Въпросът за класификацията на контрола е един от основните на неговата теория. Той има и практическо значение, тъй като чрез разграничаване на видовете от формите на контрола става възможно по-правилно да се организира дейността на отделните субекти за контрол, обхвата на отделните проверки, правомощията на контролните органи.
Видове контрол
По отношение видовете за контрол се допускат неточности, изразяващи се главно в:
1. Отъждествяване на видовете и формите за контрол.
2. Отъждествяване видовете за контрол със субектите, които го реализират.
3. Не винаги се приемат точни разграничителни критерии за обособяване на отделни видове контрол.
Независимо от съществуващото разнообразие на мнения следва да се посочи, че видовете контрол са обособени в 2 групи:
І – Основни видове – в т.ч. икономически, социално-политически, идеологически.
ІІ – Конкретни видове
1. Съобразно степента на връзка и близост между субекти и обекти на контрола – дали са в трудови правоотношения или не
- вътрешен – при него връзката и зависимостта между обекта и субекта е най-близка, най-непосредствена. Типични представители на вътрешния контрол са Общото събрание, Контролния съвет, Управител, а с финансова насоченост – съставителя на ГФО, главен счетоводител, контрольор, счетоводните работници. Правомощията на органите за вътрешен контрол са ограничени с учредителния договор /устав/ на дружеството във вътрешни наредби и инструкции.
- външен – при него субектите и обектите са от различни системи. Външният контрол се подразделя на ведомствен и извънведомствен:
Извънведомствен – субектите и обектите са от различни структури. Той е част от по-общото държавно управление и такъв основно упражняват Министерство на финансите, НАП, ДАВФК, Сметната палата, Контролни органи към НЗОК и др.
2. Съобразно качеството на субекта за контрол
- държавен – реализират органите на държавната власт и управление, регламентирани основно с Конституцията на РБ и отделни закони.
- обществен – реализира се от неправителствени, обществени организации, отделни физически лица. Отличава се със самоинициативност, кампанийност, неорганизиран.
3. Съобразно обхвата /пълнотата/
- общ – проверява целокупната дейност на предприятието
- специален
4. Според използваните способи
- документален – основава се на проверка на документи
- материален /фактически/ - намират отражение способите инвентаризация, експертиза, обследване, контролни измервания и др.
5. От гледна точка на използваните средства:
- ръчен
- механизиран
- автоматизиран
6. Съобразно повтаряемостта на контролния цикъл:
- еднократен
- постоянен
- стратегически
- по отделни финансови контролни поръчки/задачи
Форми на контрола
Като критерии за обособяване на формите на контрола се използват:
1. Установените резултати от осъществения контрол и тяхното метрифициране /измерване/, поради което се говори за количествена, качествена и стойностна форма на контрола.
2. Състоянието, в което се намира обекта за контрол
- подготовка на създаване
- в процес на създаване
- напълно завършен обект
Познати са в тази връзка три форми на контрола – предварителен, текущ и последващ.
Предварителен - обектът е в подготовка на създаване. Анализират се условията, при които ще се осъществява дейността. Цели се да се предотвратят незаконосъобразни действия, да се премахнат условията и причините за тяхното проявление. Характеристика на този контрол е превантивността. Той е и най-ефективен, тъй като се бори с причините. Осъществява се най-често от органите за вътрешен контрол.
Текущ – упражнява се, когато обектът е в процес на създаване. Явява се продължение и конкретизация на предварителния. При него времето на действие на субекта и обекта съвпадат. Проявява се като оперативен, всеобхватен, относително най-точен. В отделни случаи самостоятелното съществуване на текущия контрол се отрича, като се приема, че той е стадий и е елемент от последващия контрол. От гледна точка на видовете той се проявява най-често като вътрешен.
Последващ – обектът е напълно завършен. Основна характеристика на тази форма е неговата констативност и периодичност. Установяват се незаконосъобразни операции, сделки и резултати. Най-ниско ефективен и полезен.
Чрез формите на контрола следва да се реализира характеристиката превантивност. Елементите на превантивността са:
- напомняне
- предупреждение
- планиране и програмиране в и на дейността на различни субекти на контрол
- осъществяване на адекватна подходяща система за въздействия /мерки за отстраняване на нарушенията/
- даване на гласност от резултатите от осъществения контрол
- проверка на изпълнението на дадените указания
- предотвратяване.
