Лекции по Икономика

10. Двойно счетоводно отразяване и система на счетоводните сметки.

Същност на двойното записване. 
Извършените стопански операции през даден отчетен период са многобройни и разнообразни и не е възможно за всяка от тях да се съставя баланс. Освен това чрез баланса се получава информация за състоянието на средствата и техните източници, в които през отчетния период настъпват изменения. Характерно за тях е това, че са винаги равни, което произтича от равенството между актива и пасива. Балансовите статии се променят с противоположни знаци, но с еднаква стойност. За отразяване на измененията в отделните обекти, се използува способа двойно отразяване. Той се обосновава на двустранното проявление на капитала, в резултат на което всяка стопанска операция предизвиква изменение най-малко в два обекта. Този елемент (способ) на метода е неразривно свързан с другия елемент – система на счетоводните сметки. Те са цифров израз на всеки обект и равните по стойност изменения в резултат на стопанските операции се записват по дебита на едната сметка и по кредита на другата. Кореспонденцията между сметките се изразява чрез счетоводна статия. При ръчна обработка на информацията счетоводната статия може да бъде съставена по определена бланка (мемориален ордер, на самия документ и др.)

Видове статии
а/ Прости. При тях се засягат само два обекта като са възможни следните промени единият обект се увеличава, другият се намалява; двата обекта се увеличават; двата се намаляват. Пример: Получена е фактура за доставка на стоки 1000лв.Задълженията към доставчика изплатени от касата. Дебит сметка. Стоки 1000 Кредит сметка. Доставчици 1000 Определянето на сметките, които се засягат е в зависимост от това каква балансова статия се променя ( активна или пасивна) и дали изменението предизвиква положителен или отрицателен ефект. Произходът на понятието дебит и кредит е латинско “debo “ и “ cre do”, което в трето лице единствено число означава “debere” той има да дава, да дължи и “credere” той има да взема. Дебитирам означава още задължавам, а кредитирам заверявам.
б/ Сложни – Тук се засягат повече от два обекта. Две или повече сметки се дебитират една се кредитира; една се дебитира две или повече се кредитират, като равенството между дебита и кредита се запазва.

Активните сметки, които отчитат конкретен обект от средствата на предприятието при неговото увеличение се дебитират, а при намаление се кредитират. За пасивните сметки отчитащи конкретен източник на средства увеличаването се отразява в кредита, а намалението в дебита. Всяко предприятие разработва индивидуален сметкоплан. В този смисъл съответните органи имат свобода при съставянето на сметкоплана, като могат да се съобразят с примерния, предложен от Съюза на счетово дителите Сметката се състои от три цифри, но е възможно за някои предприятия да бъде с четири например в банки, бюджетни предприятия, където е въведена подгрупа с три цифри. Обикновено първата цифра на сметката означава раздела от баланса, втората, групата и третата статията.

Сметките са обхванати в девет раздела: Първи – сметки за капитали; Втори – сметки за дълготрайни активи; Трети – сметки за краткотрайни активи; Четвърти – сметки за разчети; Пети – сметки за парични средства; Шести – сметки за разходи; Седми – сметки за приходи; Осми – свободен; Девети – с сметки за условни активи и пасиви (задбалансови)
Това групиране е на база кръгооборота на капитала.

А/ Структура на сметките:
а/ начално салдо – начално състояние на обекта;
б/ обороти – изменението на обекта през отчетния период;
в/ сбор – сумата на началното салдо и оборотите. За активните сметки които имат дебитно салдо се прибавят съответно дебитните обороти, а за пасивните кредитно начално салдо, кредитните обороти;
г/ крайно салдо – крайно състояние на обекта – което се получава като от сбора се извадят оборотите. За активните сметки то е дебит, но е и разлика между дебитен сбор и кредитен оборот, а за пасивните кредитен сбор минус дебитен оборот, и салдото е кредитно.

Б/ Класификация на счетоводните сметки 
В счетоводната практика се използват различни счетоводни сметки, които могат да бъдат систематизирани и класифицирани по различен начин. Основното от което ще се изходи са определени характеристики на сметките като:
а/ какви обекти отчитат;
 б/ в каква степен обобщават информацията;
в/ функционалната им роля и предназначение.

На база първата характеристика различаваме:
1. Основни – отразяват определено имущество или източник, които са съставна част на баланса, поради което могат да бъдат определени и като балансови.
В зависимост от състава на балансовите статии те могат да се разделят на:
а/ сметки за дълготрайни активи;
б/ сметки за краткотрайни активи; в/ сметки за капитали;
г/ сметки за разчети и др.

