Лекции по Икономика

12. Транспортна логистика

Определение за транспортиране – това е процес на изменение на местонахождението на стоково-материалните ценности с помощта на транспортни средства. Транспортирането като дейност е част от логистичният процес, негова ключова функция. Транспортирането се извършва по определена технология във веригата на доставките. То включва следните логистични операции:
- експедиране
- обработка на товара
- опаковка, преместване(физическо)
- предаване на правото на собственост на товара
- застраховане
- митнически процедури
- др.

Преместването на товарите като процес трябва да бъде икономически оправдан като в разходите за транспорт освен преките транспортни разходи допълнително се включват разходи за екологични ресурси и някои видове допълнителни такси, сигурност на транспорта и икономическата оценка на разхода за време. Последното е особено важно във връзка с развитието на логистичната концепция в производствената логистика.
Основната цел на транспортирането е доставката на стоката(товара) до местопредназначението й максимално бързо с минимални разходи(в зависимост от договорения с клиента транспорт), с минимален ущърб за околната страна. Оптимизирането на транспортните разходи зависи и от структурата на транспортирането (използване на междинни складове, комплексен транспорт, състояние на инфраструктурата).
Отделянето на транспорта като самостоятелна логистична подсистема е резултат от действията на следните фактори:
- чрез транспорта се реализира основната идея на логистиката. За движение на материалния поток по веригата снабдяване-производство-разпределение-потребление.
- сложност на процеса във връзка с избора на различни варианти на каналите за движение на материалния поток в рамките на логистичната система.
- висок относителен дял на транспортните разходи в общите логистични разходи при предвижването на стоката от източника на суровини до крайния клиент.
- висок относителен дял на транспорта във външнотърговските операции, особено между страни, намиращи се на значително разстояние.
- наличието на голямо количество транспортни предприятия, които играят значителна роля при доставката на товарите, както при вътрешните, така и при международните превози(спедитори, застрахователи, фирми извършващи международен транспорт и др.)
Основният принцип в транспортната логистика, както и в логистиакта като цяло е оптимизацията на разходи. При транспорта тя се постига от икономии, за сметка на мащаба на товарните превози и дължината на маршрута(и прочия равни условия)
Икономия от мащаба при товарните превози значи, че колкото по-голям е товара, толкова по-ниски са разходите за единица тегло(анализ постоянни и променливи разходи).

Икономия за сметка на дължината на маршрута – колкото по-дълъг е маршрута, толкова по-малки са разходите за единица разстояние.
Условно транспорта в една компания в зависимост от маршрутите, които обслужва, може да бъде разделен на вътрешен и външен транспорт.
Вътрешният включва автомобили, извършващи вътрешнофирмени превози(на територията на предприятието или между различните площадки на едно и също предприятие), електрокари и мотокари, асансьори, ескалатори, конвейери.
Външен транспорт – 5 основни вида – железопътен, автомобилен, воден(морски и речен), въздушен и тръбопроводен.
- железопътен – използва се за превоз на големи товари на значителни разстояния. Дава възможност за предоставяне на допълнителни услуги, поради което е заемал почти монополно положение при превоза на товари до 70-80 години на 20-ти век, когато е изместен от автомобилния транспорт. Тази оценка е на база приходи от транспорта в общия товарооборот. И към настоящия момент железопътният транспорт е значително ефективен и относително евтин при превоз на големи товари. Железопътните превози се характеризират с високи условно постоянни разходи. Основната част от товаро-потока при железопътния транспорт формулират минералните суровини, насипните товари при превоз на голямо разстояние и значителна отдалеченост на мястото на добива от мястото на потреблението.

