Лекции по Икономика

2. Държавата и социалната политика

Преобладавaщата част от проблемите на социалната политика са свързани с обществените блага. Тяхното разпределение между отделните потребители става чрез икономически, административни и дори морални механизми. Тук приложението на пазарните механизми не винаги е възможно или подходящо.
Следователно, както формирането на социалната политика, така и практическата й реализация трябва да бъде обществена грижа, реализирана при водещото начало на държавните институции и чрез държавни механизми.
Определящ фактор за реализацията на социалната политика е нивото на развитие на обществото, характеризирано многомерно чрез състоянието на националната икономиката.
Връзката между икономиката и социалната политика е фундаментална – най-добрата основа за реализиране на силна социална политика е икономическият растеж.

ПАЗАРЪТ И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

Съчетаване на държавно регулиране и пазарни механизми – реалните икономики са със смесен тип управление. Винаги се търси компромис между пазарните сили, подчинени на ефективността и държавната политика, подчинена на справедливостта.
Държавата и пазарът не бива да се противопоставят – това не е основното противоречие на модерния свят, а неговата основна симбиоза.
Обществото не може да бъде сведено единствено до икономическия ред, защото икономиката никога не е изолирана. На нейния терен, в нейното пространство се разполагат и културата, и социалните отношения, и политиката. Тези сфери се смесват, за да я стимулират, или да я ограничават. В същото време те са автономни и се развиват по свои правила.
Държавата и пазарът не са взаимозаменяеми: пазарът не може да създава нормативна база, или пък да решава проблемите на социалната защита.
Властта и пазарът като социални регулатори си противостоят – увеличаването на сферата на влияние на единия означава ограничаване на влиянието на другия.

Модерната социална държава само допълва пазара, като го подкрепя, без да заплашва автономността му.
Постановки за оттегляне на държавата от икономиката, а оттам и от социалната политика са необосновани.
Категоричен отговор за съотношението “пазар – държава” няма – всичко е въпрос на ситуационен анализ.

"Светофарът ме спира и ограничава моята свобода, но бих ли бил напълно свободен, ако съм на пътното платно при интензивно движение и без светофари?" Пол Самуелсън - лауреат на Нобелова награда

НЕОСПОРИМИ ФУНКЦИИ НА ДЪРЖАВАТА

Осигуряване на нормативна база
Осигуряване на нужната обществена среда за функциониране на икономиката – обществен ред, защита от аварии, борба с престъпност
Защита на конкуренцията – осигуряване на условия за икономическа ефективност
Преразпределение на доходи и богатство – задоволяване на жизнените потребности на всички слоеве от населението и избягване прерастването на икономическите различия и напрежения в социални и политически противоречия
Стабилизиране на икономиката – упражняване на регулативен контрол върху заетостта, инфлацията, доходите, стимулиране на икономическия растеж и пр.

РЕЛАЦИЯТА “ЕФЕКТИВНОСТ – СПРАВЕДЛИВОСТ”

Целта за социалната справедливост е в противоречие с общата цел за ефективност, поради което не може да бъде постигната в пълен размер.
В икономическата теория проблематиката на ефективността е добре изучена, докато в социална политика справедливостта е обект на широки дискусии.
В обществената практика определянето на релацията “ефективност – справедливост” е резултатт на компромис, т. е. проблемът е в каква степен целта справедливост да влезе в компромис с другите обществени цели (например ефективността).

ПОДХОДИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РЕЛАЦИЯТА “ЕФЕКТИВНОСТ – СПРАВЕДЛИВОСТ”

Съпоставка на разходите и ползите при развитието на обществените блага: количествените оценки на разходите се извършват по общоприетите методи в икономиката; по по-специфичен начин стои въпросът за оценката на ползите. Тук не е възможно да се приложат стандартните методи за оценка на доходите и печалбите, защото липсва пазарна реализация на продукта. Поради това се прилагат оценки, получени в резултат на социологически проучвания или научно организирани експертизи.

Императивни действия:
- императивите биват забранителни, със съответните санкции по отношение на действия, пораждащи негативни ефекти (нарушаване на околната среда, на трудовото законодателство, неспазване на изискванията за предотвратяване разпространението на заразни болести и др.);
- по отношение на положителните ефекти се прилагат стимули – разкриване на нови работни места с цел намаляване на безработицата.
Пазарна регулация (формирането на пазар на странични ефекти): пазар на права върху изхвърлянето на вредни емисии във въздуха или водата - сделките на такъв пазар се реализират чрез търгове, като набраните средства в полза на държавния бюджет се насочват за социални програми.

