(От клиента постъпва заявка за покупка в дистибуционната логистика (пласмента). На базата на тази заявка всеки един отдел пласмент си прави план-график за експедицията. Договаря с клиента какви количества и в какви срокове могат да се доставят на клиента. На базата на този график пласмента изпраща заявка в производството и то прави анализ какви запаси има в полуфабрикати, завършено производство. На тази база разработва график на производството и подава информация към снабдяването.)
Производственият процес представлява и процес на трансформация на суровините, материалите и енергията с помощта на средствата на производство и живия труд, с цел получаване на продукт за потребление. Съвременното разбиране за производство не прави разлика от гледна точна на управление на процесите между производството на продукт с веществена форма и извършването на услуга.
Производството и услугите вътре е една от основните сфери на логистиката и заема централно място във всяка една компания. На съвременния етап на развитие на логистиката се забелязва все по-силно навлизане на елементи на други логистични подсистеми(транспорт, снабдяване, дистрибуция) в подсистемата на производствената логистика.
Особено важна характеристика в процеса на управление на производството и производствената логистика е типът на производството. Съществуват 3 основни типа производство: единично, серийно и масово. Типът на производството е организационно-техническа характеристика, определяща се на база обема на произвежданата продукция и повторяемостта във времето на производство.
Единично производство – предполага се производство на единични бройки изделия или единични услуги, а в някои случаи производство в малки серии, при което липсва повторяемост във времето, а ако я има, тя е случайна. Наричат ги още поръчкови производства.
Особености на единичното производство – използва се универсално оборудване, което бързо и лесно може да се пренастройва за производство на различни изделия. Работниците са с висока квалификация и високо заплащане. Разходите за единица изделие в единичното производство са най-високи в сравнение с останалите два типа и съответно цената там е най-висока.
Масово производство – предполага производство на едно или няколко малко на брой наименования и изделия в рамките на дълъг период от време и големи количества. Използва се специално оборудване(най-често поточни линии). Предвижването на полуфабрикатите е с помощта на конвейер, синхронизацията на операциите на отделните работни места е висока, работниците са със сравнително ниска квалификация и съответно ниско заплащане(изпълняват се една или малко на брой еднотипни манипулации). Изделията от масовото производство са най-евтините изделия, с най-ниски разходи. Характеризира се с най-ниска гъвкавост по отношение на изискванията на клиента. При него липсва адресност на производството.
Серийно производство – разграничаваме условно 3 групи серийни производства: дребно серийно, средно серийно, едро серийно.
За дребно серийното е характерно, че до се извършва на серии. Всяка серия включва определено количество изделия от едно и също наименование, които се произвеждат заедно или последователно, без прекъсване и без пренастройване на оборудването. Едни и същи работници на едно и също оборудване, най често произвеждат последователно различни серии изделия. Сериите се повтарят през определен период от време. Всяка серия създава запас от изделия в склада за готова продукция. Този запас се използва за удовлетворяване на търсенето до производството на следващата серия.
Различните типове производство оказват влияние върху производствената логистика.
Производствената логистика се занимава с процесите на управление на движението на материалните и информационните потоци от склада за суровини и материали до склада за готова продукция. Във времето този процес се определя като продължителност на производствения цикъл. Целта на производствената логистика е синхронизация на процесите на производство и логистичните операции във взаимосвързаните поделения на предприятието и между отделните работни места. Производствената логистика като подсистема генерира материални потоци, които задават ритъма на работата на останалите подсистеми.
Доставчик => снабдяване => склад за материали => подготвителни производства => склад за полуфабрикати => основно производство => склад комплектоващи елементи => монтаж => склад за готова продукция => дистрибутори => клиенти
Организацията на управлението на производството в компанията се развива на основата на една от съществуващите 2 концепции за организация и управление на производството: традиционна концепция и логистична концепция.
Традиционната концепция предполага колебанието в търсенето на продуктите на едно или друго производство да се регулира чрез формиране на запаси. Водеща роля в логистичните системи, прилагащи тази концепция за производството има производството, което задава ритъма и създава запаси, необходими в случаи на търсене. За тази цел се разработват системи от графици, с които се задава точното време за началото и края на всяка производствена операция. Критерий за ефективност при тази концепция е максималното натоварване на производствените мощности и работната сила и намаляване на производствените разходи.
Основни недостатъци на тази концепция: значителни инвестиционни разходи за изграждане на складова система и текущи разходи за поддържане на склада. Увеличаване стойността на продуктите във връзка с увеличените разходи за съхранение и амортизация. Намалява се гъвкавостта на фирмата по отношение на промяна на търсенето. Фирмата трудно привлича нови клиенти поради ограничената и възможност да модифицира производството си в следствие на натрупаните запаси.
Логистичната концепция за управление на производството предполага оценка на показателите за ефективност на производството на база гъвкавост и възможност за бърза промяна на асортимента и чрез намаляване на сроковете за реализация на произведената продукция. Тази гъвкавост се постига чрез създаване на допълнителни резерви от работна сила, производствени мощности и аутсорсинг на отделни процеси или цели производства.
Логистичната концепция за организация на производството включва следните основни положения:
1 – отказ или минимизиране на запасите
2 – отказ от производство на продукция, за която няма поръчка от конкретен клиент.
3 – ликвидиране на брака в производството
4 – минимизиране на времето за изпълнение на товаро-разтоварните и складови операции.
5 – отстраняване на нерационалните вътрешнофирмени превози.
6 – поддържане на постоянна „топла връзка” с доставчиците на суровини и материали.
В основата на логистичната концепция лежи философската концепция за своевременно производство.
Водещо реалистичната концепция за управлението на производството е маркетингът на база заявките на клиента.