2. Операционни – чрез тях се отчитат произтичащите в предприятието стопански операции и процеси, които възникват през отчетния период и отразяват движението и изменението на средствата и източниците.
Те не участват в счетоводния баланс т.е. приключват се и остават без салдо след завършване на процеса или операцията. Възможно е те да не бъдат завършени до края на отчетния период, в който случаи някои сметки остават със салдо, отразяващо незавършеното производство или услуга. В този раздел сметките се разделят на:

а/ събирателно разпределителни чрез тях се събират (акумулират) разходи, след което обикновено в края на отчетния период се разпределят по направления (производства). Те имат характер на активни (отчитат изразходвани средства). Към тях се отнасят сметките отчитащи разходите по икономически елементи административни разходи, разходи за продажби.
Базата за разпределение на непреките (косвени) разходи, към които се отнасят административните и разходи за продажби се определят в зависимост от спецификата на организацията по дейността и технологията u. Освен сметките отчитащи разходите в тази подгрупа се включват и сметки отчитащи приходи например: като приходи за бъдещи отчетни периоди. Една част от тях се отразява като приход за съответния отчетен период (останалите се разсрочват във времето). Тези приходи се получават през отчетния период (например приходи от наеми ), увеличават се паричните средства, но с тях не се увеличава финансовият резултат за периода, през който са получени. За всяка следваща отчетна година със съответната част се увеличават приходите (съгласно принципа на съпоставимостта).

б/ операционно калкулативни в тях се отразяват разходите, които образуват себестойността за производството на определен продукт или услуга. Тези сметки имат характер на активни, и всеки разход се отнася по дебита им. Към тях се отнасят разходите по видове дейности като в дебитната им страна се отнасят извършените разходи (основни, производствени) и се формира себестойността, а се кредитират при заприходяване на продукцията.

Кредитирането на сметка разходи за основна дейност и дебитирането на сметка “Готова продукция” отразява напускането на средствата от производствената сфера и навлизането в стоковата. Сметки “Разходи за основна дейност”, “Разходи за спомагателна дейност” и “Разходи за придобиване на ДМА” могат да останат с дебитно салдо, което отразява. извършени разходи през отчетния период (за материали, за труд, осигуровки, външни услуги и др.) за продукция, услугата или актива, които не са завършени.

в/ Операционно – резултатни чрез тях се получава информация за извършените разходи и получените приходи, т.е. в дебитната им страна се отразяват разходите, а в кредитната приходите, а салдото показва резултата. Тези сметки имат характер на пасивни. В края на отчетния месец те остават без салдо (приключват се). Към тези сметки принадлежат тези отчитащи приходите от продажба на продукция, стоки, услуги и от други продажби.

3. Регулиращи (корективни) сметки те нямат самостоятелно значение, а коригират стойността на някоя активна или пасивна сметка. Разделят се на допълващи (увеличаващи) и контрарни (намаляващи). Първите допълват стойността на основната сметка, а вторите намаляват стойността на основните. Типичен пример за такива сметки са: амортизацията на материални и нематериални активи, непокрита загуба от минали години, невнесен капитал. По своя характер тези сметки могат да бъдат активни и пасивни.

В баланса статията сгради и конструкции (актив) ще се представи за 29 000 лв., т.е стойността на амортизацията се изважда. Това е в случай, когато се съставя нетен баланс, в който регулиращите сметки се прибавят или изваждат към и от основната сметка. В брутния баланс регулиращите сметки фигурират съответно в актива или в пасива ( в зависимост от това дали са увеличаващи или намаляващи).

4. Задбалансови сметки – чрез тях се отчитат условни активи и пасиви, които не са собственост на предприятието( напр. наети активи, стоки на консигнация) те винаги се посочват и в актива и в пасива ( след баланса), за да се запази балансовото равенство. Освен посочената клсификация може да бъде направена и друга на база различни критерии като например степен на обобщеност:
1. Синтетични – синтезират информация за отделните обекти (например сметка стоки, сгради и конструкции и др.)
2. Аналитични – детайлизират информация за определените обекти, т.е. към всяка синтетична сметка могат да се открият различни по брой аналитични. Характерно за тях е това, че сумата на началните салда, обороти, крайни салда трябва да бъдат равни на тези от синтетичната.