Изразяване на предпочитания и формиране на решения чрез гласуване:
- характерът на публичните блага не позволява тяхното развитие да се регулира на пазарна основа чрез т. нар. “гласуване с пари”;
- решенията в сферата на социалната политика следва да се приемат не на пазара, а от политиците в политическите институции;
- в демократичните общества тези решения се приемат чрез гласуване на основата на преобладаващия вот на избирателите или на техните представители в институциите на държавната власт.

СОЦИАЛНАТА ДЪРЖАВА

СОЦИАЛНА ДЪРЖАВА И СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА

Концепцията за социално партньорство в обществото:
- участие на работниците във вземането на решения, а чрез акционирането на капитала и участие в печалбите, държавата осигурява гражданите чрез политика в областта на заетостта, семейни добавки, социално жилищно строителство, социално осигуряване, гарантирана минимална заплата и т. н.
- към държавата се адресират многобройни задачи: засилване инвестициите в науката, в изследователската дейност, в образованието, подпомагане придобиването на жилищната собственост, пенсионна реформа и т. н.

Социалното пазарно стопанство не бива да се свежда само до конкурентна икономика + социален продукт: атрибутът “социално” се свързва с опита да се постигне икономическа ефективност, която да съответства на целите и стремежите на цялото общество.
Важни критерии за постигане на тези цели: равен шанс, социална справедливост, солидарност чрез субсидиране, режим на конкуренция, професионално образование, трудов пазар, социално осигуряване, участие на работниците в предприятията, валутен режим и финансова система.

ПРОГРАМЕН ПОДХОД В СОЦИАЛНАТА ЗАЩИТА

Всяка рационална човешка дейност е целева, което означава, че по същество тя се реализира на планова основа.
Програмният подход е най-добрия инструмент за осъществяване на дейности в областта на социалната защита.
В световната практика е натрупан богат опит по реализиране на програми в различни области, като:
- демография – формиране на демографски структури, като: възрастов състав, образователно ниво, етнически и религиозен състав и др.);
- лично потребление – особено за нискодоходните групи;
- заетост – за продължително безработни, обезсърчени работници, лица с увреждания и др.;
- здравеопазване;
- социално подпомагане – помощи и услуги;
- образование;
- жилища;
- за отделните социални групи – младежи, възрастни, лица с увреждания, деца-сираци и др.;
- благоустрояване;
- екология и др.

Програмите трябва да бъдат ресурсно осигурени – това е едно от големите достойнства на приложението на програмирането в социалната политика:
- дефицитните ресурси не се разпределят по формални критерии пропорционално на съответни маси – население, територия, съвкупен продукт, доход и др.
- ресурсите се концентрират за реализиране на предварително определени, конкретни, доказани обществено значими цели.

Потребността от програми е териториално обвързана.
Най-голям проблем за България е осигуряването на финансови ресурси, въпреки че другите ресурси (природни, кадрови) също са ограничени.
Източниците на финансиране на социалните програми могат да бъдат: национални, чуждестранни, държавни, от реалния сектор на икономиката, от организации с нестопанска цел.
В практиката се използва смесено финансиране. Стандартно изискване за чуждестранното финансиране е съфинансирането от българска страна.

Приложението на програмен подход при реализирането на социалната политика и социалната защита в България е обективна необходимост.
Неотложно е излизането от етапа на отделни епизодични реализации и широкото разпространение на програмите във всички области на социалната сфера.
Изпълнението на програми е най-ефективният начин за реално решаване на социални проблеми в условията на дълбока икономическа криза, както и за привличане на чуждестранно финансиране (по европейски програми, инициативи на Световна банка и т.н.).

СИСТЕМАТА “ПЛАНИРАНЕ – ПРОГРАМИРАНЕ – БЮДЖЕТИРАНЕ”
(PLANING – PROGRAMMING – BUDGETING SYSTEM)

Особено подходяща за приложение в социалната сфера. По същество ППБ комбинира програмирането с бюджетирането, съчетано със системния анализ.
Предимствата на ППБ се състоят във възможността за концентрация на ресурсите към главните приоритети и възможността бюджетните решения да се базират на вариантни разработки.
Логиката е следната:
- разработва се “дърво на целите” в основата на държавния бюджет или за някоя конкретна сфера (социална, образование, здравеопазване и др.);
- съставя се програмен меморандум – идентификация на програмните въпроси, сравняване на разходите и ефективността на алтернативите за тяхното решаване;
- извеждат се програмните приоритети – степенуване на целите и подцелите;
оразмеряване с финанси, кадри, разпределяне на отговорностите.

