Счетоводната информация се създава в рамките на предприятията, които имат различна правна форма (търговски дружества, кооперации, фондации, сдружения и други) за определен период от време в рамките на една календарна година. В някой страни този период не съвпада с календарната година ( например Великобритания и други). Всяко предприятие извършва различна по характер дейност, но всички стопански единици трябва да разполагат с определени ресурси (имущество) и капитал.
Проф. Д. Добрев определя капитала на макро и микроравнище. В първия случай той има по-тесен смисъл “като съвкупност от продуктивни средства, предназначени за създаване на нови блага”.
1. Във втория той има по-широк обхват и е “съвкупен израз на всички средства, които стопанският субект притежава и които са предназначени за стопанско-придобивни цели”
2. Под имущество стопанската наука разбира количеството материални и правни блага, с които разполага едно лице.
Имуществото може да служи за двояка цел: за непосредствени лични цели (индивидуално имущество, домакинско) и за добивни стопански цели, в който случай то се нарича капитал. Имуществото, което се използва за консумативни цели не може да се нарече капитал, т.е. то е капитал само, когато е насочено към стопанско придобивни цели. Капиталът е отражение на самото имущество, той е съвкупен израз на оценените в стойност стопански блага. Имуществото по състав показва конкретно въплъщение на тези блага в отделни имуществени форми (сгради, стоки, материали). Предмет на всяка дейност е онова за което е създадена. С предмета на счетоводството се отговаря на въпроса за какво се създава информация. В широк смисъл на думата – предмет на счетоводството е капитала – т.е. създаване на информация за неговото движение и изменение в процеса на създаването на материални блага. В тесен смисъл на думата – предмет са средствата – които се намират в постоянно движение, започващо в началото като пари – изходния капитал и завършва с пари, но вече увеличени.
Активите на предприятието включват различни средства, те са обект на счетоводството, които са и негов предмет. В процеса на развитието се появяват нови обекти, които впоследствие стават и предмет на счетоводството, т.е. за тях започва да се създава информация. Например такъв нов обект е опазването на околната среда.
1. Класификация на средствата (актив): Активът е ресурс, от който се очаква икономическа изгода. Ресурсите са многобройни и разнообразни поради обстоятелството, че се намират в различни предприятия (производствени, транспортни, търговски) и изпълняват различни функции. За да бъдат изучавани и отчитани активите трябва да бъдат класифицирани по някакъв признак. Такъв може да бъде формата им, функционална роля и предназначение, ликвидност. В зависимост от формата на проявление – функциониране и икономическа изгода съгласно чл. 14 на ЗС активите са – дълготрайни и краткотрайни.
В състава им се включват:
А/ материални имат натуралновеществен характер. Към тях се отнасят машини, съоръжения, земи, сгради, основни стада и др. Тези активи пренасят на части своята стойност в себестойността на продукта или услугата чрез амортизацията. Затова те се характеризират като амортизируеми.
Б/ нематериални те са продукт на интелектуалния човешки труд и нямат веществена форма Към тях се отнасят права, върху собственост (патенти, лицензи, концесии), програмни продукти, продукти от развойна дейност и др. Те също са амортизируеми и очакваната икономическа изгода от тях е за срок над дванадесет месеца.
В/ Финансови това са финансови ресурси, с които се увеличава чистата стойност на капитала. Това са дялове и участие в дъщерни, смесени и асоциирани предприятия, дългосрочни вземания. краткотрайните участвуват еднократно в производствения процес и икономическата изгода от тях се черпи в рамките на дванадесет месеца Краткотрайните активи пренасят своята стойност в себестойността на продукта или услугата на части, като променят формата си.
Към тях се отнасят:
а/ краткосрочни вземаниятова са предадени активи на трети лица, чиято стойност тепърва ще се получи. Тук става дума за трансформация на средства, т.е. предадени са едни (напр. стоки) и се очаква да бъдат получени други (парични средства).
б/ краткосрочни инвестиции – това са ценни книжа, бързоликвидни придобити с цел продажба за срок от 12 месеца. Към тях се отнасят още благородни метали и скъпоценни камъни.
в/ парични средства – всички монети и банкноти в местна и чуждестранна валута, които са собственост на предприятието. Съхраняват се в касите, в банки, както и тези във форма на чекове, дебитни и кредитни карти менителници и др.
