, а оказва услуги, за които получава определено възнаграждение, наречено комисионна. Ето защо тези операции се наричат комисионни банкови операции. Те имат най-различен характер. Преобладават услугите по извършване на различни видове плащания в страната и с чужбина, по приемането, пазенето и покупко-продажбата на различни видове ценности, по даването на определена информация и др. От само себе си се разбира, че съществува определена връзка и зависимост между отделните видове банкови операции. Банките не могат да предоставят повече средства отколкото са получили. За това обемът на активните операции е в пряка зависимост от размера на пасивните операции. Извън тази най-обща връзка и зависимост, съществуват и други по-конкретни, обусловени от необходимостта да се гарантира съществуването на банките и да се постига максимална ефективност от дейността им. В тази насока има особено значение поддържането на т.нар. ликвидност на банките, т.е. на способността им винаги да разполагат с определени активи, позволяващи им да посрещат или погасяват текущите си плащания и задължения. Това налага банката да разполага с минимален размер собствен капитал и да съществува определена съразмерност между размера и сроковете на привлечените средства и начините за оползотворяването им.