НАЧИН НА ЖИВОТ И СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА

СЪЩНОСТ НА НАЧИНА НА ЖИВОТ

По същество въпросът за начина на живот на хората е интердисциплинарен, обединяващ различни области на знанието. Отговорът за същността на начина на живот на хората е свързан с такива категории, като цивилизация, ценности, потребности, интереси, творчество, култура, себеутвърждаване, мотивация и др.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА НАЧИНА НА ЖИВОТ

Исторически утвърдило се единство от форми на жизнени дейности, отношения и ценностни ориентации на социалните субекти, чрез които последните възпроизвеждат своя материален и духовен живот.
Това определение има предимно социологически характер, но в достатъчна степен позволява икономически и политически интерпретации.

КАЧЕСТВО НА ЖИВОТА

Специфичен аспект на проявление на начина на живот.
Представлява доразвитие на концепцията за начина на живот с акцент върху качествените, структурните аспекти (бюджет на времето, бюджет на паричните разходи и доходи, структура на потреблението и др.).
Нивото на качеството на живота е в правопропорционална зависимост от нивото на развитие на икономиката и на обществените отношения в цялост.
В съвременния етап на развитие концепцията за качеството на живота се свързва най-вече с възможностите за образование, за развитие способностите на хората, за съхраняване на физическото и духовното здраве в условията на свобода и справедливост. Акцентът се пренася върху социално-икономическите условия на живот, като се дава приоритет на образованието, здравеопазването, екологията, условията на труд, отдих и т. н.

СПЕЦИФИКИ ПРИ ИЗУЧАВАНЕ НАЧИНА НА ЖИВОТ

Диференциациите са изключително важен въпрос при изучаването на начина на живот. Те са израз на спецификата в проявлението на потребностите, интересите и възможностите на отделните групи от населението.
Особен интерес представляват следните диференциации: доходна, възрастова, полова, териториална, образователна, етническа, религиозна и някои други.
Ценностната система на населението има голяма роля при формирането и изучаването на начина на живот. Оказва влияние върху комплекса от потребности на хората и социалните групи. От значение е и обективният и субективният аспекти на възприемането и интерпретацията на проявлението на начина на живот.
в САЩ е възприета като нормална, дори желателна смяната на работното място през 4-5 г. В Япония точно обратното – пенсиониране там, където си започнал като млад специалист, т. е. вярност към институцията.

ПОДХОДИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НАЧИНА НА ЖИВОТ

Икономически подход – базира се на връзката между ограничените ресурси и неограничените потребности на хората. Основен критерий тук е ефективността.
Социологически подход – сравняват се специфичните черти на начина на живот на различните социални общности. Възможни са съвпадения или различия между индивидуалните и колективните интереси, което се отразява на съответните управленски решения.
Подход, базиран на релацията “благосъстояние – благополучие” – от значение е обективния и субективния аспект на проблема.
Благосъстоянието се определя от обективното разпределение на материалните и нематериални ценности, то е предпоставка за формиране начина на живот.
Благополучието е функция на благосъстоянието и се определя от субективната удовлетвореност на хората.

ОБХВАТ НА ЕЛЕМЕНТИТЕ НА НАЧИНА НА ЖИВОТ

- труд, обитаване и отдих
- инфраструктура
- доходи, потребление и спестяване
- потребление на делими продукти
- потребление по линията на обществените блага
- социално осигуряване
- среда (общности, контакти)
- здравеопазване
- образование и квалификация
- култура и изкуство
- физическа култура и спорт
- мобилност
- социална патология

ЕЛЕМЕНТИТЕ НА НАЧИНА НА ЖИВОТ СПОРЕД ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ООН

СИСТЕМЕН МОДЕЛ НА НАЧИНА НА ЖИВОТ

В системния модел начинът на живот се разглежда като система, включваща жизненото равнище и условията на живот.
Потребностите и интересите, които са елементи на начина на живот, са в основата на модела, но освен това са включени и някои обществени отношения.
Елементите на начина на живот - потребностите и интересите, винаги следва да се интерпретират двойствено – от една страна, индивидуално с техните специфични свойства и проявления, а от друга страна, във взаимната им връзка, разгледани като комплекс.
Всеки елемент на системния модел на начина на живот от своя страна е твърде сложна структура, която в общия случай се описва с множество количествени параметри и качествени характеристики. При това всеки елемент може да се характеризира в динамика.

Съществува обективна необходимост от политика в сферата на начина на живот. По своята същност политиката би следвало да бъде регулативна с подчертано индикативен характер. Директивните механизми в тази област крият опасност от нарушаване правата на хората.

РЕГУЛАТИВНИ МЕХАНИЗМИ НА НАЧИНА НА ЖИВОТ

Реализират се на програмна основа в две направления:
- социално-икономическо направление - обхваща социално-икономическите процеси в динамика;
- веществено направление - формирането на материалната среда.