г/ разходи за бъдещи отчетни периоди – това са разходи извършени през отчетния период, приходите срещу които ще се получат през бъдещи отчетни периоди (напр. получени предварително наеми за отдаване на дълготрайни активи)
Всички тези активи образуват ресурсите на предприятието. Класификацията на принципа ликвидност предвижда:
а/ бързо ликвидни – краткотрайни активи;
б/ бавноликвидни – дълготрайни активи
Ликвидността е свързана с възможността на активите да се превръщат парични средства.
2. Класификация на източниците: те образуват пасива и показват произхода на тези средства. На база формата на собственост те се разделят на:
Собствен капитал – той е паричен израз на собствените средства на предприятието (акционерите) т.нар. чисти активи. Последните се получават като разлика между сумата на актива и раздел Б и В на пасива. Собственият капитал не е еднородна величина и включва:
а/ Основен капитал – стойностен израз на изискуемия се по търговския закон размер. Може да се променя само по решение на собствениците, като в случая се изисква пререгистрация. Той служи като гаранция пред кредиторите. Разделя се на основен капитал изискващ регистрация и основен капитал неизискващ регистрация.
б/ Резерви (провизии) – те се използват за покриване на рискове, образуват се основно от печалбата или от други източници, посочени в съответни нормативни документи. Към тях се отнасят: – общи резерви – предназначени за покриване на загуби. – други резерви – формират се по решение на собственика на база счетоводни стандарти и др. разпоредби. Използват се за дарения, спонсорство и др. Към тях се отнасят: премии от емисии, резерви от последващи оценки на дълготрайни активи, резерви от последващи оценки на финансови инструменти, разликата между повисоката справедлива стойност и отчетната му стойност.
в/ Финансов резултат това е крайният резултат от дейността на предприятието за даден отчетен период (обикновено година). Той включва: – неразпределена печалба от минали години печалбата след облагане с данъци, която остава в разпореждане на собственика – непокрита загуба от минали години загубата се посочва в пасива раздел А гр. III с отрицателен знак. Тя се явява коректив на капитала и се покрива за сметка на печалбите, резервите. – текуща печалба тя се отнася за текущ отчетен период (месец, тримесечие), когато се съставя баланса за този период и се показва съответния резултат.
Привлечен капитал чрез него се изразява участието на кредитори при формиране на активите, т. е. придобити срещу определено задължение (дължимо на трети лица). Към него се включват:
а/ дългосрочни пасиви привлечени средства със срок над 12 месеца. Те възникват при увеличение на активи (покупка): като извършени разходи (ползуване услуга-напр.транспортна и др.). Съществуването на този пасив е свързано с разликата във времето на получаване на актив или услуга и времето на тяхното изплащане; приходи за бъдещи периоди и финансирания; Първите са получени приходи, разходите срещу които ще бъдат извършвани за период над 12 месеца (напр. отдаден дълготраен актив под наем), а вторите са безвъзмездно получени средства. При положение, че не са спазени условията поставени за ползуването им те стават възвръщаеми. Съществуват приходи за бъдещи периоди и финансирания със срок един отчетен период.
б/ краткосрочни пасиви те са привлечени средства с характер на задължения, но със срок един отчетен период. Тук се включват задължения към свързани финансови предприятия, доставчици, персонал, социално осигуряване, държавата и др. Към краткосрочните пасиви се отнасят и провизиите за покриване на рискови задължения.
3. Стопански операции и процеси. Квалификации.
Всяко предприятие в процеса на дейността си влиза в различни стопански взаимоотношения, като едни от тях предизвикват промени в активите и пасивите, а други имат условен характер (условни активи и пасиви), т. е. те ще предизвикат изменения при определени условия (напр, акции, които не са емитирани, наети активи с определен срок на експлоатация) Чрез стопанската операция се извършва конкретна промяна в имуществото. Докато стопанските процеси са съвкупност от няколко стопански операции (производство на продукция). Всяка операция засяга наймалко два обекта, като стойността и на двата е равна. Например доставена е машина съгласно фактура на стойност 10000лв., задълженията към доставчика не са изплатени. Засегнатите обекти са два: увеличение на машините и увеличение на задълженията с 10000лв. Класификацията на стопанските операции и процеси може да бъде извършена на база различни признаци като: кои обекти се засягат (актив или пасив) в коя фаза на производствения процес участват и др.
От гледна точка на първи признак различаваме:
1. Стопански операции, засягащ само активите.
2. Стопански операции засягащи само пасивите.
3. Стопански операции, засягащи активите и пасивите в посока увеличение.
4. Стопански операции, засягащи активите и пасивите в посока намаление.
