Лекции по Икономика

2. Интердисциплинарен харктер на екологията като наука

Екология – гр. прозход (ойкис – дом,място, икономика; логос - наука) наука, която изучава взаимовръзките между организмите, които населяват определена територия. Понятието е въведено 1866г. от Ернст Хекел.
До 60-те год на 20в. еколког. като наука остава част от биологията. Самото отделяне на еколког. от биологиията става, чрез интегрирането на биолог с други частни науки (физика, математика...).
Традиционната екология (ТЕ) – неин предмет е да изучава условията за съществуването на живите организми, взаимодйствията между тях и взаимодействието със средата, която ги заобикаля.
ТЕ на определен етап се интегрира с други науки – прираства в приложна екология (ПЕ) (70-80г. на 20в.), чрез нея се търси обяснение на причините, които обуслявят отделните екологични проблеми. Дава решение. Доставя проблемите на достъпен език.
Екоикономика = Икономика + Екология - дава знания за отраслите, които са в основата на екологичните проблеми. Оценки за тяхното решение и за тяхната вреда също.
Социална екология – взаимовръзките вътре в обществото и въздействието, което оказва обществото върху заобикалящата среда.
Екология + право – много правни норми както на местно, така и международно ниво.

Техническите науки (ТН)– Проблема с климата,изтъняването на озоновия слой. Различни производствени процеси оказват влияние в околната среда и ТН ни дават сведение кои процеси оказват влияние на околната среда. ТН дават също и решения за проблемите.
Задравните проблеми, цената на щетите, цената на решенията налага интегриране на екологията с икономиката.
Индустриална екология – интегрира ТН и Икономиката.

В публичното пространство – развитие на еколкогията от гл.т. на интересите на обществото:
Парадигма на екологичен песимзъм (към парадигмите на устойчивото развитие)
(60-те год на 20в.) наблюдават се в обществото редица явления. Възниква въпростът за пестицидите (един от първите), дали не оказват влияние на хората – появяват се екологични групи. (екологията първо е свързана с екологичните негативи).
Еколког. песимизъм има 2 основни форми:
1. Екологичен алармизъм – цели да внесе тревога > острота, като често пъти преовеличава измеренията, научните факти на даденекологичен проблем. (да се обърне жнимание на широкото общество)
Пример: в САЩ в Сентръл парк е използван силен пестицид, от който умират мн птици, това води до въпроса дали тези химикали не оказват същите въздействия върху човека.
2. Екологичен скептицизъм – противоположен на алармизма. Представителите му се опитват да омаловажат научните факти (често паравам за мн политици)

Екологичен оптимизъм:
Концепция за устойчиво разитие – търсене на идея, която да бъде противопоставена на песимизма.
I-ва концепция (1972г. на ООН) – „Човекът и заобикалящата го среда” – декларация с 26 основни принципа и решение да се създаде програма за опазване на околната среда към ООН.
Доклад „Границите на растеж” продължава парадигмата на еколгическия песимизъм (1. Природата по своя характер не е безгранична като източник на растеж; 2 Неконтролируемият ръст на населението, замърсяването, дефицитът на ресурси – ограничават икономическия растеж).
Доклад на ООН „Нашето общо бъдеще” – дава определение понятието устойчиво развитие (УР) – развитието е свързано с благосъстоянието на човека.
УР – процес, с който се удовлетворяват потребностите на настоящето без да се подлага на риск да се удволерворят потребностите на бъдещите поколения. Процес, който ще се развива във времето без да създава проблеми за бъдещите поколения.
II-ра концепция (1992 свикана в Рио) – декларация с още 27 принципа, програма за действие, рамкова конвенция за климата, конвенця на биологичното развитие.
III-та концепция на ООН – „Устойчиво развитие”
„Цели на хилядолетието за развитие” 2000-2015г.
1) В социалната област:
• Да се ликвидиа проблема с крайната бдност. Осигуряване на равен достъп до образование за момичета и момчета;
• Да се намали с 2/3 бр. На смъртните случаи на деца до 5 год.
• Да се намали с 3/4 на смъртните случаи по време на майчинство
• Да се даде равен достъп на жените до властовите структури
• Да се внесе обрат в инфекциозните заболявания (ХИВ, малария и др.)
2) В екологичната област
• Да се внесе обрат в унищожаването на природните ресурси и биологичното разнообразие
• Да се осигури качествена питейна вода
3) В икономическата област
• Развитите страни да осигуряват не по-малко от 0,7% от БВП като помощ в социалната и еколкогичната област
• Да се постигне интегриране в националните икономики и основния сектор на отраслите на икономиката.