От 80те години на 20ти век особено е засилена тенденцията на специализация на железопътните превози. Произвеждат се вагони за превоз на специализирани товари, което е отговор на нарастващото влияние на автомобилния транспорт. Основните преимущества на железопътния транспорт са:
1 – пригоден е за масови товари, промишлени, селскостопански, строителни, превоз на пътници, леснодостъпен е за клиенти и доставчици, слабо се влияе от природните условия. Движи се по точно разписание, което дава възможност за точни графици. Основни недостатъци са високите разходи за манипулационни дейности при началната и крайна точка, ниска търговска скорост. Железопътният транспорт включва влакове, трамваи и метрополитен.
2 – автомобилен транспорт – най-често шосеен. Основната причина за активното използване на автомобилния транспорт е неговата висока маневреност и гъвкавост, а така също и високата скорост при междуградски превози. Той се характеризира по сравнение с ЖП транспорта със сравнително невисоки капиталови разходи, оборудване и терминали и използване на националната шосейна инфраструктура, която е за обществено ползване. Автомобилният транспорт се характеризира с високи експлоатационни разходи във връзка с нарастването на цените на горивата в световен мащаб. Въпреки това неговата гъвкавост по отношение на създаването на специализиран автомобилен транспорт го праив значително по-конкурентен от железопътния. Основните преимущества на автомобилния транспорт са висока търговска скорост, възможност за доставка от врата до врата, независимост от графици, разписания и други ограничения във времето, лесно осъществяване на товаро-разтоварните манипулации. Основният недостатък са високи експлоатационни разходи и зависимост от климатични условия.
3 – воден транспорт – основно може да бъде разделен в 2 групи:
- дълбоководен – морски и океански
- речен
Главната особеност на водния транспорт е неговата особеност да превозва много големи товари на дълги разстояния. Използват се два типа съдове: кораби и танкери в дълбоководният транспорт и баржи в речния транспорт. Главният недостатък на водния транспорт е неговата не особено висока скорост и ограничени функционални възможности. Основното преимущество на водния транспорт е неговата голяма товароносимост, сравнително ниски променливи разходи, поради което за някои видове стоки скоростта придобива второстепенно значение. Много често се използва за превоз на суровини, руди, минерални ресурси, нефт, някои селскостопански продукти. Особено важно място в съвременния воден транспорт заемат контеровозите.
4 – въздушен транспорт – това е сравнително нов вид товарен транспорт и сравнително най-малко търсен поради високата цена. Това е основният недостатък на товарната авиация, другият недостатък е, че товарните самолети са големи транспортни средства и за тях са необходими специални летища. Основно преимущество е неговата скорост, поради което съчетано с високата цена този вид транспорт се използва най-често за извършване на куриерски услуги. В определени случаи може да се използва за превоз на селскостопански и други бързо развалящи се продукти. Използването на въздушния транспорт в последните години бележи ръст, което е свързано с доближаването на експлоатационните разходи за автомобилния и въздушния транспорт(преди всичко цените на горивата).
5 – продуктопроводи и тръбопроводи – тръбопроводите са важна част от транспортните системи на всяка една страна. Използват се за нефт и нефтени продукти, природен газ, течни химикали, и насипни материали, превърнати във водна суспензия. Тръбопроводите работят денонощно 7 дни в седмицата. Характерни за тях за значителните инвестиционни разходи, най-вече свързани с прокарването на тръбите и сравнително ниски експлоатационни разходи. Те са стратегически съоръжения за всяка една страна и обект на множество интереси.

Важно е да се отбележи, че различните видове транспорт могат да се съчетават помежду си с цел по-бързото и по-евтино доставяне до клиентите на транспортираните стоково-материални ценности. Всяка една компания, управлявайки своята транспортна логистика се налага да взема решения по няколко основни въпроса:
1 – избор на собствен или наемен транспорт.
2 – избор на вида на транспортното средство.
3 – избор на опаковката и разфасовката на стоково-материалните ценности, които ще се транспортират. Тя трябва да е съобразена с вида транспорт.
4 – съобразяване на конкретния избор с природните условия.
5 – разходите, които трябва да бъдат направени при изграждането на собствена транспортна инфраструктура.
Основните дейности, които извършват специалистите по транспортна логистика в компаниите са:
1 – планиране на транспортната инфраструктура.
2 – организацията на текущата транспортна дейност. Различни графици.
3 – избора на конкретни транспортни средства за решаване на конкретни задачи.
4 – планиране и отчет на транспортните разходи.

В теорията се разглеждат 6 основни фактора, които определят избора на транспортно средство за конкретните задачи.
1 – разходи.
2 – сроковете.
3 – честота на доставките.
4 – надеждност при изпълнение на графика на доставките.
5 – способност на конкретния вид транспорт да извърши доставката на стоково-материални ценности.
6 – способност на конкретното транспортно средство да достави тези ценности до конкретна точка.
Транспортна в България е регламентиран от националното законодателство, а относно международния транспорт от договореностите, конвенциите, които страната е подписала, свързани с международните превози. Към настоящия момент транспортната инфраструктура в България в основната си част е държавна собственост, с малки изключения за някои пунктове на транспортната инфраструктура.