Лекции по Икономика

4. Взаимодействие и анализ на системата околна среда - икономика.

1. Развитие на ролята на природния фактор в икономическата теория.
Факторите на производство в класическата икономика се делят на три вида - земя, труд и капитал.
Земята е терминът, използван за означаване на всички природни ресурси използвани в икономическото производство, включително земя, вода, гори, животни, полезни изкопаеми и други. През 18 и 19 век икономистите признават значението на фактора земя за производството и ограниченията, които този фактор поставя на икономическия растеж. Физиократите, които представят първия кръгов икономически модел през 1758 г., последвани от класическите икономисити от 18 и 19 век, включително Адам Смит и Давид Рикардо, подкрепят идеята, че в дългосрочен план възможността за подобряване на жизнения стандарт на населението не съществува поради ограничеността на природните ресурси и нарастването на населението. Във втората половина на 19 век с развитието на индустриализацията икономистите насочват вниманието си към другите 2 производствени фактора. И привържениците на неокласическата школа развиват идеята, че при правилно икономическо управление, както и поради взаимозаменямемостта на отделните производствени фактори е възможен безкраен икономически разтеж. През 70-те години на 20 век след първите световни енергийни кризи неокласическата икономика насочва своето внимание отново към ограничението, поставено от природните ресурси. И третия вид производствен фактор - земята приема името природен капитал. Терминът природен капитал подчертава неговата важност за осъществяване на производствени процеси и показва, че е по-правилно името на втория производствен фактор от капитал да бъде променено на произведено от човека или овеществен капитал.

2. Взаимодействие и недостатъци на класическия икономически модел производство - потребление.
Взаимоотношението в класическите теории се основава на стандартния кръгов модел на икономическата система. Този модел показва размяната на стоки, услуги и фактори за производството между две основни групи действащи лица - потребители и производители. Природната среда и ресурси не са посочени в този модел. Отношенията, които възникват между потребители и производители се осъществяват от пазара на ресурси и пазара на стоки. В резултат на процесите на производство и потребление възникват реални икономически потоци от ресурси и стоки и съответните им парични потоци. Тези потоци имат кръгов характер. Домакинствата са собственици на основните природни ресурси и ги предлагат на пазара на производствени фактори. В резултат на търсенето на такива ресурси те се придвижват и във съответните предприятия и се включват в процесите на производство, чрез които се създават определени стоки. Производителите предлагат на пазара на стоките, а в резултат на търсенето те попадат при домакинствата, така кръгът на реални икономически потоци се затваря. При закупуването на стока или услуга от домакинствата протичат два потока. Първи поток - стоката се придвижва към домакинствата и съответните парични потоци се придвижват от домакинствата към фирмите. Втори поток - фирмите закупуват производствени фактори от домакинствата и от фирмите към домакинствата протичат парични ипотоци. При така описания модел става ясно, че съществуват потоци от и към природата. Някои природни ресурси са жизнено важни за осъществяване на производството.

3. Разширен модел производство - потребление с потоците на екологични стоки и отпадъци.
Домакинствата и фирмите не могат да създават енергия, почва, вода и други елементи от природния капитал. Те могат да ги притежават юридически, но не могат да ги генерират и/или заменят с други след тяхното изразходване. Доставчик на тези ресурси е планетата земя - биосферата. Енергийният източник е слънцето. Входящият поток е слънчевата радиация, която е в основата на целия живот на земята. Изходният енергиен поток е топлинната радиация, излъчвана от земята. Балансът между тези два потока се влияе от състава на земната атмосфера и определя температурата на земята. Икономическата дейност протича в рамките на околната среда и тези две системи са взаимно свързани. В производството и потреблението възникват отпадъци, но техният истински произход в потока на ресурси е икономиката. Според втория закон на термодинамиката означава, че в производствения процес освен готовия продукт винаги ще се получават и отпадъчни продукти. Една част от изхвърлените отпадъци подлежат на биологично разграждане, а други на повторна преработка или рециклиране.

Рециклирането има две основни последици:
1. Размерът на отпадъчните продукти, върнати в околната среда се намалява.
2. Колкото повече се използват рециклирани материали, толкова по-малко количество от съответния ресурс се извлича от околната среда.

Услугите, носещи удоволствие на хората, на които не може да бъде намерен заместител, са третата екосистемна фунцкия, спомагаща за осигуряване на икономическа активност. Тези услуги имат две особености:
1. Те имат директна връзка с консуматора, без да се налага да бъдат преработвани.
2. Тяхното използване не указва пряко въздействие върху околната среда.

Околната среда осигурява пречистване на въздуха и водата, стабилизация на климата, кръговрат на хранителните вещества и други.
Тези четири основни функции на околната среда са жизнено важни за икономическата дейност. Този разширен модел позволява да се направят два основни извода:
- Необходимо е да се признае, че околната среда се явява жизнено важен фактор за увеличаване благосъстоянието на хората и услугите, които предоставя трябва да бъдат взети под внимание при предлагането на мерки за постигане на устойчиво развитие на обществото.
- Необходимо е да се отчете, че природните услуги са количествено ограничени.
4. Взаимозаменяемост и допълване на производствените фактори.
Икономическата логика ни кара да максимизираме продуктивността на ограничаващия фактор и да търсим начин да увеличим неговото предлагане. Икономическата политика трябва да бъде насочена към нарастване продуктивността основно на природен капитал. Ако факторите са взаимосвързани, а не допълващи се, тогава не може да съществува ограничаващ фактор. Основен въпрос е връзката между природен капитал и преработен от човека капитал, могат ли те да бъдат взаимнозаменяеми. Тъй като природния капитал и произведения от човека капитал са допълващи се, натрупването на произведен капитал оказва силно влияние върху природния капитал, да доставя постоянно нарастващо количество поток от природни ресурси, когато този поток надмине възможностите за възстановяване на природните ресурси за да се запази този поток постоянен нараства заплахата от неустойчиво развитие на човешкото общество.