Лекции по Икономика

1. Предмет и метод на социалната политика като наука и практика

ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА

Социалната политика е обществена наука, т. е. изучава сложни по своя характер обществени процеси.
Класически възглед – социалната политика се занимава с проблемите за задоволяване на разностранните потребности на хората.
Съвременен възглед – социалната политика се разглежда във връзка с правата на човека, от гл. т. на начина на живот на хората, свързано с качеството на живот на хората.

ПРАКТИЧЕСКО-ПРИЛОЖНА НАСОЧЕНОСТ НА СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

Подобряване на индивидуалния и колективен начин на живот на хората – доброто познаване на реалната социална политика подпомага хората да реализират в по-пълна степен предпочитания от тях начин на живот.
Социалната политика не е само следствие, но е и предпоставка за развитието на обществените процеси - социалната политика може да стимулира едни (например икономически или политически процеси) и да задържа протичането на други процеси в обществото.
Повишаване ефективността на политическия избор – знанията в областта на социалната политика биха позволили на избирателите да направят рационален, а не емоционален политически избор.

ПРЕДМЕТ НА СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

Изучава елементите и процесите в социалната сфера.
Изучава социалните връзки – които са важни индикатори за социалната политика със своите пространствени, икономически, психологически, политически и други измерения.
Социалната политика е интер-дисциплинарна област на знанието, предвид предметния си обхват.
Ключов интерес за оциалната политика представлява изучаването и регулирането на социалните неравенства.

ОБЩОПРИЕТИ ПРИНЦИПИ НА СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

Социална справедливост – свързва се с осигуряване на равни възможности за индивидите и социалните групи.
Социална солидарност – намира израз в подпомагане на социално слабите.
Свобода на индивида – свобода за избор на начина, по който да си задоволява потребностите, да си гарантира социалните права.
Сътрудничество между държавата, НПО и населението при нейната реализация.

ДИСКУСИОННИ ПРИНЦИПИ НА СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

Задължителност - основополагащ в социалното осигуряване.
Доброволност - в основата на частното осигуряване, дава възможност за избор на начините на неговата реализация на пазарна основа.
Хуманност - свързана е с гарантиране правата на членовете на обществото съобразно ценностите възприети от ООН.
Комплексност - всеобхватност на политиката от гл. т. на всички социални рискове. Всеобхватност и общодостъпност - за всички (цялото население като възможност) и без никакви ограничения по някакъв признак.
Ресурсна осигуреност - финансова, кадрова, информационна и т.н.

ЙЕРАРХИЯ НА ПОТРЕБНОСТИТЕ

Потребностите на хората и обществото като видова номенклатура и като количествени характеристики са безкрайни.
За формулирането задачите на дисциплината от съществена важност е определянето на множеството от актуалните проблеми на социалната политика и степенуването им на тази основа – извеждане на приоритети.
Без претенции за категоричност, за България към днешна дата са: бедност, безработица, демографски срив, природна среда, здравеопазване, образование, социална патология.

ОСНОВНИ ЗАДАЧИ НА СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

Социалната политика като обществена практика е част от социалното управление и е в сферата на компетентност на политиците, докато емпиричната наука и теория са в сферата на действие на специалистите, експертите и научните работници.
Добрата схема на взаимодействие между блоковете е теорията да изработва и предлага анализи и решения за социалната сфера, а политиците да приемат решения в съответствие със своята компетентност и да носят съответните отговорности.

МЕТОДИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
ОСОБЕНОСТИ ПРИ ИЗУЧАВАНЕТО НА СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

Усвояването на понятийния апарат – собствения за научната дисциплина и заимстван от други дисциплини. Нужна е яснота за същностното съдържание на всяко понятие и на тази основа – правилната му употреба.
Предубеждения – те са естествени за всеки човек (например, някои считат, че добрата политика на доходите е преди всичко повишаването на номиналните доходи), научният подход изисква всеки да е готов да отхвърли погрешни представи, щом те се отричат от фактите.
Причинно-следствени връзки – от правилното им определяне до голяма степен зависи провеждането на ефективна социална политика. Често поради незнание или групови интереси се правят опити действителните причини за протичането на социалните процеси да се подменят с други. Това води до грешни изводи и неефективност.
Основната група фактори, стимулиращи миграцията, са икономически по своята същност. Следователно опитите за регулацията й чрез административни мерки ще са безрезултатни.

ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И НОВАТА КОНЦЕПЦИЯ ЗА СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

Приближаване на социалната политика до постановката за гарантиране правата на човека.
Проблемът за правата на човека освен социален, има и силно изразен политически, икономически и културен характер.
Понякога погрешно правата се отъждествяват със свободата или с демокрацията – това е твърде ограничено схващане на проблема.
Елементите на сложната система на правата на човека не са взаимозаменяеми, което не позволява подценяването, още по-малко изключването на които и да е от тях.

ВСЕОБЩА ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА НА ООН

Приета е от Общото събрание на ООН в Париж на 10.12.1948 г.
Тя определя основните взаимнозависими права на индивида, на групите и на общностите.
Ужасите на Втората световна война подтикват човечеството към изграждането на ред, който да не допусне световен конфликт и да създаде предпоставки за реализация на общочовешки цели и идеали.
Всеобщата декларация е уникален исторически документ, универсален и всеобщо приложим.

Всеобщата декларация не е международен договор, тя е препоръчителен документ. Тя няма пряка задължителна юридическа сила, но нейното значение е голямо и доказано във времето.
Представлява общ стандарт за народите и нациите, система от принципи, която се доразвива и конкретизира чрез редица международни договори и вътрешнодържавни правни актове.

18 години след приемането на Всеобщата декларация, на 16.12.1966 г., Общото събрание на ООН приема два много важни международни документа:
Международен пакт за икономическите, социалните и културните права;
Международен пакт за гражданските и политическите права.
България ратифицира тези два пакта през 1970 г. Пактовете не са препоръчителни документи, те създават правни задължения за държавите – страни по тях.

ЕВРОПЕЙСКА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ОСНОВНИТЕ СВОБОДИ

Подписана е на 04.11.1950 г. в Рим.
Ратифицирана е от НС през 1992 г. и става част от вътрешното право на страната.
Европа става пионер сред континентите в практическата реализация на правата на човека. В Преамбюла на Европейската Конвенция държавите заявяват решението си да направят първата крачка към съвместното осъществяване на някои от правата, провъзгласени от Всеобщата декларация.

Защитава 25 отделни права:
- първоначални права на човека: право на живот; изтезания и нечовешко отношение;
защита на личните свободи: свобода и сигурност; проблеми на задържането по време на следствие и др.;
- личен и семеен живот: специфични съвременни заплахи (тайно наблюдение, насилие върху домашни любимци и др.); ролята на семейството (разделяне на деца от родители, разделяне на семейства);
- основни свободи: свобода и демокрация; изразяване на мнения и медии;
- допустимост на ограничителните разпоредби: обхват на ограниченията (намеса на държавата, лицензиране на медиите, членство в профсъюзи, свободно сдружаване); правна основа; цели на ограниченията (национална сигурност, обществена безопасност, защита на здравето и морала и т. н.); необходимост от ограничения в едно демократично общество;
- политически права: право на опозиция; свободни избори; малцинства.

ЕВРОПЕЙКА СОЦИАЛНА ХАРТА

Приета е през 1989 г. – базисния документ, който определя социалната политика в Европейската общност.
Систематизира широк кръг основни социални права: право на движение на работниците и равно третиране на жизнените и трудовите условия, хармонизиране на условията за семейно подпомагане, равно третиране в областта на социалната защита, право на здравна закрила и сигурност на работното място, сигурност за децата и младежите, гарантиране на минимален доход и закрила на възрастните хора, възможно най-пълно интегриране на инвалидите в трудовия и обществен живот и т.н.
ЕСХ подчертава, че социалните цели трябва да бъдат изпълнени на основата на икономическото развитие, т. е. изравняване на социалните условия по пътя на икономическия напредък.