УПРАВЛЕНИЕ НА ЕЛЕМЕНТИТЕ НА НАЧИНА НА ЖИВОТ

Като обект на управление елементите на начина на живот не са равностойни.
Определят се т. нар. “точки на влияние” - по същество са управленски параметри, определящи в най-голяма степен протичането на процесите. За тяхното идентифициране е необходим задълбочен анализ на динамиката на системата. В резултат на което се определя кои са онези не много на брой елементи на начина на живот, чрез регулативно въздействие върху които в цялост да се изменя поведението на системата (например доходите).

Определят се приоритетите на социалната политика - приоритетният подход е от съществено значение в социалното управление. Важно е правилното определяне на критериалната система и коректното използване на подходящо подбран методически инструментариум.

При решаването на подобни задачи се прилагат многокритериални системи за степенуване:
- обществена значимост;
- готовност за реализация;
- личностна актуалност;
- сложност;
- мултипликативност;
- хармонизация с изискванията на евроинтеграцията;
- социално-икономическа ефективност.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЕЛЕМЕНТИТЕ НА НАЧИНА НА ЖИВОТ КАТО ОБЕКТ НА УПРАВЛЕНИЕ НА ОСНОВНИТЕ ТЕРИТОРИАЛНИ НИВА

За общините: трудова дейност; квалификация; индивидуална творческа дейност; култура и изкуство; доходи и потребление; обитаване; енерго- и водо осигуреност; природна среда; социални контакти; сигурност и патология; здраве; демографско възпроизводство; образование; информираност; мобилност; отдих и свободно време; приемственост и традиции.
За областите: квалификация; индивидуална творческа дейност; доходи и потребление; енерго- и водо осигуреност; природна среда; сигурност и патология; здраве; образование; мобилност.
За страната: индивидуална творческа дейност; доходи и потребление; енерго- и водо осигуреност; участие в социалното управление; социална справедливост; сигурност и патология; образование; информираност; мобилност; отдих и свободно време.

АКТУАЛНО СЪСТОЯНИЕ НА ПРОБЛЕМАТИКАТА

Проблематиката на начина на живот е една от най-актуалните както в областта на теоретичните изследвания, така и като социална практика.
По своята значимост тя е съпоставима с такива глобални проблеми, като войната и мира, екологията или технологичното развитие.
Обобщението на натрупаните знания позволява да се очертаят някои тенденции в подходите на изучаване и в същностната интерпретация на начина на живот.

Налице е все по-голяма системност при определяне обхвата на елементите на начина на живот.
Без да се пренебрегват количествените аспекти на характеризиране на начина на живот (ниво на задоволяване на потребностите), все по-голямо значение придобиват качествените аспекти.
В САЩ е въведен показател “мярка на икономическото благосъстояние”, който на основата на средна часова ставка за заплащане на труда синтезира проблемите на личното потребление, на свободното време и средата на обитаване.
В Япония е разработен системен модел, който свежда 35 параметъра на благосъстоянието до един синтезен показател.

В началото доминира детерминиран статичен подход към проблемите на начина на живот, вече все по-широко се използват динамични стохастични характеристики и зависимости. Това е обективно необходимо поради наличието на вероятностни елементи в човешкото поведение.
На начина на живот не се гледа като на резултативно явление, а като на фактор за развитието на индивида и обществото; отчита се, че въздействието му може да бъде задържащо или стимулиращо.
Начинът на живот се схваща повече като комплексна форма на реализация на правата на човека. Проблемите се адресират не толкова към простото задоволяване на потребностите, колкото към развитието на човека като социален феномен.
Силен акцент се поставя върху отричането и дори активната борба с различните форми на социална патология.

Все по-силно влияние върху начина на живот оказват взаимосвързаните процеси на глобализация и локализация. Глобализацията представлява нещо повече от движение на хора, стоки, капитали и информация – тя е растяща взаимозависимост между хората чрез намаляващо пространство, намаляващо време и изчезващи граници.
Например, ролята на интернет – на основата на новите информационни технологии някои социални противоречия могат да се смекчат. Но може да се появят нови проблеми – появата на нова форма на бедност, т. нар. “информационна бедност”.
Една емоционално ориентирана характеристика на начина на живот, е чувството за щастие. Чрез социологически проучвания се определя субективното чувство са щастие на нацията или отделни социални групи.
Според проучвания на Националния център за изследвания на общественото мнение при Чикагския университет през 2005 г. при съпоставка щастието на нациите в първата тройка са Исландия, Швеция и Холандия, като България е на 54 място. България е класирана на 3-то място по национална гордост, след Австрия и САЩ.