ЕВРОПЕЙСКА СОЦИАЛНА ХАРТА (РЕВИЗИРАНА)

Последният вариант на ЕСХ е подписан на 3 май 1996 г. в Страсбург. ЕСХ е ратифицирана със закон, приет от 38-то НС на 29.03.2000 г.
В ЕСХ се поставя главна цел да се осигурят гражданските, политическите, икономическите, социалните и културните права на населението в страните от Съвета на Европа, като се вземат под влияние фундаменталните икономически, социални и политически промени в международните отношения.
В ЕСХ е предвидено договарящите се страни да приемат като цел на своята политика и да се стремят с всички подходящи средства от национален и международен характер да постигнат условия, които да позволяват ефективно упражняване на 31 права и принципи, заложени в нея.

КОНСТИТУЦИОННИ ОСНОВИ НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

Приетата на 12 юли 1991 г. КРБ по своя дух е в унисон с тенденциите в световното развитие, като в същото време отчита в достатъчна степен националната специфика на страната.
В съответствие с основните международни документи Конституцията предоставя много добри условия за нормативно регламентиране и реализиране на модерна социална политика.
Важна за социалната политика е конституционната постановка за изграждането на България като демократична, правова и социална държава. От това непосредствено следва изискването за силна ангажираност на държавата при решаването на социалните проблеми.

Чл. 2 регламентира, че РБ е единна държава с местно самоуправление, което изключва всякакви форми н а автономия и федерализъм, а това означава единна СП за всички части на държавата.
Чл. 5, ал. 4 определя международните договори, ратифицирани по конституционен ред, като част от вътрешното право на страната с предимство при реализацията им пред тез норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
Чл. 8 регламентира класическото деление на властта на законодателна, изпълнителна и съдебна, което е функционална основа на социалната политика.

Редица текстове на Конституцията директно фиксират проблеми на социалната политика:
чл. 35 (свободно местожителство);
чл. 41 (достъп до информация);
чл. 47 (отглеждането и възпитанието на децата);
чл. 48 (правото на труд);
чл. 51 (правото на обществено осигуряване);
чл. 52 (правото на здравно осигуряване);
чл. 53 (правото на образование);
чл. 54 (право на общочовешки и национални културни ценности);
чл. 55 (право на безопасна и здравословна среда).

Конституцията гарантира и основни права, като:
- правото на живот (чл. 28);
- недопустимостта на мъчения, на жестоко, безчовечно и унижаващо отношение (чл. 29);
- личната свобода и неприкосновеност (чл. 30);
- свободата и тайната на кореспонденцията (чл. 34);
- свободата да се разпространява и изразява мнение (чл. 39);
- забраната на цензура (чл. 40);
- избирателното право (чл. 42);
- свободата на мирни манифестации и събрания (чл. 43);
- свободата на сдружаване (чл. 44);
- правото на стачки (чл. 50) и др.

ПОЛИТИКА ЗА ГАРАНТИРАНЕ ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

ОБЩИ ПРИНЦИПИ, КОИТО КАСАЯТ ПРАКТИЧЕСКАТА РЕАЛИЗАЦИЯ НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА:

- ограничаването на правата на човека може да става на основата на ясен, утвърден по предвидения в Конституцията ред и публично огласен законов регламент;
- ограничаването допустимо само в екстремални ситуации (войни, вътрешни размирици, природни бедствия);
- ограничаването на някои права винаги следва да е придружено от допълнителна защита на други основни права;
- всички действия по ограничението на правата трябва да са израз на добра воля, като в никакъв случай не трябва да се допуска дискриминация;
- всяко ограничение трябва да има временен характер.

МЕЖДУНАРОДНИ ИНСТИТУЦИИ И ИНИЦИАТИВИ

- Европейска комисия по правата на човека в Страсбург – основната й дейност е разглеждане на жалби, като всички разследвания са поверителни.
- Европейския съд по правата на човека в Страсбург – присъдите на съда са срещу държавата и техните материални санкции са за сметка на общодържавните разходи, т. е. за тях заплащат заедно всички данъкоплатци. Присъдите имат много силно морално въздействие.
Жалбите срещу България са над 200, като на около 180 е даден реално ход. С това страната се нарежда на второ място сред европейските страни по брой жалби на единица население

Парламентарна асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) – официални наблюдатели изготвят ежегодно доклади за развитието на демокрацията и спазването правата на хората.
Основни критики за България през последните години: корупция, ниско равнище на пенсиите, нарушаване независимостта на пенсиите, трудова дискриминация на роми, уволнения по политически причини, насилие от страна на полицията, нарастващо разделение в обществото и др.
Неправителствени организации, като Human Right Watch - работи под егидата на Центъра по правата на човека към ООН в Женева.

НАЦИОНАЛНИ ИНСТИТУЦИИ И ИНИЦИАТИВИ

Органи на властта – законодателна, съдебна и изпълнителна. Конституцията дава много добра основа за организиране и изпълнение дейността по гарантиране на човешките права. Съществен принос за усъвършенстване на тази дейност има и провеждането на административната реформа, имаща за цел синхронизация с нормите и изискванията на Обединена Европа.
Институцията “омбудсман”- граждански защитник. По същество това е част от парламентарния контрол върху дейността на правителството. Омбудсманът се избира от парламента, но е независим от партийно-политически пристрастия, като статутът и дейността му се регламентират със закон.

Неправителствени организации от вида на Българското сдружение за честни избори, фондации, сдружения, съюзи и др. Всички те са посредници между държавната администрация и населението и подпомагат протичането на обществените процеси от позицията на защита правата на човека.
Непосредствена роля има и населението – чрез наложилите се традиции, морал и скала на ценностите. Общественото отношение обикновено е инертно във времето, но по силата на своето въздействие превъзхожда възможностите на администрацията.
Средствата за масово осведомяване, т. нар. “четвърта власт” – те са в състояние да формират обществено мнение по всеки въпрос на социалната политика, в т. ч. и в областта на човешките права, с което са в състояние да оказват влияние върху институциите на властта в процеса на вземане на решения.

АКТУАЛНО СЪСТОЯНИЕ НА ПРОБЛЕМАТИКАТА

Годишни доклади на Българския хелзински комитет:
- има прогрес в гарантирането на някои права и свободи в страната в някои сфери, като например подобряването на законовите рамки за достъпа до правна помощ и за защитата от домашно насилие. В други сфери обаче, като например свърхупотребата на физическа сила и огнестрелно оръжие от правоприлагащите органи и свързаната с това защита на правото на живот, е налице влошаване.
- само през 2005 г. Европейският съд по правата на човека в Страсбург е произнесъл 23 решения по отношение на България. Във всички тях той е намерил нарушения на различни права и свободи, гарантирани в Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Както и в предходни години, държавата не направи нищо, за да потърси отговорност от институциите и длъжностните лица, предизвикали нарушенията.
- законодателните и практически гаранции за защита от държавата на правото на живот в България продължават да бъдат под равнището на международните стандарти;
- Европейският съд по правата на човека в Страсбург е произнесъл десетки решения срещу България за нарушаване на правото на свобода и сигурност на личността;
- едни от основните критики са свързани с ефективността в работата на съдебната система;
- условия в местата за лишаване от свобода са едни от най-нечовешките в региона, както бе установено по време на съвместните мисии на неправителствени организации в местата за лишаване от свобода;
- защита на малцинствата, защита от дискриминация, агресивен национализъм и ксенофобия - дискриминацията и социалното изключване на ромите продължават да се проявяват в сферите на образованието, жилищната политика, наемането на работа, здравеопазването и правораздаването.